Христина Чопарова

Христина Чопарова

Краят на всяка година е време за равносметки – за постигнатото, недовършеното, заплануваното и предстоящото. Разбира се, и за поздравления – за всичко и всички, за да може с благите слова да се посее с надежда пътят напред. Представям ви (с незначителни съкращения) речта на Колин Алън, президент на Световната федерация на глухите, отпечатана в декемврийския брой на вестника, издаван от федерацията. Оригиналният текст на речта можете да видите в сайта на СФГ.

В дните от 14 до 17 май в Рига, Латвия, се проведе Генерална асамблея (Общо събрание) на Европейския съюз на глухите (EUD), който през тази година закръгли 30-годишнина. Като делегати от Съюза на глухите в България за Латвия заминаха двама от членовете на Управителния съвет на СГБ – Илиян Радев и Петър Тричков. Един от най-важните въпроси, които нашите делегати обсъждаха с чуждестранните си колеги, бе намаляването на годишната такса за членски внос на Съюза на глухите в България в Европейския съюз на глухите.

Световната федерация на глухите (WFD) и Световната асоциация на жестовите преводачи (WASLI) наскоро създадоха Международна система за акредитация на жестовите преводачи. Общо на 20 лица е присъден официалния статут  “Акредитиран преводач на знаков език от Световната асоциация на жестовите преводачи и СФГ”, след като са били оценени от група от шестима експерти. 

Целта на акредитацията е да задава, поддържа и насърчава стандартите в Международния знаков превод, както е подробно описано в „Политика и насоки” на Световната асоциация на жестовите преводачи.

Скъпи приятели, много от вас може би знаят, че програмата Еразъм е програма на ЕС за обмен на студенти, която насърчава всички видове образование, обучение и спорт за младежи, и е създадена още през 1987 г. Както подсказва и името на програмата (Erasmus – European Region Action Scheme for the Mobility of University Students), акцентът е върху студентската мобилност. Еразъм +  обаче е сравнително млада (от 2014 г.) и комбинира всички схеми за образование и обучение за младежи. Проект на тази програма, разработен специално за младежи с увреден слух, които да се обучават за жестови преводачи, стартира от септември миналата година и се нарича „Развитие на професията глух преводач”. В тази публикация ви запознах с програмата Еразъм, а сега бих искала да ви представя две вдъхновителки от проекта на програма Еразъм +, с които имах удоволствието да разговарям онлайн.

По време на Осма национална научно-техническа конференция за рехабилитация на деца с увреден слух "Ти чуваш", проф. Цанка Попзлатева от Факултета по начална и предучилищна педагогика към СУ „Св. Климент Охридски” презентира изключително интересната тема за знаковия билингвизъм. Какво представлява той и каква е ролята му в образованието на децата със слухови дефицити?

Сряда, 03 Февруари 2016 02:00

Професия: Глух преводач

Глухите хора, които работят като преводачи на жестомимичен език, са в сравнително нова като област професия. Глухите преводачи обикновено се използват като препредаващи преводачи за потребителите със специални езикови потребности, или като преводачи между два различни жестови езика, или между един национален жестов език и международен такъв. Необходимостта от глухи преводачи се разраства, но осигуряването на обучение и образование, специално предназначени за тях, някак си не са в крак с нарастващото им търсене. През последните години в Европа са създадени само няколко програми за обучение на глухи преводачи, научните изследвания в областта е оскъдна, а все още не се разполага с подходящи инструменти за оценяване на уменията на глухите преводачи.

Скъпи читатели на  „Ние ви чуваме”, мнозина от вас се интересуват от тематиката, свързана с жестовия език, неговото официално признаване, въвеждането му като приобщаващо средство в образованието на глухи, и още много други въпроси, свързани със знаковата комуникация. У нас, както и в много други държави, жестовият език все още не е официално признат. Но безспорно е необходим за образованието на децата без слух. Така смята Колин Алън, президент на Светованата федерация на глухите.

Петък, 02 Август 2013 03:00

На кого е нужен жестов език?

Езикът на знаците (или жестовият език) е предпочитано средство за комуникация от хора без слух, но за него се знае много малко сред широката общественост. На кого е нужен жестовият език? Какво е той, на какви правила се подчинява? Универсален ли е? На този и още много други въпроси се постарах да отговоря според опита и наблюденията си. Въпросите ми бяха зададени от човек, желаещ да надникне в света на Тишината и да се осведоми как общуват хората без слух, и защо не всички от тях използват езика на знаците. Радващо е, че все повече стават тези, които имат желание да внесат повече яснота в някои свои разбирания по тези въпроси. Интервюто бе проведено по скайп на 29.07.2013 г., и го публикувам без съкращения. Казаното тогава е валидно и днес.

През 2012 г. в. „Гардиън” публикува материал на Чарли Суинбърн, посветен на проблематичния достъп на родители на деца със слухова загуба до знаковия език в Англия, курсовете по който са непосилни финансово за много двойки, а това ги ощетява в комуникацията с децата им. Въпреки задната дата, темата все още е актуална. Суинбърн е журналист на свободна практика и сценарист. Идва от семейство с двама глухи родители и самият той е частично глух. Пише за Гардиън и ББС Онлайн по въпроси, свързани с културата на глухите. Настоящата му статия е плод и на личния му опит, тъй като Чарли е баща на две деца, също със слухови дефицити. Написал е много драматични истории, преведени на жестов език и адаптирани за телевизионни предавания. Главен редактор е и на новинарския сайт „Куцото пиле”.