Той е роден на 1 ноември 1809 г. в Братълбъро, щата Върмонт (САЩ). Поради липсата на слух Уилърд получава образованието си в Хартфорд, щата Кънектикът, в Американското училище за глухи, където е ученик на небезизвестният французин Лоран Клерк, „бащата на образованието за нечуващи” в Америка.
След завършването си Уилям Уилърд известно време преподава в училището за нечуващи в Кълъмбъс, щата Охайо. Това е и мястото, където се пресичат житейските им пътища с Елиза Йънг, нечуваща учителка. Двамата споделят не само обща „тиха” съдба, но и еднакъв стремеж да подпомагат деца със слухова загуба по пътя на образованието. Двойката пътува много из страната и скоро се озовава в щата Индиана.
През февруари 1843 г. този щат, макар и почти фалирал, признава отговорността си да образова глухите жители. Затова на всеки имот с две мелници налага данък на стойност сто долара. Парите, събрани от този данък, са били предназначени за създаване на училище за нечуващи деца. Вече е имало такъв опит от друг нечуващ мъж – Джеймс МакКлийн от Ню Йорк, възнаграден с държавна парична награда от 200 долара заради едногодишните му усилия да основе училище в окръг Парк в Индиана.
Тези усилия убеждават държавниците, че в щата наистина има потребност от такова учебно заведение. През май същата година Уилям Уилърд представя акредитивните си писма на Общото събрание, предлагайки да финализира тези опити за създаване на училище за нечуващи в Индиана. И на 30 май 1843 г. е приета резолюция, която му позволява откриване на училището.
Въоръжен с познанията си от Лоран Клерк и от преподавателския си опит в Охайо, Уилърд пътува на кон из щата заедно със съпругата си, за да рекламират новото училище, да демонстрират учебните методи и да набират ученици със слухова загуба. И когато на 1 октомври 1843 г. училището отваря врати, в първия си учебен ден то има 12 ученици. Уилям и Елиза, и двамата със солиден опит като обучители, си поделят грижите за момчетата и момичетата.
Училището просперира и заради този успех държавата приема закон, с който обявява училището на Уилърд за държавно учебно заведение. Той самият е назначен за директор. Три години по-късно, през януари 1846 г. е приет закон, който прогласява училището за шестото държавно училище за нечуващи в нацията и първото държавно училище, което предоставя безплатно образование на глухи и тежко чуващи деца.
По онова време то се нарича „Убежище за образование на Глухи и неми в Индиана” и се е разполагало в сгради в няколко квартала, но през 1850 г., бива построена една внушителна, разположена на главния път за Вашингтон. В продължение на много години училището остава на това място, а Уилям Уилърд е негов директор до самото си пенсиониране през 1860 година.
Днес то е напълно акредитирано училище и национален ресурсен център. Бидейки първото държавно училище за нечуващи в Индиана което приема двуезичното обучение, то е признато на национално ниво и заради лидерство в образованието, както и за застъпничеството си за американския жестов език.
Уилям Уилърд се сбогува със света на 15 февруари 1881 г., на 72-годишна възраст.
NB: Статията е подготвена за целите на календарния ни проект "Тиха Уикипедия" за м. Ноември. Цитирането ни като източник е задължително.
Преведе от английски и разказа: Христина Чопарова
Изображения: enWikipedia
Сдружение НЦАК "Ние ви чуваме" е носител на изключителните права да публикува тази статия