Христина Чопарова

Христина Чопарова

Представете си, че сте в съдебната зала. Или на конференция. В класната стая или в офиса ви. Или сте на място, където се случват събития на живо с пряка комуникация лице в лице. И не можете да чуете събеседника, просто защото сте с намален или липсващ слух, или разчитате по устни. Казвали са ви, че субтитри в реално време е невъзможно да има, поради което на масови събития не ви остава нищо друго, освен да разчитате на предварително подадена (и обикновено резюмирана) информация на хартия за онова, което предстои да се случва. Или да ползвате услугите на жестов преводач. Но ето че има добра новина - субтитрирането в реално време е напълно възможно!

Скъпи читатели на “Ние ви чуваме”, Законът за европейска достъпност (European Accessibility Act)  цели подобряването и функционирането на вътрешния пазар за достъпни продукти и услуги чрез премахване на пречките, създадени от разнопосочни законодателства. По този начин ще се улесни работата на фирмите и ще има ползи за хората с увреждания и възрастните хора в ЕС.

Има хора, за които си струва да узнаеш. Защото вдъхновяват, увличат, мотивират. Не с гръмки фрази или помпозност обаче, а просто заради страстта към работата, която обичат. Работа, която за тях не е просто наемен труд, който извършват от девет до пет. Те са блестящи частици в галактиката на науката, често скрити от общественото внимание – обикновено истинското величие е облечено в скромност, която го обрича дори на анонимност. В поредицата ни "По тихите стъпки на великите открития" в рубриката Наука ще направим точно обратното - ще извадим на показ имена, които освен науката, са свързани с още нещо. С Тишината. Днес в поредицата - Татяна Проскурякова.

Жълтото тяло на трамвая се извива по напечените от жегата релси, докато пътниците флегматично зяпат през запрашените, осеяни с петна от пръсти прозорци. Умората виси като смог в душното пространство. Мярвам позната, тънка и висока фигура. Стоически и с философско примирение виси до трамвайните врати. Ръката ми вече ентусиазирано раздвижва застоялия въздух с широки махове, фигурата внезапно се оживява и поема поривисто в моята посока. Така ми се зарадва! И каква усмивка беше докарал!

Пламък. Пламък Занев. За незапознатите, той наскоро отбеляза 78 лазарника. И както сам каза, не почувствал никаква разлика между тях и тези на 21, 41 или 61. Мечтите и желанията му не са се стопили с натрупването на годините, а тъкмо напротив, увеличават се. Категорично отказва да седне на моето място, и се усмихва ли, усмихва. Пък и спирката му била ей-сега, след малко. За планински спасител и алпинист, изкачвал Карконошките планините на Чехословакия, връх Агарац в Армения и още какви ли не чудновати места у нас и по света, никак не върви да го третирате като немощен пенсионер. Да не сте посмели!

За учениците и колегите му той е просто Ричард. Предпочита по-неофициалния и неограничен от условности стил на обръщение, макар да се случва да го наричат и „докторе”.  Носител е на множество престижни награди заради приноса му в областта на технологиите за достъп на хора със сензорни увреждания, а от тази година е носител на Наградата на ACM SIGACCESS за изключителен принос.*  Фулбрайтов стипендиант и сътрудник на много от престижните научни институции в Съединените щати. Той е и професор по компютърни науки и инженерство в Университета на Вашингтон в Сиатъл (САЩ), където преподава от 1971 година. И това не е всичко. Включен е в настоятелството на университета Галодет (Gallaudet), владее американски жестов език и повечето години от живота си е посветил на работата в областта на комуникацията чрез технологии. През цялата му изследователска работа за последните 12 години основният акцент е върху достъпността. По-голямата част от изследванията му върху достъпността са в областта на технологиите за глухи, слепи и сляпо-глухи хора. Ричард Ладнър, дами и господа. 

Понеделник, 28 Ноември 2016 01:10

Преводач или тълкувател?

В област като жестовия език, особено в националните жестови езици, за да бъдат правилно и точно превеждани, е необходимо наличие на езиково богатство. То се изразява в това за всяка дума да има релевантен жест, който да я обяснява. Иначе казано - когато жестовият фонд покрива думите от говоримия национален език. Каква е разликата между преводач (translator) и тълкувател (interpreter)? Кога е необходима неговата помощ и на какви морално-етични норми се подчинява един посредник в знаковия език? Кога говорим за наистина качествен професионален пренос на информация от говорим към жестов и от жестов към говорим език? В настоящата публикация разглеждаме тези въпроси в търсене на отговори. 

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, на 28 септември 2016 г. в Брюксел, Белгия, в пленарната зала на Европейския парламент се проведе международната конференция на тема „Многоезичие и равни права в ЕС: ролята на жестовите езици”. Целта на конференцията бе да покаже езика на знаците като част от мултикултурното и многоезично наследство на Европа, докато в същото време се повиши по този начин и осведомеността относно ситуацията с интерпретирането на жестомимичния език, която е в рязък контраст с професията на преводачите. Във връзка с темата се срещнахме непосредствено преди конференцията с нейния домакин, Хелга Стивънс. Тя е непринудена и естествена. Фландрийката е първият получил степен по право белгиец с увреден слух и член на ЕП от 1 юли 2014 г. Бивш член и сенатор на Фламандския парламент, и настоящ вицепрезидент на Европейската консервативна и реформаторска група (ECR).

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, преди три години кончината на южноафриканския президент Нелсън Мандела (Nelson Mandela) бе грубо поругана от фалшив жестов превод на словата на държавните глави, уважили мемеориалната служба. Скандалът се разрасна тогава заради неустановената самоличност на мъжа, ръкомахал безсмислено редом до американския президент Барак Обама. Случаят показа и необходимостта от акредитирани жестови преводачи, с лиценз да извършват професионален жестов превод по време на публични мероприятия. Освен всичко, скандалът бе повод за предефиниране и допълване на етичния кодекс на преводачите от знаков език.

Вторник, 11 Октомври 2016 03:00

Отзвук за жестовия език

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”,  на 28.09.2016 г. в Брюксел бе проведена международната конференция "Многоезичие и равни права: ролята на жестовите езици". В края ѝ всички депутати в Европейския парламент подписаха в пленарната зала Резолюцията за жестовия език и професионалния жестов превод. Предстои внасянето на тази Резолюция от депутат Хелга Стивънс пред ЕП по-късно тази година. Това събужда надежди, че пълното признаване  на езика на знаците във всички страни-членки на ЕС е напълно възможна реалност, която може да доведе до ревизии на съществуващите национални и регионални практики и законодателства. Това е и призивът, съдържащ се в Резолюцията.

Брюксел, 28 септември 2016. Вятърът лудее и се смее, отнема шапки и помита с тях сънени тротоари, пъхва се неканен под тънките палта на бързащите хора и неприлично разрошва коси. Едва 10.30 е. Пешеходните пътеки кръстосват човешки потоци и мислите ми хукват след древните истории за фламандци и валонци, дочути предната вечер. Всъщност, на път сме за Европейския парламент, където само след няколко часа ще започне Международната конференция на тема „Многоезичие и равни права в ЕС: ролята на жестовите езици”.