Христина Чопарова

Христина Чопарова

Сряда, 04 Ноември 2009 02:00

Eзик мой – враг мой

В България не съществува класификация на хората със слухови дефицити, според която може да се определи необходимостта от владеенето на жестов език и кои точно са неговите носители и ползватели. Условно е прието, че носителите са хората с вродена глухота (глухи), а ползватели са хората с придобита глухота (тежко чуващи, оглушали, хора с различни слухови затруднения). Ползватели на жестовия език са също близките на хората с двата вида глухота, жестовите преводачи и всеки, който използва жестовия език по някаква причина. Нека видим какви са видовете глухота и жестови понятия в комуникацията. 

Четвъртък, 14 Януари 2016 02:00

Ах, този романс!

Много красиво разказана романтична история! Вижте сами късометражното филмче "Kismet Diner" (2013). То е по идея на италианския сладоледен бранд „Корнето” и част от поредица от 4 късометражки, озаглавени Cornetto Cupidity Love Stories. Всички части от поредицата са вдъхновени от вижданията на млади хора за любовта. В тази 9-минутна история героинята е сервитьорка в заведението, която обича да пее... и заради любовта ще го стори и с жестов език.

Вторник, 10 Май 2011 03:00

Когато наистина се чуваме

След последното писмо от задочната кореспонденция с програмния директор на БНТ Севда Шишманова, с която екипът ни бе в диалог по въпросите за субтитрирането, последва леко обезпокоително затишие. Читателите на сайта са в течение на насоките, в които се развиваше диалогът. В началото на тази година предаването за хора с увреден слух бе с временно прекратено излъчване. То обаче – както видяхме – се е оказало необходимият времеви отрязък, в който да се случат желаните реформи  – появата на субтитри в Специализираното предаване за хора с увреден слух, вместо жестомимичен превод в ефир, както бе до момента.

Вторник, 06 Октомври 2009 03:00

Светлинка в тунела

Скъпи приятели, днес на личата ми поща пристигна дългоочакваният отговор от г-жа Севда Шишманова, програмен директор на БНТ, по въпросите за субтитрирането.  В ответ на запитването ни относно проблемите и предложенията по тези въпроси,  чрез обратната връзка поставяме началото на една ползотворна и – надявам се – удовлетворяваща за всички комуникация. Г-жа Шишманова повдигна завесата и на проблеми от технически характер, с които не бяхме запознати. Публикувам отговора ú без съкращения.

Скъпи читатели на 'Ние ви чуваме", няма да е преувеличено, ако кажем, че хората със слухови дефицити са тотално игнорирани при предоставянето на медийни продукти - новини и предавания. В отговор на изпратеното от мен запитване до СЕМ по темата за субтитрирането, получих отговор, за който ви информирах в публикацията ни "Не задължаваме, а насърчаваме".

Скъпи приятели, във връзка с цифровизацията и възможността за въвеждане на механично субтитриране на новини и предавания в помощ на хората със слухова загуба, изпратих няколко въпроса  до Съвета за Електронни Медии в началото на т.г. :

Четвъртък, 21 Октомври 2010 03:00

Субтитриране в реално време

Сигурно сте виждали в редица чуждоезични филми как в съдебната зала на пейка под съдийското място седи изправена като пианистка жена и с прибрани ръце пише усилено на малко черно устройство пред себе си, прилично на машинописното. Да, жената е оператор на стенограф, който транскрибира съдебните процеси. С това устройство субтитрирането в реално време е напълно възможно.

Сряда, 05 Януари 2011 02:00

Жестовият език в медиите

Жестовият език като комуникационно средство е предпочитан за общуване предимно от хора с тотална слухова загуба, определящи себе си като "глухи". Обратната връзка със света на звуците за тях е приемливо да става с езика, който разбират, тъй като за мнозина от тях писмената реч е трудна за четене. Това обстоятелство наложи превеждането на медийни продукти посредством жестови преводачи на малкия екран. От една страна, този акт е уважение към хората, за които жестовият език е единственият начин за достъп до информация. От друга страна обаче за тези, които не го познават и нямат нужда от него, появата му на телевизионния екран е натрапване, което приемат като нарушение на правата им. От трета страна, по чисто технически причини жестовият превод в тв предавания е ситуиран на малък екран, което възпрепятства разчитането на устните на жестовия преводач от по-голямо разстояние от екрана. Това повдига един важен въпрос: има ли място жестовият език в тв предавания и къде точно е то?

Представете си стадион, пълен с хора. Сцена, кабели, прожектори. Огромен екран, чрез който малките детайли да бъдат достатъчно големи и видими от всички. Музикални вибрации наелектризират въздуха. По сцената дивее Мерилин Менсън. Или Метод Мен. Лее се рап, движенията са бързи, насечени. Думите са като скоропоговорка – такъв е речитативния ритъм. Сега си представете, че отпред, съвсем близо до подиума, е застанало едно въодушевено момиче, което изглежда като заклета фенка, ощастливена да бъде толкова близо до любимците си – рапира и с ентусиазъм повтаря движенията на пеещите звезди. Нищо не е такова, каквото изглежда, разбира се. Това е Холи. Тя е… жестов преводач.

Музиката и липсата на слух са на пръв поглед взаимноизключващи се. Но не и за Евелин Глени (Evelyn Glennie). Перкусионистката без слух е родена в Абърдийн, Шотландия, на 19 юли 1965 година. На осем годишна възраст тя започва да се оплаква от проблеми със слуха, а се оказва, че слуховите нерви и на двете ù уши са непоправимо увредени. На 12 Евелин е с тотална загуба на слуха и започва да носи слухови апарати. Някъде по времето, когато я обявяват за клинично глуха, Евелин започва да се поддава на страстта си към музиката. Притежавайки страхотно чувство за ритъм и усет към вибрацията, дребничката шотландка постъпва в Кралската музикална академия и на 19 години, за радост на близките си и за голямо учудване на британските медии, завършва музикалната школа.