Христина Чопарова

Христина Чопарова

Когато бъде установено, че детето има загуба на слух и това бъде диагностицирано, родителите имат много въпроси и им предстои да вземат трудни решения. Децата не са просто „малки възрастни” – те са различни в много отношения. По същия начин трябва да се отнесем и с тяхната загуба на слуха – те трябва да бъдат оценени и третирани по различен начин от възрастни, зрели хора с подобни слухови дефицити. Родителите, които се интересуват и са натрупали  познания относно слуха, загубата му и свързани с това въпроси, обикновено са по-добри в това да обгрижват и защитават нуждите на детето си.

Езикът като средство за комуникация има привилегията да бъде предпочитан в сравнение с други видове знакови системи. Според някои източници, 65 на сто от човешката комуникация е невербална, т.е., е неречева. За разлика от вербалния език, който разчита на слуховите възприятия, невербалният си служи с жестове, мимика, изображения и символи, в перцепцията и осмислянето на които участват всички сетива. Жестовете, закодирани в езика на тялото, както и открито използваните от хората със слухови дефицити, обуславят особена култура на невербалната комуникация, която има своя специфика. Зрителният контакт, израженията на лицето, определени модели на тактилен контакт (докосване при разговор), изразителните движения на ръцете, спокойното устно артикулиране са само част от културата на изразяване, която може да бъде разбирана от различни групи от населението по целия свят. Нашата собствена култура обуславя и начинът, по който си служим с невербалната комуникация.

Поводът за редовете на Дамян Калчев по-долу са хората с увреден слух и участията им две мероприятия, което пък доведе до изповедта, която ви представям тук без съкращения или редакторска намеса. Той е председател на Районната организация на глухите - София от 2015 г. Бил е член на Младежката организация на глухите в СГБ (МОСГБ) като завеждащ туризма през 2011 г. Запален планинар, графичен дизайнер, създател на логото на ЦРРДУС, на МОСГБ, на логото на младежкия лагер и генерална асамблея на Европейския младежки съюз на глухите (EUDY), както и логото на рибарски клуб "Тихите куки" към РО-София. Негово дело са и логото на международните спортни игри за глухи Дефлимпикс през 2013 г. у нас и на още много други световни и европейски първенства.

Вторник, 12 Ноември 2013 02:00

Дъхоспиращо изживяване!

След празничното тържество на 9 ноември 2013 г. по случай 5-годишнината на МОСГБ в зала „Амбасадор” на х-л „Тримонциум-Принцес”- Пловдив, чуждестранните гости от Европейския съюз на глухите студенти (EDSU) споделиха специално за “Ние ви чуваме” своите впечатления от гостуването си в България (от ляво на дясно): Пери Гомез, Тимъти Роуис, Атанас Калинов, Кристина Биъл, София Калинова, Томас МакУини.

Когато създаваш не просто изкуство, а обличаш в индивидуалност, престава да има значение, че ръцете ти не са като на всички останали. Че си различен. В това можа да се убеди героят на Джони Деп в незабравимата класика „Едуард – ръцете-ножици” на режисьора Тим Бъртън. Всички се страхуваха от бледия, разчорлен и леко завеян Едуард, защото вместо длани създателят му бе монтирал ножици. Но този страх изчезна, когато жителите на градчето осъмнаха с уникални фигури от чимшир в дворовете си, върху които ножиците на Еди през нощта бяха изливали цялата насъбрана тъга от осъзнатата различност. После домашните любимци се превърнаха в ходещи храсти, а накрая всички дами буквално се избиваха, за да седнат на стола пред Едуард, изцяло поверявайки му косите си. И никоя не приличаше на друга.

Коафьорите, които днес ви разкриват себе си в нашия сайт, са с увреден слух. По свой собствен начин различни, но осъзнати и щастливи от възможността да обличат в индивидуалност. И тримата са възпитаници на Техникума по фризьорство и козметика.

Скъпи читатели на сайта, в навечерието на идващите светли празници, вгледани с надежда в това, което идва, винаги си спомняме за отминалото, което ни е донесло ценни поуки и ни е обогатило. С удоволствие ви представям размислите на един млад и много перспективен художник, когото мнозина от вас може би познават – Денислав Тодоров, който се съгласи да ги сподели тук. Размислите са компилация от негови постове, публикувани на стената му в социалната мрежа Фейсбук. Представям ги на вашето внимание, за да достигнат и до всички онези, които не го познават. Надявам се, че следващите, изпълнени с много топлота и човешка съпричастност слова ще ви докоснат с неповторимостта и истинността си.

 

Скъпи приятели, в публикациите "Безплатна китайска пулсова диагностика" и "Когато сърцето говори" ви представих д-р Татяна Синкевич от Украйна, която бе в България близо седмица, за да проведе поредица от лечебни практики в Оздравителен център “Green Health”, а също и да ги демонстрира на хората с увреден слух в Съюза на глухите в България. Д-р Синкевич отпътува за Одеса, отнасяйки много хубави спомени от престоя си у нас. Днес ви представям кратичък опознавателен разговор, в който може да научите повече за жената, превърнала знанието в познание, за да бъде то от полза за всеки, който пожелае.

Петък, 27 Ноември 2015 02:00

Когато сърцето говори

На 17 ноември зала 1 на СГБ се оживи за втори път от руска реч, танцуващи с жестове ръце и благодарните усмивки на хората с увреден слух, дошли да узнаят повечко за здравето си. Точно в 17.00 ч украинския специалист по китайска народна медицина, известният в Европа натуропат д-р Татяна Синкевич и Жулиета Игнатова, управител на оздравителен център „Грийн Хелт”, пристигнаха, носейки със себе си кошничка с билкови продукти. Д-р Синкевич, както вече ви информирах по-рано, бе на едноседмично гостуване в страната ни по линия на международната програма „Зелено здраве” и удължи престоя си с три дни, за да се срещне с хората със слухови дефицити.

 

Знаковият език по света не навсякъде е официално признат. Както у нас, този въпрос все още не е намерил решение и в Италия. Разбира се, това не пречи на ползвателите на този вид общуване да се грижат за образоването и окултуряването на ученици и студенти със слухови дефицити.

Понеделник, 28 Април 2014 03:00

За тишината и за хората

В съобщение ми бе отправен интересен въпрос. Всъщност, поредица от въпроси: „Каква учебна среда ще е необходима, за да може младеж със слухов дефицит да посещава лекциите на преподавателите и да учи наравно с другите студенти, да се явява на изпити заедно с тях? А ако изучава език? Към какви специалности биха се насочили днес младите хора с напълно изгубен слух?”. Замислих се за всичко, което в продължение на две години, докато работех като редактор и коректор във в. „Тишина”, натрупах като впечатления и опит с младежи, много малка част от които бяха студенти.  Слуховата загуба нито е проблем, нито увреждане, но е бариера пред мотивацията на доста млади хора да продължат образованието си.