Бел е вторият син в семейството на Aлександър Мелвил и Елиза Бел. Роден е на 3 март 1847 г. в Единбург /Шотландия/. Бащата – Александър Мелвил, е преподавател по дикция и риторика, задълбочено изучавал механизмите на говора и слуха. Майката – Елиза Саймъндс Бел, е тежко чуваща.
Младостта на Александър Бел преминава в преподаване и обучение на хора със слухови дефицити и затруднен говор в Англия. През 1873 г. той получава длъжността преподавател по физиология на говора в Бостънския университет.
Бел дори развива теория, според която днешната система на обучение на хора със слухова загуба без говор (само със знаци) е погрешна. Според него това ще доведе до обособяване на глухите в отделно, изолирано общество, в което браковете между глухи ще са често срещано явление. Това от своя страна ще доведе до увеличаване на броя на глухите деца и като цяло до увеличение на предаваната поколенчески глухота.
С много речи Бел се е опитвал да премахне предразсъдъците спрямо всички нечуващи. “Знам – казал той веднъж на своя лекция – че най-самотното място на Земята е сърцето на Лондон. Стоял съм на тротоара и съм виждал стотици и хиляди хора, които минават край мен, без нито една позната душа сред тях и чувството за самота сред толкова много хора е потискащо. Каква ли тогава трябва да е самотата на едно нечуващо дете?”.
Финансовата подкрепа на Бел към глухите се изчислява на около половин милиона долара. Изобретателят умира на 2 август 1922 г. в имението си до гр. Бадек в канадската провинция Нова Скотия.
Автор на текста и превод от английски: Христина Чопарова
Изображения: Wikipedia /Wikimedia commons
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия