Около учените с големи постижения често витаят митове. Особено когато твърде малко се знае за техния живот и избори, довели ги до великите открития. Един брилянтен астроном от ерата на учените любители всяка нощ наблюдавал звездите, запленен от променливите им светлини. През ХХ век откритията му ще позволят на астрономите да определят разстоянията до далечните галактики. Но през 1782 г. той е просто самотна фигура, която споделя собствената си тишина с далечната звезда Алгол. Джон Гудрик (John Goodricke).

На всеки 11 февруари в последните четири години ООН отбелязва Международния ден на жените и момичетата в науката. Денят акцентира върху приноса на жените в области като наука и образование, както и насочва фокуса на общественото внимание към равния достъп и недискриминация на всички жени в области, доминирани от мъже. Сред изследователките със значим принос и открития в областта на астрономията, археологията, антропологията, ботаниката и човешките права са и няколко дами, чиято слухова загуба ги прави още по-забележителни във времена, когато да си жена е достатъчно основание за недопускане в света на науката. Днес ви представяме пет от тях.

При липса на слух се обостря вниманието към околния свят, а с това и любопитството да се проучва, опознава, експериментира с наличното и законите, по които работи. Един нечуващ френски физик коригира вече известни теории, прави открития и превръща света чрез науката в по-добро място. Той даде на света подобрени уреди за измерване на температурата, атмосферното налягане и влажността. Пионерът в трибологията смята, че тишината му помага да бъде по-добър учен. Гийом Амонтон (Guillaume Amontons).

„Млад майстор от Упсала, на име Екберг  – философ, естествоизпитател и поет. Красив, свободен, с отворена душа и скъпоценно сърце. Лицето му е кръгло и гладко, с чисти сини очи и тъмнокестенява коса, която се вие в естествени къдрици около главата му.” Това поетично описание на Андерс Густав Екберг (Anders Gustaf Ekberg), шведски химик и откривател на минерала тантал, свидетелства колко горещо е бил оценяван от своите учители по химия и колко високо са го ценели като учен. Според близките до него хора той е бил щедър и нежен човек.

Има хора, за които си струва да узнаеш. Защото вдъхновяват, увличат, мотивират. Не с гръмки фрази или помпозност обаче, а просто заради страстта към работата, която обичат. Работа, която за тях не е просто наемен труд, който извършват от девет до пет. Те са блестящи частици в галактиката на науката, често скрити от общественото внимание – обикновено истинското величие е облечено в скромност, която го обрича дори на анонимност. В поредицата ни "По тихите стъпки на великите открития" в рубриката Наука ще направим точно обратното - ще извадим на показ имена, които освен науката, са свързани с още нещо. С Тишината. Днес в поредицата -  Шарл Никол. 

Имa xopa, зa ĸoитo cи cтpyвa дa yзнaeш. Зaщoтo вдъxнoвявaт, yвличaт, мoтивиpaт. He c гpъмĸи фpaзи или пoмпoзнocт oбaчe, a пpocтo зapaди cтpacттa ĸъм paбoтaтa, ĸoятo oбичaт. Paбoтa, ĸoятo зa тяx нe e пpocтo нaeмeн тpyд, ĸoйтo извъpшвaт oт дeвeт дo пeт. Te ca блecтящи чacтици в гaлaĸтиĸaтa нa нayĸaтa, чecтo cĸpити oт oбщecтвeнoтo внимaниe – oбиĸнoвeнo иcтинcĸoтo вeличиe e oблeчeнo в cĸpoмнocт, ĸoятo гo oбpичa дopи нa aнoнимнocт. B пopeдицaтa ни "Πo тиxитe cтъпĸи нa вeлиĸитe oтĸpития" в pyбpиĸaтa Hayĸa щe нaпpaвим тoчнo oбpaтнoтo - щe извaдим нa пoĸaз имeнa, ĸoитo ocвeн нayĸaтa, ca cвъpзaни c oщe нeщo. C Tишинaтa. Днec в пopeдицaтa - Poбъpт Aйтeн (Rоbеrt Grаnt Аіtkеn). 

Тя е забележителен дух. И потвърждение за максимата, че който иска – може. Хелън Келър (Helen Keller) – сляпо-глухата жена, единственият в света доктор на хуманитарните науки с двоен сензорен дефицит. И вдъхновение за живот. 

Какъв ли магнетизъм са притежавали огромните звезди над Ижевское, сред които е политал детския взор в хладните руски нощи? Можем само да предполагаме, че е бил достатъчно мощен, за да запали и подклажда доживотния блян за космически полети,  междупланетни станции и топли отношения с другопланетен разум във Вселената. За едно болно от скарлатина 9-годишно момче всичко това изглежда напълно възможно и близко. И макар че болестта ще му отнеме възможността да чува дори шума от ракетен двигател, животът ще му отреди почетното място на „баща на ракетостроенето и космонавтиката”. Но пътят до реализацията на идеите, който ще трябва да извърви Константин Циолковски (Konstantin Tsiolkovsky), прилича на космическа мисия с непредвидим развой.

Знаете ли какво е партеногенеза? Накратко – размножаване без оплождане. А знаете ли на кого принадлежи откритието за този процес? На Шарл Боне (Charles Bonnet) – швейцарец със слухов дефицит, чиито детски опити с насекоми ще го превърнат в първия експериментиращ ентомолог.

Има хора, за които си струва да узнаеш. Защото вдъхновяват, увличат, мотивират. Не с гръмки фрази или помпозност обаче, а просто заради страстта към работата, която обичат. Работа, която за тях не е просто наемен труд, който извършват от девет до пет. Те са блестящи частици в галактиката на науката, често скрити от общественото внимание – обикновено истинското величие е облечено в скромност, която го обрича дори на анонимност. В поредицата ни "По тихите стъпки на великите открития" в рубриката Наука ще направим точно обратното - ще извадим на показ имена, които освен науката, са свързани с още нещо. С Тишината. Днес в поредицата -  Робърт Уайтбрехт (Robert Weitbrecht).