Той се ражда на 17 септември 1764 г. в Гронинген (Холандия), в семейството на британски дипломат и холандка. Прадядо му, сър Джон Гудрик, чието име носи, е баронет и е извънреден пратеник в Швеция, депутат и член на тайния съвет на крал Чарлз I. Малкият Джон се разболява тежко от скарлатина, когато е на пет години, и напълно губи способността си да чува. Състоятелното му семейство изпраща оглушалото седемгодишно момче в специализирано училище за нечуващи – Академията „Томас Брайдууд” в Единбург, първото училище за глухи деца на Британските острови. Перспективното учебно заведение се радва на голям успех, привлича ученици от цяла Америка и родителите плащат значителни разходи за обучение.
Там Джон Гудрик младши получава подходящо образование, чете по устни и говори, въпреки че често го наричат „глухоням”. Това не е изненадващо, предвид предразсъдъците и стигматизацията спрямо хората със слухова загуба през 18 век. След като завършва Брайдууд, в продължение на три години Гудрик изучава математика, философия и естествени науки в академията „Уорингтън”, управлявана по това време от религиозни дисиденти. Там няма никакви условия, които да улесняват хора със слухова загуба. Въпреки това училищните дневници хвалят бъдещия откривател като много способен математик. На 15-годишна възраст Джон живо се интересува от астрономия и вече наблюдава звезди.
Когато през 1781 г. напуска академията и се премества в Йорк, започва да си води дневник за небесните явления и за разговорите си с Едуард, синът на съседа му Натаниъл Пигот, който е астроном. Двамата наблюдават звездите непрекъснато, нощ след нощ. През есента на 1782 г. те решават да изследват звезди, чиято светлина изглежда се променя с времето. На 12 ноември същата година Гудрик записва в дневника си: „Тази нощ погледнах Бета Персей (Алгол) и бях много изумен да видя яркостта ѝ променена ... Наблюдавах звездата усърдно около час - никога не съм чувал някоя звезда да се променя толкова бързо по своята яркост”. Двамата с Пигот установяват, че светлината на Алгол намалява на всеки 2,777 дни и предположили, че това се дължи на невидима планета, която затъмнява звездата.
На арабски „Алгол” означавало „глава” и реално съзвездието много приличало на главата на горгоната Медуза. Според гръцката митология, Персей спасява Андромеда чрез отрязаната глава на Медуза, чиито очи вкаменяват морското чудовище Кетус. Другото име на Алгол е „Дяволската звезда”, и то заслужено се оправдава, тъй като наблюденията на небето в студения нощен въздух костват на Джон Гудрик не само здравето, но и живота му. Младият любител-астроном не доживява, за да се превърне в единствения потомък на баронетите Гудрик, оцелели до дълбока старост.
Откритията му за двоичната звезда, както и още няколко по-малки звезди са описани в доклад, за който през 1783 г. Лондонското кралско общество му присъжда медала „Копли”. Едва 19-годишен, нечуващият откривател е най-младият носител на престижното отличие. На 16 април 1786 г. кралското общество го приема за свой член, но Джон Гудрик дори не успява да научи за тази чест, тъй като умира само четири дни по-късно, на 21-годишна възраст.
Астрономическа обсерватория в Тусон (Аризона) носи името на двамата любители „Гудрик-Пигот”, където през 1996 г. се извършват наблюденията на кометата Хейл-Боп. Колежът „Гудрик” в университета в Йорк носи неговото име, а през 1984 г. там е направен планетарен спектакъл специално за нечуващи ученици.
NB: Статията е в унисон с целите на календарния ни проект "Тиха Уикипедия" за м. Септември. Цитирането ни като източник е задължително.
Преведе от английски и разказа за вас Христина Чопарова
Изображение: Wiki
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия