До кафе-паузата, по регламент определен от организаторите, участниците изказваха становищата си по азбучен ред. Последва предварително подготвеното представление „Кой е най-компетентен по въпросите на жестовия език у нас”. Последни в меморандумния списък, но едни от първите по изказване, фондация „Заслушай се” изнесоха най-ефектното представление пред присъстващи и гости, като това бе и целта - да се впечатлят представителите на министерствата, да не се допуснат определени изказвания на други участници в първата половина на програмата (до оттеглянето на гостите), и най-после, да се изтъкне колко са некомпетентни останалите участници във форума и колко вещи са от „Заслушай се” с демонстрации на „американския опит” и европейски практики, успешно разтегнати отвъд рамките на регламентираните 15-20 минути за изказване.
Всички участници във форума, прочели становищата си и направили изказвания, бяха единодушни в мнението си за това, което липсва у нас по отношение на приложението на жестовия език, преводаческите услуги и липсата на официално признаване. Няма достатъчно преводачи за малки населени места, липсват субтитри, достъп до много области на обществения живот поради недостатъчен специализиран превод и т.н. Не бива да се забравя обаче, че това не са въпроси, които би могъл да уреди единствено закон за българския жестов език. С неговото приемане ще настъпят много положителни промени, част от които са именно липсващите сега условия. Вижда се обаче колко много работа е нужна още, преди да се пристъпи към узаконяване, и за целта е нужно да се работи в заедност. Това е и мотото на организаторите – „Обединени сме силни!”
Втората половина на програмата, в която по регламент следваше да се обсъждат становищата, всъщност премина под знака на личните мнения и критики. След като депутатите в Парламента отхвърлиха на 7 юни внесения на 17 май 2017 г. законопроект за жестовия език, това събуди страсти за поправки и компетентни допълнения. По време на форума дори бе упорито насаждано мнението, че законопроектът не е отхвърлен, а само отложен с цел да се съберат компетентни становища, които да ревизират законопроекта в този му вид. И основните ревизионери са, разбира се, „Заслушай се”, които за тежест се нуждаят и от подписан от всички Меморандум на Форума на организациите, представен в края на програмата. И съвсем не на последно място, този Меморандум е стъпка в посока към алчните амбиции на тази фондация за национално представителство.
Ашод Дерандонян и Славина Лозанова последователно и в тандем внушаваха на присъстващите, че макар да е най-голямата, Съюзът на глухите в България не е единствената организация на хора без слух. Дерандонян дори се оказа (по негови собствени изказвания), с личен смс от председателя на СГБ относно отсъствието му от форума. Както смс-ът и мотивите за отсъствие, така и отделни положения от проектозакона за жестовия език бяха остро разкритикувани от Дерандонян. „Национална асоциация на преводачите на жестов език в България” (НАПЖЕБ) също не беше подмината в критиката покрай претенциите им за Националния регистър на преводачите в проектозакона за жестовия език. Дори бяха упрекнати от Лозанова, че въпреки че са самостоятелна организация, работят под шапката на Съюза на глухите в България.
Следващите, които отнесоха къде явни, къде завоалирани критики от „Заслушай се” бяха Фондация „Глухи без граници”, които в момента провеждат Национално научно изследване на българския жестов език по проект BG05M2OP001-3.003-0001 ”, „Подкрепа за равен достъп и личностно развитие“ по оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд. Преобладаваха (няколко пъти повторени) изказвания, че това изследване, макар да било първото, не било единственото и последно, и че 10 месеца не били достатъчен срок да се обхване в пълнота всеки негов аспект. Буквално се набиваше в очи омаловажаването на работата, която фондация „Глухи без граници” извършва в момента, въпреки изразяваните от Лозанова по време на форума поздравления към тях за това, което правят.
Правеше впечатление това публично изразено пред всички съмнение, че глухи хора могат да се справят с такова важно изследване, колкото и Лозанова да се постара да внуши, че уважавала глухите хора. За съжаление, имаше очевидно разминаване между дела и думи, което особено си пролича в частта с изказване на участник без слух след кафе паузата. По време на това изказване Лозанова се обърна към Дерандонян и му каза през смях: „Тя е луда!”. Той, разбира се, се съгласи с кимане на тази знаменателна забележка. И за да е вън от всяко съмнение, че това наистина се е случило, е документирано на направения по време на форума видеозапис. Демонстрирането на ехидност, превъзходство и изрази от подобен характер показват недвусмислено какво реално е мнението и отношението на хора, които лицемерно прокламират някаква заедност в името на добри каузи.
Няма как да се постигне заедност и да се получи партньорство с организации, които не биват смятани за достойни в онова, което вършат. И най-малкото е цинично да се иска от тях да сложат подписите си под предварително съгласие за сътрудничество, каквото е меморандумът, докато се омаловажават постиженията им. Бе обяснено, че това е само „напомнително писмо”, което няма силата на официален документ. Всъщност меморандумът е дипломатически документ, който съдържа подробности за даден въпрос и неговия развой, както и становищата на страните, спорещи по него. Мнозина от присъстващите на форума с увреден слух лица не бяха наясно какво точно представлява меморандумът, който се искаше от техните организации да подписват.
По време на продължилата след кафе-паузата дискусия стана ясно също, че „Заслушай се” провеждат свое изследване на жестовия език, демонстрирано пред ВИП гостите от министерствата като „американски опит”, с цел да доказват неща, които са неприложими или несъвместими с българската действителност. Прочетено бе от Лозанова становище на неприсъстващи в залата представители на фондация „Взаимно”. Ашод Дерандонян пък много емоционално попита присъстващите дали виждат връзката между научното изследване на жестовия език и неговото узаконяване, защото той не виждал такава. Лозанова натърти, че узаконяването на жестовия език е политически акт, а научното изследване си е научно изследване и между двете няма общо. Възниква много логичния въпрос, дали Дерандонян и Лозанова щяха да смятат така, ако „Заслушай се” бяха спечелили проекта за научното изследване вместо фондация „Глухи без граници”?
Всъщност, връзка между научното изследване на жестовия език и неговото узаконяване има и тя е пределно ясна. Жестовият език е език на глухите хора. Навсякъде по света той е част от така наречената „култура на глухите”, тяхна идентичност и самоопределение. Като част от тази култура той е узаконен в повечето държави, но в много малко от тях – конституционно. Разбира се, узаконяването следва националните особености на държавите и трябва да се съобразява единствено с тях, каквато е и препоръката на Световната здравна организация в Резолюцията „Превенция на глухотата и слуховата загуба”. У нас, в България, култура на глухите няма, или поне не се говори за такава. Жестовият език не се е разглеждал досега като част от културата на глухите, с която българските глухи могат да имат самочувствие.
Националното научно изследване би дало представа къде у нас, в какви географски региони се употребява жестовия език, какви са неговите особености, форми, традиции, на кого е нужен. Всичко, което е необходимо да се знае за жестовия език, който съществува отдавна, предава се от поколения и има свои правила. Той няма граматика, защото е визуален език, а мимиките на лицето по никаква логика не могат да се нарекат граматика. Граматиката на един език е система от писмени и устни правила за ясно разбиране, и ако жестовият език ще има претенцията да бъде наравно с говоримия български език, следва да се подчинява на същите граматически правила при съставянето на изречения с жест, устна артикулация и говор, за да бъде разбираема комуникацията на глухите хора не само между тях, но и с всички останали. Тъй като е знайно, че повечето глухи хора не винаги се изразяват граматически правилно, това е аграматичност. В духа на културата на глухите, тази специфична особеност на комуникацията на глухите хора може да се разглежда като граматическа субкултура, което не значи отделна граматика.
Едно научно изследване като това, което провеждат от фондация „Глухи без граници” е ценно с това, че за пръв път ще документира у нас нещо, което досега не е правено, и което би дало основателни претенции на жестовия език да бъде узаконен – неговата история и култура, традиции и методи на обучение. Няма логика да се узаконява нещо, което не е познато, което е неясно на кого е нужно, защо е нужно, как точно е нужно. И не като се завишава умишлено броя на хората без слух у нас, с цел да се внуши на колко много хора наистина е нужен. Защото не всички от тях са ползватели на жестовия език, нито тези хора са наистина стотици хиляди. Реално, ако се събере броят на регистрираните членове на районни организации на глухите в страната, ще се получи цифра, близка до 10 000. Ако към тях се включи броят на тези, които ползват технически средства, нерегистрираните никъде хора без слух, броят на децата, които всяка година се раждат и чиято слухова загуба се открива по-късно, ако се добави и броят на тези, които в някаква степен губят слуха си по някаква причина, реално цифрата няма да бъде по-висока от 30-40 000 души.
Така че узаконяването на жестовия език е добре да не става на базата на броя хора без слух у нас (за който, както вече многократно напомняме от години, няма точна статистика). Не всички от хората със слухови дефицити са потребители на жестов език, затова узаконяването следва да се съобразява с комуникационните потребности на ползвателите на езика. Именно заради тях ще се узаконява. И спешно е нужен Класификатор на ползвателите на жестов език, за да се види по-ясно на кого и при какви ситуации е необходим. Националното научно изследване би показало именно кои са ползвателите, би очертало таргета от потребители.
Жестовият език е помощно средство за комуникация, колкото и да не са съгласни с това твърдение определени хора. И защото жестовият език е алтернативен – по смисъла на друг, различен от общоприетото, макар и със свои особености. Но все пак макар и първи език за глухите хора, той е помощен за тях да опознават света и националния език на държавата, майчиният български. Ето затова, преди да се узаконява жестовият език като български жестов език, той следва да бъде национално изследван. Мисля, че е излишно да се обосноваваме какво е национално и българско. Изследването освен това ще обогати съществуващите до момента и познати жестове с нови, а това е работа в посока обогатяване на съдържанието на жестовия фонд. Беден откъм съдържание език не може да бъде равностоен на говоримия език и не е естествено средство за комуникация, защото не идва спонтанно, а е изучаван и овладяван – първо у дома, а после и в училище. Националното изследване не на последно място ще докаже и нещо много важно – че е нужно преводачи от жестов език да се обучават на езика на глухите от самите глухи, за да могат да ги разбират и да бъдат професионални и точни посредници между хората без слух и чуващия свят.
Пак ще повторим, че не бива признаването на жестовия език като държавен акт да се разглежда единствено с оглед образователните му ползи за преводачи, деца и студенти. Те са важни, но са само един аспект от темата за жестовия език и приложението му. Изказани бяха мнения, че няма ясна методика за обучение на преводачи от и на жестов език. Ако се обедини това, което съществува като традиционен жестов език, с това, което съществува като обучителен метод, би се получила доста добра база, в която нищо не се изключва като излишно, а само се надгражда над него.
Един професионален преводач следва да владее не само онзи жестов език, който методически се преподава, но и жестовия език на глухите хора. Дори само една погрешна интерпретация или изопачаване, дължащо се на недостатъчното познаване на езика на глухите хора, може да доведе до много сериозни последици и дори до риск за живота. Особено при случаи на тежки престъпления, когато извършителят е лице без слух. Ето защо е много важна и много очевидна връзката между едно изследване на жестовия език у нас и неговото узаконяване. И е цинично да се политизира или маргинализира нещо, което е от изключителна важност за хората без слух.
Както подчертахме многократно на форума, е важно най-вече да се работи наистина с мисъл за хората без слух и с пълна липса на организационни или политически интереси. За да не се налага възклицанието „Горките глухи!”, в името на които се правят много неща, но за тях конкретно – нищо. „Ние ви чуваме” адмирира узаконяването на жестовия език, но не и начините, по които се подхожда към този въпрос, тъй като са налице твърде много интереси, които имат твърде малко общо с глухите хора въобще. Насажда се впечатлението, че тях никой не ги пита кое как трябва да бъде, след като има политическа воля и представители, които знаят това по-добре от тях. Ако съществуваше заедност и съгласие какво наистина е нужно на глухите хора, надали щеше да има и толкова организации, всяка от които счита себе си за водеща.
Имаше и откровени изказвания от страна на Лозанова, че „Ние ви чуваме” едва ли не е против узаконяването на жестовия език у нас, някак си умишлено пропускайки обстоятелството, че изтъквахме реално съществуващите ситуации у нас, които са проблемни в областта на жестовия език. Не можем да се сравняваме с европейски или американски практики по простата причина, че у нас тепърва жестовият език ще бъде разглеждан, изследван, обговарян – неща, които отдавна са направени в глухите култури и законодателства по света. Затова е важно да има съобразяване с реалното положение у нас, с националните особености, преди да се пристъпва към въвеждането на нечий опит или практики, тъй като е голяма реалността по липсата на готовност или основи те да се реализират успешно. И когато изтъкваме реалното положение „с такива изказвания”, заради което отнасяме ментални квалификации, това не значи, че правим опит да саботираме работата в насока узаконяване на жестовия език у нас. Обяснима е липсата на погрешно тълкуване у хора, които не чуват, когато слушат. Но не е простима. Особено от хора, които считат себе си за професионалисти.
Форумът завърши с представяне на споменатия по-горе Меморандум, в който бяха изложени основните насоки за бъдеща работа между организациите на хората без слух у нас и призив за съставяне на Национален съвет по жестовия език, в който да влезе по един представител от всяка организация. И да бъдат изготвени „нормативни проектопредложения за признаване на официалния статут на българския жестов език”. Кой организации на хора без слух у нас включва документът, за да се формира правна рамка за официализирането на жестовия език?
- Асоциация на гражданите с увреден слух в България (предс. Любен Работов)
- Асоциация на родителите на деца с увреден слух (предс. Мария Кръстева)
- Българска асоциация на хората с увреден слух (предс. Иванка Йовкова)
- Национална асоциация на сляпо-глухите в България (предс. Димитър Парапанов)
- Национален християнски център за глухи (предс. Сергей Гайнудинов)
- Национална асоциация на преводачите на жестов език (предс. Милена Гъркова)
- Съюз на глухите в България (предс. Николай Нинов)
- Спортна федерация на глухите в България (предс. Николай Колев)
- Сдружение „Спортни надежди” (предс. Траян Корчев)
- Фондация „Взаимно” (предс. Иван Бургов)
- Фондация „Глухи без граници – България” (предс. Митко Якимов)
- Фондация „Заслушай се” (предс. Ашод Дерандонян)
Националният съвет ще има правомощията да събира компетенции по темата, с цел да се придвижи напред узаконяването на жестовия език у нас. По време на представянето на документа се разбра, че е наложително да му се направят някои редакции. Възникват обаче въпроси доколко такъв съвет ще провежда политика на прозрачност и без порочни практики, предвид очевидната липса на взаимно уважение, несъгласие с позициите и тщеславни желания кой да води парада и да определя правилата, след като никой не признава национално представената организация СГБ за подходяща да поема и да изпълнява тези функции.
Това, което бе демонстрирано на този форум, остави впечатления за очевидна липса на готовност и основи за някакво положително развитие в заедност. Вторият Форум за свободно обсъждане на жестовия език щял да бъде организиран от „Заслушай се”, както съобщиха от АГУСБ по време на дискусията. Хубаво е да има обсъждания, да се говори по важни въпроси. Но още по-хубаво е, когато е налице и желание да чуеш друг глас освен собствения си. Заедност няма как да се случи, докато са налице нездрави амбиции за партньорства, които уреждат нечии интереси, при липса на уважение към мнение, различно от собственото и с ползването на обидни квалификации, които отразяват единствено нивото на интелигентност на ползващия ги. Лесно е да бъдеш великодушен, когато изглеждаш голям в собствените си очи.
Въпросът е в това - след всички критики и неуважение, проявено на този Форум към някои от включените в Меморандума организации, как точно ще се случи заедността?
Автор на текста: Христина Чопарова
Снимка: Борис Димитров
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия