В един идиличен селски дом в американския щат Небраска на 1 февруари 1895 г. се ражда момиченце. Родителите ѝ я наричат Реджина ("кралица"), а детето расте сред много цветя, плевели и треви, виреещи на воля край къщата им. Момиченцето много обича да разглежда цветята, да се спира край всяко, запленено от ухания, багри и форми. Затова когато родителите ѝ я записват на занимания с рисуване, растенията и цветята са любимите теми на малката Реджина Олсън.
Когато е на 10 години, скарлатината отнема слуха на момиченцето и на 14 тя вече е напълно без слух. За да общува с връстниците си, пише бележки, като успешно запазва през целия си живот изключителните си умения да чете по устни. За да продължи да учи, Реджина Олсън постъпва в колежа Галодет, който по онова време е единствената възможност за образование на хора със слухови дефицити след средното училище.
Бъдещата научна илюстраторка владее свободно четири езика - френски, испански, португалски и италиански, а в колежа овладява още един език – този на знаците. В Галодет тя демонстрира дарбата си като писател и поет, публикувайки множество стихове във вестника на колежа „Бежово и синьо” (Buff and Blue) (това са университетските цветове, бел. ред). Дипломира се през 1918 г. с бакалавърска степен по изкуство, а през 1920 и с магистърска.
По времето на дипломирането си, както споделя Реджина Олсън, на хората със слухови дефицити се гледало отвисоко. По нейните думи, отношението към нечуващите било като към деца. За нея обаче това предизвикателство не е пречка, въпреки че освен нечуваща, е и жена. Веднага след завършването си се обръща за помощ към сенатора на Небраска, Филбърт Хичкок, приятел на баща ѝ, който по това време е и собственик на вестник „Омаха Херълд”.
С езикови познания и дипломи по изкуство, Реджина Олсън разчита да започне някаква обществено-политическа работа, в която може да приложи тези умения. Сенатор Хичкок обаче не споделял нейният младежки ентусиазъм и я посъветвал да се прибере вкъщи при баща си, да си намери хубав мъж, който да се погрижи за нея, тъй като „хубавите момичета не работят”.
Разбира се, младата жена изобщо не се е вслушала в съвета. През 1923 г. обаче тя се омъжва за Фредерик Х. Хюз, легендарен професор по икономика от Галодет, футболен треньор и любител на театъра. Двамата живеят в кампуса на колежа в продължение на тридесет години, почти до самата кончина на съпруга ѝ.
Все пак успява да сбъдне мечтата си да работи за правителството, когато през 30-те години на 20 век започва като научен служител, илюстратор и преводач за Министерство на земеделието на САЩ. Заради езиковите си познания, по време на Първата световна война, тя е наета като преводач във военния и търговски отдел на Държавния департамент на САЩ. И е една от само двете жени - нефранцузойки, които са ангажирани от Службата за преводи да превеждат по време на Коференцията за ограничаване на въоръжението във Вашингтон след примирието.
През годините на държавна служба Хюз продължава да рисува. През 1936 г. ѝ предлагат работа като ботанически илюстратор в службата за изследвания в селското стопанство, където може да приложи опита си от Министерството на земеделието. Да си ботанически илюстратор е изкуство, в което е нужна много голяма прецизност. Рисунките, често правени с акварел, е нужно да са научно точни, и често се правят след научни консултации с ботаници, тъй като тяхното пресъздаване изисква да се познава или поне да се разбира морфологията на растенията. По тази причина нечуващата илюстраторка постоянно е заобиколена от образци на плевели, екзотични видове, семена и треви.
Като че ли най-голям е фокусът на Хюз към орхидеите. Тя рисува с акварел, масла, гваш и моливи. Необходимостта да се направят точни изображения (репликации) на обектите, изключва личната намеса на илюстратора, който не може да си позволи волността да се отклонява от прецизността и реализма. За да бъде ефективен един ботанически илюстратор, е нужно той да е интелигентен, много търпелив, любознателен, естет и артист. Реджина Хюз е много повече от това – нейните рисунки на плевели, орхидеи и редки видове са добили неимоверна популярност с красотата, точността, детайлността и сложността си.
За да бъде максимално добра в работата си, Реджина Хюз работи с таксономисти и учени, които събират и категоризират семена, растения и всякакви образци от цял свят. Търпеливо оглежда под микроскоп всичко, което ще илюстрира, и така се самообразова значително по въпросите на ботаниката, превръщайки се във вещ познавач на флората. Тя не само прави илюстрациите на растенията, но и бидейки с поетична дарба, прави и описанията към тях. И така се ражда рисунка след рисунка в стотици скици, показващи отделни части на растенията в точни пропорции.
Докато пътува, изучава растения и прави илюстрации, Реджина Хюз успява да се занимава и с преподаване в училището за глухи в Мисисипи. В края на 1969 г. тя се пенсионира от държавната работа в щатското Министерство на земеделието, макар че продължава да прави илюстрации и за тях. Посвещава се на поръчките, които получава от Департамента по ботаника на института „Смитсониън”, и по-специално на рисунките на орхидеи и бромелии за куратора на музея, Робърт Ред.
Впечатлен от работата ѝ, двамата работят заедно в продължение на 17 години. В резултат на нейния принос за музея, през 1979 г. „Смитсониън” я удостоява с название на нов вид бромелии, наречени на нейно име – Билберия реджина (Billbergia reginae). С което става единственият човек, на когото са наречени растителен род и видовете му.
Разбира се, създаването на ботаническо изображение си е изкуство, което може да се излага и самостоятелно – нещо, което Националният природонаучен музей „Смитсониън” прави през 1982 г. в галерия „Ротонда” под надслов „Съчетание на художник и ботаник”. С тази самостоятелна изложба на 40 рисунки на орхидеи в музея, Реджина Хюз става и първата нечуваща, удостоена с такава чест. Нейният „Наръчник за икономически важни чужди плевели” съдържа над 6 000 нейни рисунки на семена и растения, а картините ѝ с орхидеи са постоянно достъпни за посетителите на музея „Смитсониън”.
До последния си дъх Реджина Олсън Хюз прекарва сред своите цветя и рисунки. Сбогува се със света на 12 август 1993 г., на почтените 98 години.
NB: Статията е подготвена за целите на календарния ни проект "Тиха Уикипедия" за м. Февруари. Цитирането ни като източник е задължително.
Автор на статията: Христина Чопарова
Източници: Wikipedia, Smithsonian Institution Archives
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия