Вторник, 19 Март 2013 02:00

Акустиката в класната стая

Автор:

Оказва се, че не е достатъчно да сложиш на дете със слухова загуба кохлеарен имплант, за да го върнеш обратно в света на звуците. Поставянето на КИ освен скъпа процедура и морална дилема, повдига и въпроси, свързани с последващата рехабилитация. За нея не е достатъчно да има само добър специалист, но – оказва се, и специфични условия, свързани с акустиката. Интересно американско изследване, финансирано от Фондация за научни изследвания „Густав и Луис Пфайфър” и от Националния институт за изследвания и рехабилитация на хората с увреждания, показва как в редица училища в щата Масачузетс (САЩ) са решили този проблем.

Изследването, наречено „Възприемане на реч при шум в класната стая от деца с нормален и увреден слух” показало интересни предварителни резултати, които навели на извода, че децата със слухови дефицити могат да чуват добре с кохлеарни импланти, когато има почти идеални условия за слушане. Такива условия обикновено притежават тихи жилищни помещения или малки офиси, с възможно най-малко шум и реверберация (ехо от отразения в твърдите повърхности звук).

Десетки хиляди деца по света са напълно глухи, но много от тях все още могат да се научат да чуват и да говорят ясно благодарение на кохлеарните импланти и добре проектираните рехабилитации. Те обикновено са индивидуални или масови, като при тях 40 до 60 % от комуникацията е слухова, т.е., децата с кохлеарни импланти се учат да разграничават речта по слухов път. Резултатите от проучването показали, че тези деца имат забележителна способност да разбират говоримия език, но в класните стаи с лоша акустика те просто не успяват да разграничават думите. Проучванията показали също, че много, ако не и повечето класни стаи по целия свят имат твърде много шум и реверберация, и дори за учащите с нормален слух е трудно да чуват от разстояние.

Осемгодишно момче с кохлеарни импланти участвало в проучването на учебната акустика. В малкия офис, където е провеждано изследването, детето се е справяло без проблем чрез импланта. По-късно, в тиха класна стая, която не е имала акустична обработка за контрол на отекването, детето не е било в състояние да разбере какво му казват. То разбирало само отделни думи.

В образователните процеси на някои страни е залегнал интересния принцип на амфитеатралното разположение на седящите. Преподавателят е на първия ред, така, че да бъде максимално в зрителното поле на всички около него. Използва се предмет – топка или нещо с ярък цвят, – който се намира в ръцете на говорещия. Докато не се изкаже той и не предаде предмета нататък, никой няма право да го прекъсва. От една страна, по този начин се постига по-голямо изслушване, а от друга страна, на учащите с кохлеарни импланти се осигурява възможността и за по-добра чуваемост.

Известно е откритието на Робърт Бойл, че като вълнà звукът се нуждае от среда за разпространение, поради което във вакуум не се чува нищо. А от древните гърци е известно, че звукът се разпространява пространствено във вид на сферични вълни. Това обяснява и архитектурата на техните театри. Гърците са използвали рупор и фуниевидни средства за усилване на говора, а Александър Македонски е свиквал войските си с рог, който можел да се чуе на 18 километра.

Не е странно в такъв случай, че същият метод е залегнал в основата на проекта на училище „Кларк” за глухи деца. За да определят каква акустика е нужна в класните стаи, било направено следното: децата в училището слушали 4 високоговорителя при наличието на фонов шум, на определено разстояние от тях, като трябвало да повтарят чутото. Гласът от високоговорителите имал ниво на звука, приблизително равен на гласа на учителя им. Чрез постепенното увеличаване на децибелите била отчитана и степента на възприемане от децата, а реверберацията (ехото) била контролирана чрез добавяне или премахване на акустични подложки.

Децата, участвали в изследването, били на възраст от 5 до 16 години, с различна степен на загуба на слуха, като сред тях имало и деца с нормален слух. Направените тестове предоставили нова информация и показали повтарящи се модели. Отчитало се и времето, необходимо на звука да се разпадне до определени децибели, които позволяват отчетлива чуваемост. Оказало се, че когато гласът от високоговорителя е с около 6 децибела по-силен от фоновия шум, децата с нормален слух възприемали между 96 и 98% от казаното, докато тези с кохлеарни импланти разбирали само 20 до 35% от думите.

При намаляване на отекването с акустични подложки,  даже децата с тежка слухова загуба можели да възприемат правилно до 79% от думите. Намаляването на времето за отекване осигурило скромно подобрение в оценките и за учениците с естествен слух. Тези с лека до умерена степен на загуба на слуха показали тенденции между тези с естествен слух и с тежка до дълбока загуба. 

Тези данни позволили да се разкрият минималните акустични условия в класната стая, в която деца с кохлеарни импланти могат оптимално да чуват. Благодарение на успешните тестове започнало изграждането на подходящи стаи с контрол на акустиката в много от училищата по света, в които се обучават и глухи деца.

Автор на текста: Христина Чопарова

Изображение: Кохеджи Асакава - Kohji Asakawa/Pixabay

Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa пpaво дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия

 

Оценете
(0 гласа)
Прочетена 1879 пъти