Христина Чопарова

Христина Чопарова

Тереза ​​де Картахена, подобно на много от необикновените жени в европейската история, е аномалия за своето време. Не само че тя е добре образована, изключително благочестива, но и глуха – все неща, които сами по себе си я правят изключителна. Тя също е новаторски автор по темата за равенството между половете в средновековна Испания. Уникална в способността си да тълкува католицизма през 15 век с аргументите на феминизма и равните права, Тереза много допринася за промяната на хода на религиозния и академичен дискурс по темата на библейското тълкуване и вярвания.

Четвъртък, 29 Октомври 2009 02:00

Александър Бел: Възможността да общуваш

Изобретателят на телефона Александър Греъм Бел счита за истинското дело на живота си заниманията с проблематиката на хората без слух. Именно въпросите на комуникацията за глухите хора и в частност на майка му, го карат да изследва загадката на човешкия слух и да започне първите експерименти, сред които аудиометрията (регистриране на слухочувствителност в децибели), и “фоноавтографа”. Това  негово изобретение е предвестник едновременно на телефона и грамофона, записва човешкия глас като непрекъсната начупена линия.

За повече от 150 години университетът Галодет (Gallaudet) е дал престижно образование и развитие без бариери за много хора без слух по света, а днес студенти от повече от 25 държави формират в него вълнуваща учебна общност, където намират общ език, интереси и различни стилове на общуване за един по-добър живот, израстване и кариера. Нека надникнем зад интересната история на свтовния лидер в образованието за глухи и тежкочуващи.

Тя е винаги много елегантна. Жена със стил и неподправена, искрена усмивка. Студентите ú я обожават. Излъчва спокойствие, добронамереност и топлота. Доц. д-р Неда Балканска. Преподавател е в СУ „Кл. Охридски“, катедра Специална педагогика и Логопедия, специалност Слухово-речева рехабилитация. Преди да се посвети на преподаването в Софийския университет, работи като слухово-речеви рехабилитатор в ССУ с детска градина за деца с увреден слух „проф. д-р Дечо Денев“- София. Автор е на учебници и учебни тетрадки по развитие на речта и по произношение – за ученици с увреден слух от 1 до 3 клас, съвместно със свои колеги. През 2009 г. излезе  книгата ú „Кохлеарната имплантация в детска възраст”, а през 2015 г. и  „Приобщаване на детето с увреден слух в образователната среда”, в съавторство с Анна Трошева. В момента подготвя нова книга. Преподава, пътува, тича по задачи. И въпреки огромната си заетост, с искрена радост отдели време да отговори на няколко въпроса. За което пък ние сме ú изключително благодарни, тъй като времето е най-прекрасния подарък, който някой може да направи за друг.

Често получавам писма от родители на дечица със слухова загуба, които търсят отговори на множество въпроси с оглед на новата, непозната и плашеща за тях обстоятелствена комуникативна среда. С настоящата публикация бих искала да се обърна не само към онези родители, които ме потърсиха за съвет, координация и въпроси, но и към тези, които тепърва ще се ориентират в комуникацията с нечуващи деца.

Четвъртък, 08 Октомври 2015 03:00

Да се слушаме с отворени очи

Когато чуете / прочетете думата „комуникация”, с какво я свързвате? Да, тя означава „общуване” в най-широк смисъл. А знаете ли, че латинската дума commūnicāre означава „да споделя”? Хората се срещат, за да общуват. Споделят. Споделянето сближава. Отделна тема е какво споделят. В този материал обаче ще акцентираме върху как.

Срещате или ви се налага да се срещнете с човек, за когото знаете, че не чува. Не знаете нищо повече, освен това. Изпитвате известно притеснение, защото не знаете как точно е правилно да общувате с него, нито как и доколко ще се разбирате взаимно отвъд бариерите на тишината. В настоящата публикация споделям личния си опит и препоръки, базирани на дългогодишната ми комуникация с хора без слух (глухи), хора с частична слухова загуба (тежко чуващи), както и хора с различна степен на слухови затруднения (оглушали). Когато е налице желание за общуване, начини ще се намерят. 

В много от държавните учреждения в България административното обслужване не е съобразено с възможността за добра взаимна чуваемост или визуален контакт. Не са рядкост случаите, в които стъклените витрини в пощи, аптеки, учреждения, каси за плащания са облепени с уведомления, реклами, брошури, и за да види или чуе служителя, на потребителя се налага да се навежда до оскъдния отвор за разплащане. Такава гледка създава усещането за дистанция, незаинтересованост и общо впечатление за лошо качество на обслужването. И създава огромни бариери в комуникацията, особено за лица със слухов или сензорен дефицит. Възникналата епидемична обстановка, която наложи носенето на санитарни маски като защитно средство против коронавирус, допълнително усложни комуникацията и обслужването на лица със слухова загуба, тъй като маските са допълнителна комуникационна бариера, пречеща да се разчита устната артикулация. С настоящата публикация акцентираме върху начините да се избегнат неудобствата при срещи на хората със слухови дефицити с държавната администрация.

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, както многократно съм писала  тук, хората със слухова недостатъчност са разнородна група в семейството на тихата общественост – глухи, тежкочуващи, хора с кохлеарни импланти, със слухови апарати, оглушели впоследствие, с намален слух вследствие на заболявания или старост и т.н. Поради това широко възприетият израз „хора с увреден слух” считам за твърде общо (освен че е неточно и дискриминиращо) понятие за потребители със слухова недостатъчност, всеки от които ползва свои изразни средства за комуникация.

Представете си, че сте в съдебната зала. Или на конференция. В класната стая или в офиса ви. Или сте на място, където се случват събития на живо с пряка комуникация лице в лице. И не можете да чуете събеседника, просто защото сте с намален или липсващ слух, или разчитате по устни. Казвали са ви, че субтитри в реално време е невъзможно да има, поради което на масови събития не ви остава нищо друго, освен да разчитате на предварително подадена (и обикновено резюмирана) информация на хартия за онова, което предстои да се случва. Или да ползвате услугите на жестов преводач. Но ето че има добра новина - субтитрирането в реално време е напълно възможно!