В Париж, през далечната 1663 г., в последния ден на август – 31-ви, в семейството на нормандски адвокат се ражда момченце, орисано да остане без слух в много ранна детска възраст. Когато откриват това, във Франция все още няма общности на нечуващи, а първите наблюдения върху жестовия език и образованието за Глухи Пиер Делож ще направи едва през 1779 г.
В тийнейджърските си години Гийом Амонтон окончателно губи и малкото си слух, но упорито отказва да посещава лекари или да прави нещо по отношение на тишината. Бидейки лишен от възможността да чува, той никога не посещава университет или друго учебно заведение, което не му пречи да се интересува почти от всичко - математика, молекулярна физика, механика, рисуване, геодезия и архитектура. Всичко е вълнуващо за него, всичко го влече и дълго време той не успява да избере своята област, онова „негово” нещо, което в крайна сметка се оказва... физиката.
Амонтон започва да експериментира. Измервателните уреди го привличат. През 1687 г. той прави подобрения на хигрометъра, а почти десетилетие по-късно, през 1695 г., и на барометъра. По-специално внимание обръща на приложенията на тази апаратура в морски условия и в корабната навигация.
Съществуващият по онова време термометър на Галилео Галилей е предизвикателство за Амонтон да го подобри. Галилеевият термометър не е бил много точен, затова пък е бил изключително красив заради разноцветните колбички със закачени на тях тежести, плуващи в течността на термометъра според промените в околната температура. През същата 1695 г. Амонтон оформя термометъра "U" – образно и го пълни с живак*. Дори го използва при изследванията си за установяване температурата на завиране и кипене на водата.
Във времена, когато влакове още не съществуват, а за придвижване се използват животни и хора, младият Гийом скоро открива как топлината и огънят могат да захранват машини за превоз. Интересува се от геология, изучава Земята в опит да прозре какво причинява земетресенията, а най-живо го интересува термодинамиката - молекулите в газовете, които карат всичко да се движи. Амонтон скоро установява зависимостта между движението на молекулите и налягането. И когато това движение спре, се проявява абсолютната нула. Или абсолютния студ, за който говори Робърт Бойл още през 1665 г.
Амонтон доразвива идеята за абсолютната нула с предположението, че е достатъчно да се намали температурата, за да изчезне и налягането. С което се превръща в първия изследовател, развил концепцията за абсолютната нула, по-късно рационализирана и разширена от Уилям Томпсън, първи барон Келвин.
Ученият без слух се увлича и по науката за триенето. Нейните закони са описани за пръв път от Леонардо, но никога не са публикувани. През 1699 г. Амонтон публикува преоткриването на три закона, и разбира се, те са скептично посрещнати от научната общност. Но през 1781 г. лично Шарл Огюстен дьо Кулон проверява и потвърждава валидността на законите. Това печели на Амонтон видно място като един от основоположениците на трибологията редом до имена като да Винчи и Леонард Ойлер.
Всички тези открития не остават без последствия. Още през 1690 г. Гийом Амонтон става член на Френската академия на науките. Фактът, че е със слухов дефицит, по никакъв начин не е повлиял на кариерата на учения, подкрепяна от френското правителство. Той разработва различни публични проекти за строителството, демонстрира действащ прототип на оптичен телеграф и доизследва през 1702 г. зависимостта на обема на въздуха от температурата като изобретява въздушен термометър.
Вероятно списъкът на откритията му е можел да продължи още, но Гийом Амонтон се сбогува с живота на 11 октомври 1705 г., само на 42-годишна възраст. Лунният кратер Амонтон е наречен на негово име.
---
*На живачните термометри през 2009 г. бе наложена от ЕС забрана за производство и употреба. Според Световна здравна организация (СЗО), живакът е опасен за човешкото здраве, с вреден ефект върху човешкия мозък, храносмилателна и отделителна система. Забраната за употреба на термометри с живак е утвърдена с подписаната на 10 октомври 2013 г. в Япония конвенция Минамата. В нея са посочени вредите от живака и препоръки измервателните уреди с него да се изтеглят до 2020 г., а при изключителни обстоятелства и до 2030 г. навсякъде по света.
NB: Статията е подготвена за целите на календарния ни проект "Тиха Уикипедия" за м. Август. Цитирането ни като източник е задължително.
Автор на текста: Христина Чопарова
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия