Христина Чопарова

Христина Чопарова

Сряда, 28 Януари 2015 02:00

Да чуваш или да слушаш?

Знаете ли, че лошото чуване би могло да бъде и реакция на твърде многото шум днес? Сякаш колкото по-шумен и технически по-обогатен става светът, толкова повече се увеличава и броят на хората, нежелаещи да слушат. Дори понякога декларирането на отказ от чуване и слушане може да зададе "програма за тишина", в резултат на което човек наистина спира да чува, чисто физически. Кое е по-важно за вас - да можете да чувате, или да умеете да слушате?

Сряда, 27 Ноември 2013 02:00

Самообичта, без която не може(м)

За да обичаш нещо друго, трябва да имаш в себе си достатъчно любов. А самообичта е здравословното начало, което полага основите на грижата, уважението и отговорността към себе си. Към чистотата на мислите, делата, осъзнаването на енергията, която се отдава и в какво е важно да се вложи. Само когато човек обича себе си, може да разбира и другите, а това е единствения път не само към градивна комуникация, но и към заедност. С още по-голяма сила това е валидно за хората, които пребивават в специфични състояния - необходимостта да се обичат такива, каквито са, защото веднъж приели и обичащи себе си, ще установят, че навсякъде са приети и обичани.

Сряда, 03 Декември 2014 02:00

За определенията и за хората

Когато през 1992 г. Организацията на обединените нации обявява 3 декември за Международен ден на хората с увреждания, целта е благородна – да има ден, в който да се отбелязват достигнатите алтруистични цели, свързани с включването, самостоятелен и достоен живот, по-високи доходи и заетост и достъп до информации за хора с най-различни физически дефицити. Ден за изразено уважение към онези цели, ратифицирани от държавите в полза на хората с дефицити, както и към целите, което самите хора са реализирали въпреки дефицитите си. Но дали е признак на уважение към тези хора да бъдат наричани "хора с увреждания"? 

Четвъртък, 29 Януари 2015 02:00

Между вярата и самоувереността

„Повярвай, че можеш и си изминал половината път до успеха.” /Теодор Рузвелт/

 Много хубава мисъл. Успехът обаче не е непременно в това да постигнеш нещо повече от останалите или да имаш нещо, което те нямат. Извън по-големите или по-малки цели, чието постигане удовлетворява, успехът е и в това да постигнеш (в себе си) онази златна среда и баланс, при която вярата ти няма да зависи или да се определя от друг, освен от теб. За съжаление мнозина насочват вярата си към обекти извън себе си, а те са твърде променливи, за да може и самата им увереност да остане стабилна. Самоувереността в никакъв случай не означава арогантност или сбор от негативни характеристики на Егото. Самоувереността е престой в онази твърдина от вяра в себе си, която ви дава достатъчно решимост да действате с убеждението, че можете и правите най-доброто за себе си и другите.

Когато бъде установено, че детето има загуба на слух и това бъде диагностицирано, родителите имат много въпроси и им предстои да вземат трудни решения. Децата не са просто „малки възрастни” – те са различни в много отношения. По същия начин трябва да се отнесем и с тяхната загуба на слуха – те трябва да бъдат оценени и третирани по различен начин от възрастни, зрели хора с подобни слухови дефицити. Родителите, които се интересуват и са натрупали  познания относно слуха, загубата му и свързани с това въпроси, обикновено са по-добри в това да обгрижват и защитават нуждите на детето си.

Езикът като средство за комуникация има привилегията да бъде предпочитан в сравнение с други видове знакови системи. Според някои източници, 65 на сто от човешката комуникация е невербална, т.е., е неречева. За разлика от вербалния език, който разчита на слуховите възприятия, невербалният си служи с жестове, мимика, изображения и символи, в перцепцията и осмислянето на които участват всички сетива. Жестовете, закодирани в езика на тялото, както и открито използваните от хората със слухови дефицити, обуславят особена култура на невербалната комуникация, която има своя специфика. Зрителният контакт, израженията на лицето, определени модели на тактилен контакт (докосване при разговор), изразителните движения на ръцете, спокойното устно артикулиране са само част от културата на изразяване, която може да бъде разбирана от различни групи от населението по целия свят. Нашата собствена култура обуславя и начинът, по който си служим с невербалната комуникация.

Поводът за редовете на Дамян Калчев по-долу са хората с увреден слух и участията им две мероприятия, което пък доведе до изповедта, която ви представям тук без съкращения или редакторска намеса. Той е председател на Районната организация на глухите - София от 2015 г. Бил е член на Младежката организация на глухите в СГБ (МОСГБ) като завеждащ туризма през 2011 г. Запален планинар, графичен дизайнер, създател на логото на ЦРРДУС, на МОСГБ, на логото на младежкия лагер и генерална асамблея на Европейския младежки съюз на глухите (EUDY), както и логото на рибарски клуб "Тихите куки" към РО-София. Негово дело са и логото на международните спортни игри за глухи Дефлимпикс през 2013 г. у нас и на още много други световни и европейски първенства.

Вторник, 12 Ноември 2013 02:00

Дъхоспиращо изживяване!

След празничното тържество на 9 ноември 2013 г. по случай 5-годишнината на МОСГБ в зала „Амбасадор” на х-л „Тримонциум-Принцес”- Пловдив, чуждестранните гости от Европейския съюз на глухите студенти (EDSU) споделиха специално за “Ние ви чуваме” своите впечатления от гостуването си в България (от ляво на дясно): Пери Гомез, Тимъти Роуис, Атанас Калинов, Кристина Биъл, София Калинова, Томас МакУини.

Когато създаваш не просто изкуство, а обличаш в индивидуалност, престава да има значение, че ръцете ти не са като на всички останали. Че си различен. В това можа да се убеди героят на Джони Деп в незабравимата класика „Едуард – ръцете-ножици” на режисьора Тим Бъртън. Всички се страхуваха от бледия, разчорлен и леко завеян Едуард, защото вместо длани създателят му бе монтирал ножици. Но този страх изчезна, когато жителите на градчето осъмнаха с уникални фигури от чимшир в дворовете си, върху които ножиците на Еди през нощта бяха изливали цялата насъбрана тъга от осъзнатата различност. После домашните любимци се превърнаха в ходещи храсти, а накрая всички дами буквално се избиваха, за да седнат на стола пред Едуард, изцяло поверявайки му косите си. И никоя не приличаше на друга.

Коафьорите, които днес ви разкриват себе си в нашия сайт, са с увреден слух. По свой собствен начин различни, но осъзнати и щастливи от възможността да обличат в индивидуалност. И тримата са възпитаници на Техникума по фризьорство и козметика.

Скъпи читатели на сайта, в навечерието на идващите светли празници, вгледани с надежда в това, което идва, винаги си спомняме за отминалото, което ни е донесло ценни поуки и ни е обогатило. С удоволствие ви представям размислите на един млад и много перспективен художник, когото мнозина от вас може би познават – Денислав Тодоров, който се съгласи да ги сподели тук. Размислите са компилация от негови постове, публикувани на стената му в социалната мрежа Фейсбук. Представям ги на вашето внимание, за да достигнат и до всички онези, които не го познават. Надявам се, че следващите, изпълнени с много топлота и човешка съпричастност слова ще ви докоснат с неповторимостта и истинността си.