Печат на тази страница
Сряда, 16 Юни 2021 12:13

Уилям „Дъми” Хой – бейзболният мълчаливец

Публикувана от

Считан е за най-добрият нечуващ играч в историята на американската Висша бейзболна лига (MLB), играл между 1888 и 1902 г. като централен нападател за няколко отбора, най-вече за „Синсинати Редс” и за националния отбор на Вашингтон, окръг Колумбия. Уилям Хой, наричан „Дъми” (Мълчаливеца).

Роденият на 23 май 1862 г. в Хъктаун (щата Охайо) Уилям Елзуърт Хой (William Ellsworth Hoy) се сдобива с глухота в много ранна детска възраст. Когато е на три години, менингитът го оставя без слух, което обаче не му пречи да завърши с отличие държавното училище за глухи в Охайо, и то като говорител на класа (от англ. veledictorian - студенти с най-високи академични постижения, които на церемонията при дипломирането са избирани да държат прощалните речи от името на целия клас, бел. моя).

Времената са трудни, още повече за нечуващите хора през 80-те години на 19 век, и след  като завършва образованието си, Уилям Хой отваря работилничка за ремонт на обувки в родния си град, а през уикендите играе бейзбол – най-популярния спорт в Америка тогава. Хой явно е бил особено впечатляващ на терена, тъй като бива забелязан от Франк Сели, който ръководи бейзболния тим на щата Уисконсин, и през 1887 г. Хой подписва професионален договор като част от екипа на отбора. През следващата година Уилям Хой става третият нечуващ играч от националния отбор на Вашингтон и Висшата бейзболна лига след питчърите Ед Дъндън и Том Линч. Някои източници твърдят, че на Хой принадлежат определени техники за установяване на сигнали между играчите.

В английския език думата „dumb” има значението на „тъп, глупав”, но през втората половина на 19 век се е използвала по-скоро да опише някой, който не умее да говори и да пише. Но тъй като тези речеви и книжовни умения често са свързани с нивото на интелигентност, епитетите „тъп” (dumb) и „мълчалив” (dummy) стават взаимозаменяеми. Понеже самият Хой често поправял хората, които се обръщали към него с „Уилям”, наричайки се „Дъми” (Мълчаливецът), този прякор остава официално обръщение на бейзболиста. Твърди се, че причината да избере за себе си това име е била, че макар да е можел да говори, гласът му е наподобявал скърцане. (От психологическа гледна точка, много от оглушалите в ранна детска възраст деца (преди и до 3 години) изпитват трудности с разгръщането на вокалните им възможности. Към това обстоятелство следва да се прибавят и особеностите на времето, липсата на слухово-речева рехабилитация, за да стане ясно защо повечето рано останали без слух хора имат специфичен говор и защо в повечето случаи изпитват резерви да го използват публично, бел. моя).

Въпреки несъвършенствата на говора си, Дъми Хой е един от най-интелигентните играчи на своето време и тъй като боравел с езика на знаците, на него понякога се приписвала разработката на ръчни сигнали, които и до днес се използват в бейзбола, въпреки че е спорно чия е заслугата да бъдат въведени за пръв път. Счита се, че друг бейзболист – споменатият вече питчър Ед Дъндън – по време на игра в гр. Мобайл (щата Алабама) през 1886 г.,-  е използвал ръчни сигнали, но много преди тях други играчи от Висшата лига с естествен слух са ползвали подобни. Всъщност не са открити източници, които да потвърждават извън съмнение, че Дъми Хой е повлиял на създаването на сигналите, нито той самият е твърдял, че има такава заслуга.

След като се оттегля от бейзбола, Дъми Хой се отдава на фермерство. Заедно със съпругата си Анна Мария (също нечуваща) управляват ферма за производство на млечни продукти в Маунт Хелти (Охайо). Двойката има шест деца. Когато избухва Първата световна война, Дъми Хой работи като изпълнителен директор на една от четирите водещи компании за производството на автомобилни гуми – Goodyear, и носи отговорност за стотици нечуващи работници.

През 1951 г. той става първият нечуващ спортист, избран за член на Американската атлетическа асоциация в Залата на славата в Купърстаун (Ню Йорк). Дъми Хой е също и един от най-дълго живелите бивши играчи от Националната бейзболна лига, сред 13 други столетници. Когато е на 99 години, само два месеца преди кончината му, отборът „Синсинати Редс” или „червените”, както са известни, му оказват честта да хвърли първата топка на игрите за Световната серия през 1961 г. Ако не е можел да чуе овациите, е можел да им се наслади с очите си, тъй като го аплодира многохилядна публика.

 Уилям „Дъми” Хой се сбогува със света на 15 декември 1961 г., след прекаран инсулт.

През 2001 г. бейзболното игрище в университета Галодет е наречено на него, а името му е увековечено в Залата на славата на „Синсинати Редс” през 2003 г. Бейзболният турнир The William "Dummy" Hoy Classic се провежда на всеки две години в Ню Йорк, като два клуба си оспорват домакинството в седмицата за информиране на нечуващите - Рочестърския клуб за отдих на глухите и Нюйоркския клуб на глухите в Бъфало. През 2008 г. излиза документалният биографичен филм „Дъми Хой – един глух герой” (Dummy Hoy: A Deaf Hero), в който са използвани снимки на бейзболиста, а ролята на му се играе от актьора Райън Лейн, който също е нечуващ. Детска книжка с картинки, разказваща как един нечуващ играч променя бейзбола, излиза през 2016 г. Последната продукция, посветена на Мълчаливеца, е филмът „Естествено мълчание” (The Silent Natural, 2019), където ролята се изпълнява от актьора Майлс Барби, също нечуващ.

Преведе от английски и разказа за вас Христина Чопарова

Изображения: Ohiomemory, Imgur, Wikipedia, REA

 

Оценете
(3 гласа)
Прочетена 157 пъти

Последните от Христина Чопарова

Свързани статии (по етикет)