Често получавам писма от родители на дечица със слухова загуба, които търсят отговори на множество въпроси с оглед на новата, непозната и плашеща за тях обстоятелствена комуникативна среда. С настоящата публикация бих искала да се обърна не само към онези родители, които ме потърсиха за съвет, координация и въпроси, но и към тези, които тепърва ще се ориентират в комуникацията с нечуващи деца.

Липсата на сензорно възприятие, каквото е загубата на слух, често се възприема като наказание, съдбовна несправедливост и прочие негативни форми, които изграждат нагласи за обреченост и жертвена предопределеност. Всъщност, би могло да се разгледа положението и от друга гледна точка. Липсата на слух не като повод за паника, а като възможност за друг начин на справяне и обогатяване чрез различен тип комуникация.

Публикувана в Родители и деца
Четвъртък, 08 Октомври 2015 03:00

Да се слушаме с отворени очи

Когато чуете / прочетете думата „комуникация”, с какво я свързвате? Да, тя означава „общуване” в най-широк смисъл. А знаете ли, че латинската дума commūnicāre означава „да споделя”? Хората се срещат, за да общуват. Споделят. Споделянето сближава. Отделна тема е какво споделят. В този материал обаче ще акцентираме върху как.

Публикувана в Психология

Срещате или ви се налага да се срещнете с човек, за когото знаете, че не чува. Не знаете нищо повече, освен това. Изпитвате известно притеснение, защото не знаете как точно е правилно да общувате с него, нито как и доколко ще се разбирате взаимно отвъд бариерите на тишината. В настоящата публикация споделям личния си опит и препоръки, базирани на дългогодишната ми комуникация с хора без слух (глухи), хора с частична слухова загуба (тежкочуващи), както и хора с различна степен на слухови затруднения. Когато е налице желание за общуване, начини ще се намерят. Нищо не е толкова страшно, колкото изглежда. 

Публикувана в Психология

В доста държавни учреждения административното обслужване не е съобразено с възможността за взаимна чуваемост. Пощи, аптеки, учреждения, каси за плащания – стъклените им витрини често са облепени с уведомления, реклами, брошури, разпечатки, сред които има само един малък процеп или отвор, крайно недостатъчен за комуникация. Това създава бариери не само пред визуалния контакт, но и пред общуването като цяло. Особено когато посетителят е лице със слухов или сензорен дефицит. Често тази гледка създава усещането за дистанция, незаинтересованост и общо впечатление за лошо качество на обслужването. С настоящата публикация ще акцентираме върху начините да се избегнат неудобствата при първите срещи на хората със слухови дефицити с държавната администрация.

Публикувана в Психология