Христина Чопарова

Христина Чопарова

Понеделник, 28 Ноември 2016 01:10

Преводач или тълкувател?

В област като жестовия език, особено в националните жестови езици, за да бъдат правилно и точно превеждани, е необходимо наличие на езиково богатство. То се изразява в това за всяка дума да има релевантен жест, който да я обяснява. Иначе казано - когато жестовият фонд покрива думите от говоримия национален език. Каква е разликата между преводач (translator) и тълкувател (interpreter)? Кога е необходима неговата помощ и на какви морално-етични норми се подчинява един посредник в знаковия език? Кога говорим за наистина качествен професионален пренос на информация от говорим към жестов и от жестов към говорим език? В настоящата публикация разглеждаме тези въпроси в търсене на отговори. 

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, на 28 септември 2016 г. в Брюксел, Белгия, в пленарната зала на Европейския парламент се проведе международната конференция на тема „Многоезичие и равни права в ЕС: ролята на жестовите езици”. Целта на конференцията бе да покаже езика на знаците като част от мултикултурното и многоезично наследство на Европа, докато в същото време се повиши по този начин и осведомеността относно ситуацията с интерпретирането на жестомимичния език, която е в рязък контраст с професията на преводачите. Във връзка с темата се срещнахме непосредствено преди конференцията с нейния домакин, Хелга Стивънс. Тя е непринудена и естествена. Фландрийката е първият получил степен по право белгиец с увреден слух и член на ЕП от 1 юли 2014 г. Бивш член и сенатор на Фламандския парламент, и настоящ вицепрезидент на Европейската консервативна и реформаторска група (ECR).

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, преди три години кончината на южноафриканския президент Нелсън Мандела (Nelson Mandela) бе грубо поругана от фалшив жестов превод на словата на държавните глави, уважили мемеориалната служба. Скандалът се разрасна тогава заради неустановената самоличност на мъжа, ръкомахал безсмислено редом до американския президент Барак Обама. Случаят показа и необходимостта от акредитирани жестови преводачи, с лиценз да извършват професионален жестов превод по време на публични мероприятия. Освен всичко, скандалът бе повод за предефиниране и допълване на етичния кодекс на преводачите от знаков език.

Вторник, 11 Октомври 2016 03:00

Отзвук за жестовия език

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”,  на 28.09.2016 г. в Брюксел бе проведена международната конференция "Многоезичие и равни права: ролята на жестовите езици". В края ѝ всички депутати в Европейския парламент подписаха в пленарната зала Резолюцията за жестовия език и професионалния жестов превод. Предстои внасянето на тази Резолюция от депутат Хелга Стивънс пред ЕП по-късно тази година. Това събужда надежди, че пълното признаване  на езика на знаците във всички страни-членки на ЕС е напълно възможна реалност, която може да доведе до ревизии на съществуващите национални и регионални практики и законодателства. Това е и призивът, съдържащ се в Резолюцията.

Брюксел, 28 септември 2016. Вятърът лудее и се смее, отнема шапки и помита с тях сънени тротоари, пъхва се неканен под тънките палта на бързащите хора и неприлично разрошва коси. Едва 10.30 е. Пешеходните пътеки кръстосват човешки потоци и мислите ми хукват след древните истории за фламандци и валонци, дочути предната вечер. Всъщност, на път сме за Европейския парламент, където само след няколко часа ще започне Международната конференция на тема „Многоезичие и равни права в ЕС: ролята на жестовите езици”.

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, лятото е в разгара си и скоро ще имам възможността да ви пожелая прекрасни летни дни и пълно наслаждение на почивката за онези от вас, които в момента я изживяват. Преди това обаче бих искала да ви предизвестя за две важни събития на международната сцена, които предстоят през м. септември 2016: Международната седмица на глухите и Европейската конференция "Многоезичие и равни права: ролята на жестовите езици".

Членовете на общности на глухи хора във всяка страна имат правото да използват езика на знаците като техен основен език във всички сфери на живота, като чрез него се опазва и развива културата на глухите. Президентът на Световната федерация на глухите (WFD) Колин Алън и президентът на Унгарската асоциация на глухи и тежкочуващи (SINOSZ) Адам Коща, който е и член на Европейския парламент, се надяват на сериозна подкрепа от страна на унгарското правителство по въпросите, свързани с признаването на езика на знаците.

Колин Алън, президент на Световната федерация на глухите от юли 2011 г. и член на ръководството на същата от 2003 г. досега, на 5 март т.г.  бе избран за председател на Международния алианс на хората с увреждания (МАХУ), съобщиха от пресцентъра на Световната федерация на глухите. В Бангкок, Тайланд, където Международният алианс проведе годишното си Общо събрание (Генерална асамблея), Колин Алън бе избран да го оглави. Двугодишния му  мандат като председател ще започне на 1 юли 2016 г. и ще продължи до 30 юни 2018 г., наследявайки  Мариан Дайъмънд (последният президент на Световния съюз на слепите). 

Правата на човека са универсални и те принадлежат на всеки, независимо от неговия пол, национален или етнически произход, цвят на кожата, религия, език, или всяко друго специфично медицинско състояние. По този начин, хората със специфичен здравен статус, към които спадат и хората със слухови дефицити, имат право да упражняват граждански, политически, социални, икономически и културни права на равни начала с всички останали хора.

 Скъпи читатели, през 2000 година ООН провежда среща на високо равнище, на която се приема Декларация на хилядолетието. Тогава е създадена и международната програма Цели за развитие през хилядолетието (The Millennium Development Goals или MDGs) до 2015 година. В тази програма всички 189 страни-членки на ООН (които са 193 в момента), и най-малко 23 международни организации, се ангажират да помогнат за постигането на 8 цели до 2015 г.: изкореняване на крайната бедност и глада, постигане на всеобщо начално образование, насърчаване на равенството между половете и овластяване на жените, намаляване на детската смъртност, подобряване на здравословното състояние на майките, борба с ХИВ / СПИН, малария и други болести, гарантиране устойчивостта на околната среда, развиване на глобално партньорство.