Билингвизмът в най-широк смисъл на понятието е част от мултилингвална култура, умението да се използват повече от два езика в комуникационна ситуация. В контекста на слуховите дефицити, знаковият билингвизъм се явява едновременната употреба на жестов и говорим език. Придружаването на жестовете с говор и устна артикулация улеснява всички страни в комуникационния процес.
В средите на глухите хора е обичайна логиката, че гласът не е нужно да се използва, щом не може да бъде чут. Затова и в общността им жестовият език е основно средство за комуникация. Пренебрегването на говоримия език и устната артикулация обаче ги обособява като общност, в която общуването е разбираемо единствено между членовете ѝ. Така се затвърждава погрешния стереотип, че всички хора със слухозагуба са глухонеми. Всъщност неувредени гласни струни притежават дори хората с вродена глухота. В този смисъл особеностите на говора се определят от наличието на навременна логопедична и сурдопедагогична грижа, която да го развива.
Отказът от говорене обаче има и други причини – психологически и емоционални. Много от хората със слухова загуба изпитват притеснения да ползват говора си. Изговорът им наистина звучи специфично, различно и обикновено събужда естественото околно любопитство да се разбере причината. Но психологическите бариери – чувство на неудобство, срам, желание да избегнат потенциални подигравки, са причина много от младите хора със слухозагуба да правят избор на отказ от говора си или да се изолират от общуване с чуващи хора.
В жестовите езици за богатство може да се говори тогава, когато на всяка дума от говоримия език съответства жест. Това не всякога е възможно по редица причини, но бидейки динамичен език, който се развива и се измисля от ползвателите му, езикът на знаците подлежи на обогатяване. Знаковият билингвизъм следователно се явява в този случай предпоставка за правилна комуникация и избягване на недоразумения при общуване с еднакви жестове, които биха могли да се отнасят за различни думи.
За белег на висока знак-билингвистична култура се счита умението за справяне във всяка една комуникационна ситуация, в която има взаимно съобразяване и уважение към комуникационните потребности на събеседниците. Огромно предимство на жестовия език е, че както никой друг език, преодолява езиковите бариери при комуникация между граждани на различни държави. Жестовата комуникация не само че улеснява общуването, но и знаковият билингвизъм в този случай обогатява, давайки възможност за усвояване на още познания за чуждия език, обмен на култури и знания.
Редица специалисти обръщат внимание на огромното значение на знаковия билингвизъм за самочувствието и реализацията на хората със слухова загуба.
Проф. Дечо Денев, на чието име е наречено средното специално училище за ученици с увреден слух в София, обръща внимание на помощната роля на жестовия език, който служи за визуализиране и смислово насищане на думите от говоримия: „… жестът се усъвършенствува на базата на устната реч, което от своя страна издига културата на речта на нечуващите хора. По такъв начин жестът като изказ на тези хора прераства от основно в помощно средство за общуване. Това предполага, че не трябва да се избягва жестомимичната реч, а трябва да се развива и доближава до гласовия говор. Усъвършенствуването на жестомимичния език изисква постепенно да се премине от простото жестомимично /безсловесно/ общуване към жестово речевото – т.е. едновременно да се използва и говор. Включването на речта /говора/ към жеста влияе на неговото усъвършенствуване и обогатяване.”
Според проф. Денев, наложително е да се насърчава използването на говор при употребата на жестов език. Без билингвизъм, човек със слухов дефицит би се лишил от възможността да използва, обогатява и развива природните си говорни заложби.
През 2014 г. Приморско бе домакин на Международния младежки лагер „Знанието е сила”, организиран от Европейския съюз на глухите младежи (EUDY). По време на семинара, проведен в рамките на лагера, Марку Йокинен, президент на Европейския съюз на глухите, сподели в лекцията си интересни тези за знаковия билингвизъм. Той неколкократно подчерта, че е чудесно, когато жестовият език се комбинира от речева артикулация, писане и четене. Според него билингвизмът обединява жестовия и говоримия език, без да ги степенува или разделя, тъй като са еднакво важни като част от билингвистичната култура.
Йокинен счита, че основният проблем в успеваемостта на младежите се явява тяхната ниска себеоценка – мнение, което бе споделено и от останалите лектори. Мултикултурната тематика и мултикултурните умения, убеден е президентът на ЕСГ, ще помогнат на младите хора със слухови дефицити да успяват в живота си. Той подчерта също, че е много важно за тях да имат позитивно мнение за себе си и своята култура на глухи, но като образовани хора и билингвисти, и да вярват в уменията си.
Културата на глухите повелява, че нейните представители са общност от потомствено глухи хора, които общуват единствено с жестов език. Това се счита за най-отличителната им характеристика, защото комуникационните им потребности изключват употребата на говор. В някои общности на глухи хора по света дори се забранява отчетливото устно артикулиране или говорене, тъй като в тези среди не са привъженици на оралистичния метод, нито на билингвизма. Смята се, че говоренето е отклонение от културата на глухите и дори отказ от самоопределението "глух".
Радващо е все пак, че тези стереотипи постепенно се разбиват, и то от представители на потомствено глухи хора, какъвто е супермоделът Найл Ди Марко. Той самият е билингвист, успешно лобира в тази насока и успява да убеди както тихата общност, че животът и комуникацията са по-лесни, когато говориш, така и да покаже на широката общественост, че глухите хора в никакъв случай не са неми.
„Повечето глухи младежи имат силна потребност да се реализират в обществото и дейностите на чуващото общество, но те имат и силна потребност да бъдат приети и признати в обществото на глухите хора. Това твърди проф. Цанка Попзлатева в своя труд „Българският знаков език”. Това чувство за двойна социална принадлежност, пише тя, се дефинира като „знак-билингвистична“ идентичност. Колкото по-силно е изразено, толкова по-малко са рисковете за психичното здраве на личността. За да се впишат в двете социални общности, младите и възрастните хора трябва добре да владеят двата езика. т.е., трябва да имат знак-билингвистична способност”, заключава проф. Попзлатева.
От всичко споменато дотук става ясна значимата роля на знаковия билингвизъм. Колкото са по-склонни хората със слухови дефицити да използват едновременно говоримият и жестовия език, толкова ще са и по-адаптивни спрямо всяка комуникационна ситуация. С чуващи хора биха могли да общуват, ползвайки говора си и да бъдат разбирани без проблем. Независимо от това как звучи гласът им – взаимното разбиране налага и взаимно уважение към особеностите на слуховия статус.
В заключение бихме искали да споменем, че всяка култура е жива тогава, когато запазва тенденцията да се обогатява, като включва в себе си още и още познания. Те няма как да са възможни без комуникация, а не може да съществува комуникация, в която има бариери. А когато човек осъзнава потребността да се обогатява, той всякога е отворен за нова опитност.
Автор на текста и снимките: Христина Чопарова
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия