Четвъртък, 13 Юни 2019 09:25

Симптоми за загуба на слух при децата

Написана от

Слуховите смущения се появяват по много причини и всички имат своя специфика, което затруднява откриването им при много малките деца. Новородените нямат все още рефлекс за съсредоточаване и вслушване. Бебето шари с очички във всички посоки и сякаш не отчита звуците наоколо. Малките деца до 3 години също имат нисък праг на слухово внимание, което може да създаде впечатлението, че не чуват гласовете на хората край тях.. В настоящата публикация разглеждаме типовете слухова загуба и как се идентифицира от родителите липсата на слух.

Дори и ако до 12-тият месец детето не проговаря, това не е повод за паника или притеснения, че то не говори, защото не може да чува, твърдят специалисти. Разбира се, според тях, не бива нито да се неглижира липсата на реакции в ранна детска възраст, нито да се преувеличава.

Слуховата загуба най-общо може да се раздели на два вида: вродена (преди раждането на детето, или още пренатална), и придобита (след раждането или в по-късна възраст). Различават се още два подвида: сензорна (свързана с дефект във вътрешното ухо или в невралната връзка с мозъка; може да бъде причинена от пренатални фактори или да настъпи след раждането). Проводима (когато проблемът е във външното или вътрешното ухо, това е свързано с провеждането на звуковете; това е най-често срещания вид придобита слухозагуба).

Специалистите твърдят още, че причините за вродената загуба на слух могат да са генетични, а могат да се дължат и на фактори като нарушения на нервната система на плода по време на бременност, диабет при майката, също и употреба на наркотични вещества, медикаменти или цигари.  Преждевременното раждане или усложнения при раждането също са фактори, които могат да доведат до липса на слух у бебето. Разпознаването на  вродената глухота е трудно именно поради първичните рефлекси на кърмачетата и възможността да се забележат видими отклонения в слуховото внимание.

Придобитата слухова загуба обикновено настъпва при травми на главата, инфекции (менингит, морбили, паротит и др.), прием на медикаменти, които са ототоксични (увреждащи слуховите нерви) – такива са антибиотиците и някои ваксини. Перфориране на тъпанчето, излагането на силен шум или пасивно пушене, нелекувани ушни инфекции също могат да причинят намаляване и загуба на слух при децата. Попадането на вода в ушите, трета сливица и грипните инфекции също са сред посочваните от специалисти причини за смущения в слуховата система.

Според други твърдения, най-малко 30% от децата поне веднъж са имали възпаления в средното ухо през първата си година. В ранна детска възраст крехкият организъм понася множество влияния на външни фактори, срещу които не притежава защити. Честото боледуване от настинки и вирусни инфекции са най-честата причина за усложнения в слуховата система, затова и лечението следва да бъде съобразено с поносимостта на детския организъм и към средствата, предназначени да го предпазват и излекуват.

И все пак, за какво да внимава родителят, когато наблюдава детето си? Индикации, че нещо може би не е наред със слуха му или слуховото му внимание:

* гледа устните ви, когато му говорите и се опитва да ви разбере

* изпускате зад детето метални или кристални предмети, а то не реагира на звука

* не ви отговаря, когато го викате от друга стая в жилището

* не ви обръща внимание, когато му говорите, без да ви гледа

* не реагира на по-силен глас или повик, когато сте близо до него

* не реагира на думи, в които съгласните са повече от гласните

* чува само през част от времето и след това не реагира

* накланя напред едното си ухо, когато се опитва да слуша

* започва да говори по-високо и по-шумно, отколкото преди

* иска звукът на телевизора да е по-силен, отколкото за другите в семейството

* по-често казва „Какво?” и се налага да му повтаряте

Разбира се, всички тези индикации не означават непременно, че детето е глухо. Понякога могат да са просто признак на разсеяност, типична за децата. Необходимо е да се направи точна диагностика, за да се оразличи дали става дума за нарушения в слуховата обработка, за намаление на слуха или за глухота. В първия случай се ангажират логопеди и слухово-речеви рехабилитатори, при намаляване на слуха е необходимо протезиране със слухови апарати или провеждане на слухови стимулации, а при глухота изборът може да бъде и кохлеарна имплантация. Правилната диагностика подсказва и средствата за справяне.

Загубата на слух, в различна степен, засяга две на всеки 100 деца под 18-годишна възраст. Според Световната здравна организация, приблизително 15% от населението на света има известна загуба на слуха. Общият брой възлиза на 360 млн. души, 32 млн. от които са деца.

Чуването е изумително сетивно усещане, а за децата то е важно за развитието на езиковите им умения, докато растат. Децата се учат на комуникация чрез копиране на звуците, които чуват. При децата, родени без слух, в това научаване се включва двигателната памет, която подпомага заучаването на жестове. Ето защо жестовият език в обучението на дете без слух има толкова голямо значение за развитието на езиковите му възможности.

Счита се, че загубата на слух е предпоставка за забавяне на речта, по-трудно разгръщане на говора чрез оралистичния метод, както и малко повече затруднения в социализацията и академичното развитие. При категорично установяване на слуховата загуба, за родителите остава въпросът с приемането ѝ. Това не всякога е лесен процес, но се постига с много обич, търпение и разбиране. Разбира се, родителите не могат (нито е нужно) да спестят на детето си всички негативи, произтичащи от това състояние. Но могат да бъдат до него, за да го подпомагат по пътя на самоуважението, израстването и правилния поглед към света на тишината.

В крайна сметка, на загубата на слух може да се гледа и като на голямо предимство за един млад човек в самоопознаването и разгръщането на сензитивност, която подпомага редица способности, с чиято помощ той може да води пълноценен живот.

Христина Чопарова

Изображения: интернет

Прочетена 44 пъти