Събота, 11 Февруари 2017 12:00

Татяна Проскурякова - по следите на маите

Написана от

Има хора, за които си струва да узнаеш. Защото вдъхновяват, увличат, мотивират. Не с гръмки фрази или помпозност обаче, а просто заради страстта към работата, която обичат. Работа, която за тях не е просто наемен труд, който извършват от девет до пет. Те са блестящи частици в галактиката на науката, често скрити от общественото внимание – обикновено истинското величие е облечено в скромност, която го обрича дори на анонимност. В поредицата ни "По тихите стъпки на великите открития" в рубриката Наука ще направим точно обратното - ще извадим на показ имена, които освен науката, са свързани с още нещо. С Тишината. Днес в поредицата - Татяна Проскурякова.

Календарът на маите внесе нотка на напрежение заради тълкувания, свързани с края на света. Край, който така и не настъпи, но не поради грешка в изчисленията, а поради твърде буквалното възприемане на един потенциален финал, разбиран главно в апокалиптичен смисъл. Маите са били чудесни астрономи, можели са да разчитат с потресаваща точност космическите цикли, въпреки липсата на измервателни уреди, познати ни от съвремието. Това от своя страна е облякло в такова доверие и прословутият календар, но той далеч не е единственото нещо от маянската култура, което е било нееднозначно тълкувано.

Маянските пиктоглифи (каменна писменост) дълго време са обект на изследвания от редица капацитети, сред които  легендарният етноисторик сър Джон Ерик Томпсън. Той дълги години работи по декодирането на писмеността на маите, предлагайки собствена система на езика им. Негова е дългогодишно битувалата теория, че глифите по каменните стели (различни по големина плочи) от Пиедра Негра съдържат само религиозни и езотерични текстове, без елементи на история или политика. Но през 60-те години една симпатична украинка с увреден слух – Татяна Авениревна Проскурякова – след многобройни наблюдения и изследвания прави извода, че всъщност тези високи до тавана плочи съдържат история на маянски династии. Или по-конкретно, разказват историята на подрастването на определен владетел на маите – от детска до зряла възраст (период от около 60 години), като при всяка следваща година големината на плочата расте.

Можем само да опитаме да си представим изражението на сър Томпсън, когато е получил доклада на дребничката млада жена с лъчезарна усмивка. Над двайсетгодишните му ревностно защитавани теории за маянската епиграфика се срутват пред взора му, но в името на историческата достоверност и хронология той няма друг избор, освен да признае правотата на заключенията ù.

Татяна Проскурякова се ражда през 1909 г. в семейството на артилерийски инспектор. Студените сибирски зими в началото на века са особено свирепи. Върлуват дифтерит и скарлатина, които не пощадяват и двете дъщери на Проскурякови, но само при Таня тишината се настанява като постоянен гост. Когато започва болшевишката революция през 1917-та, семейството емигрира окончателно в САЩ. Таня завършва образованието си в университета на Пенсилвания и се дипломира като археолог през 1930 г., но в условията на остро усещащата се икономическа депресия тя не успява да си намери работа в университетския музей. Липсата на слух допълнително смалява възможностите ù да работи друго, и почти по щастливо стечение на обстоятелствата Татяна Проскурякова се присъединява към американска научна експедиция, която ще прави археологическа възстановка в древния град Чечен Ица в Мексико.

Таня притежава удивително пространствено въображение, което ù позволява да „вижда” как са изглеждали древните руини и да направи прекрасни архитектурни реконструкции, от които са възхитени надзорните органи и членовете на експедицията. Покрай работата си по реконструкциите Таня има възможността да наблюдава и изучава маянските пиктографии, които са смесица от букви и йероглифи, докато установи онова, което ще разбие на пух и прах теориите на сър Ерик Томпсън. Наблюденията ù са от съществено значение за следващите поколения дешифровчици, а заслуженото признание е под формата на наградата „Алфред Килдера”, която получава през 1962 г., както и орденът „Кетцал” от Гватемалския департамент, получен от Проскурякова една година преди кончината ù през 1985-та.

Христина Чопарова

Изображения: интернет

Прочетена 533 пъти