Дори и ако до 12-тият месец детето не проговаря, това не е повод за паника или притеснения, че то не говори, защото не може да чува, твърдят специалисти. Разбира се, според тях, не бива нито да се неглижира липсата на реакции в ранна детска възраст, нито да се преувеличава.
Слуховите дефицитии най-общо може да се разделят на два вида: вродена липса (преди раждането на детето, наречена пренатална), и придобита загуба (след раждането в много ранна или в по-късна детска възраст). Различават се още два подвида слухов дефицит: (невро)сензорен (свързана с дефект във вътрешното ухо или в невралната връзка с мозъка; може да бъде причинена от пренатални фактори или да настъпи след раждането). Проводим (когато засяга външното или вътрешното ухо, това е свързано с провеждането на звуковете; това е и най-често срещания вид придобита слухозагуба).
Специалистите твърдят още, че причините за вродената липса на слух могат да са генетични, а могат да се дължат и на фактори като нарушения на нервната система на плода по време на бременност, диабет при майката, също и употреба на наркотични вещества, медикаменти или цигари. Преждевременното раждане или усложнения при раждането също са фактори, които могат да доведат до липса на слух у бебето. Разпознаването на вродената глухота е трудно именно поради първичните рефлекси на кърмачетата и възможността да се забележат видими отклонения в слуховото внимание.
Придобитата слухова загуба обикновено настъпва при травми на главата, инфекции (менингит, морбили, паротит и др.), прием на медикаменти, които са ототоксични (увреждащи слуховите нерви) – такива са антибиотиците и някои ваксини. Перфориране на тъпанчето, излагането на силен шум или пасивно пушене, нелекувани ушни инфекции също могат да причинят намаляване и загуба на слух при децата. Попадането на вода в ушите, трета сливица и грипните инфекции също са сред посочваните от специалисти причини за смущения в слуховата система.
Според други твърдения, най-малко 30% от децата поне веднъж са имали възпаления в средното ухо през първата си година. В ранна детска възраст крехкият организъм понася множество влияния на външни фактори, срещу които не притежава защити. Честото боледуване от настинки и вирусни инфекции са най-честата причина за усложнения в слуховата система, затова и лечението следва да бъде съобразено с поносимостта на детския организъм и към средствата, предназначени да го предпазват и излекуват.
И все пак, за какво да внимава родителят, когато наблюдава детето си? Индикации, че нещо може би не е наред със слуха му или слуховото му внимание:
* гледа устните ви, когато му говорите и се опитва да ви разбере, като ги разчита
* изпускате зад детето метални или кристални предмети, а то не реагира на звука
* не ви отговаря, когато го викате от друга стая в жилището
* не обръща внимание на думите или тонът им, когато му говорите, а е с гръб към вас
* не реагира на по-силен глас или повик, когато сте близо до него
* не разчита думи, в които съгласните са повече от гласните
* чува само през част от времето и след това не реагира
* накланя напред едното си ухо, когато се опитва да чуе какво му казват
* започва да говори по-високо и по-шумно, отколкото преди
* иска звукът на телевизора да е по-силен, отколкото за другите в семейството
* по-често пита „Какво?” и се налага да му повтаряте
Разбира се, всички тези индикации не означават непременно, че детето е с вродена липса на слух или е започнало да го губи. Понякога могат да са просто признак на разсеяност, типична за децата. Необходимо е да се направи точна диагностика, за да се оразличи дали става дума за нарушения в слуховата обработка, за намаление на слуха или за глухота.
В първия случай се ангажират логопеди и слухово-речеви рехабилитатори, при намаляване на слуха е необходимо протезиране със слухови апарати или провеждане на слухови стимулации, а при вродена глухота изборът може да бъде и кохлеарна имплантация. Правилната диагностика подсказва и средствата за справяне.
Слуховите дефицити, в различна степен, засягат две на всеки 100 деца под 18-годишна възраст. Според Световната здравна организация, приблизително 15% от населението на света има някаква степен на слухов дефицит. Общият брой възлиза на 360 млн. души, 32 млн. от които са деца.
Чуването е изумително сетивно усещане, а за децата то е важно за развитието на езиковите им умения, докато растат. Децата се учат на комуникация чрез копиране на звуците, които чуват. При децата, родени без слух, в това научаване се включва двигателната памет, която подпомага заучаването на жестове. Ето защо се приема, че жестовият език в обучението на дете без слух има значение за развитието на езиковите му възможности в по-късна възраст.
Счита се, че загубата или липсата на слух са предпоставки за забавяне на речта, по-трудно разгръщане на говора, както и малко повече затруднения в социализацията и академичното развитие. При категорично установяване на вида слухов дефицит, за родителите остава въпросът с приемането му. Това не всякога е лесен процес, но се постига с много обич, търпение и разбиране.
Разбира се, родителите не могат (нито е нужно) да спестяват на детето си всички негативи, произтичащи от състоянието на частична или пълна тишина. Но могат да бъдат до него, за да го подпомагат по пътя на самоуважението, израстването и правилния поглед към света на тишината. Дали това ще става със средствата на жестовия език, с технически средства или оралистично обучение, целта е една - детето да се чувства пълноценно въпреки невъзможността да чува като всички останали.
В крайна сметка, на слуховите дефицити може да се гледа и като на голямо предимство за един млад човек в самоопознаването и разгръщането на сензитивност, която подпомага редица способности, с чиято помощ той може да води пълноценен живот.
Автор на текста: Христина Чопарова
Снимка: Tung 256 /Pixabay
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия