Роден като Доналд Хърбърт Луис Голан на 19 януари 1896 г. в Падингтън, Лондон, той е с вродена глухота. Баща му, Спенсър Голан, е родом от Нова Зеландия, наследник на голяма овцеферма, която му носи достатъчно доходи, с които да поддържа спортните си интереси. Многостранно развита личност, той се занимава с гребане, бягане, плуване, бокс, стрелба и коне. Затова и когато се ражда синът му, бащата има амбиции да възпита в сина си същата страст към спортовете.
Тъй като детето е нечуващо от рождение, поради това е обучавано от частни преподаватели и усвоява британския жестов език. По онова време все още битуват архаичните и обидни термини, с които родените без слух са били наричани – „глух и ням” (deaf and dumb) или „глухоням” (deafmute). В аглийския език изразът „dumb” има значението и на тъп, и на мълчалив, а изборът на Голан е бил да си служи не с говор, а с езика на знаците, както е типично за повечето хора с вродена слухова загуба.
Спортната кариера на младия Доналд започва със състезателно плуване, а баща му е негов треньор, който много успешно го обучава чрез сигнали. Между 16 и 19-годишна възраст нечуващият младеж печели много плувни състезания с клуба „Серпентина”, разположен на езерото в Лондонския Хайд парк. Отличава се и в юношеските състезания по гребане през 1914 г., когато се провежда регата от висок клас.
По време на Първата световна война е освободен от служба заради липсата на слух. След края на войната, през 1919 г., Доналд Голан постъпва в колежа „Тринити” в Кеймбридж, където се присъединява в местния яхтклуб. Участва във важна надпревара, но отборът му не се класира. Затова пък през ноември същата година печели два манша на престижно университетско състезание, в което е направляван от ръчни сигнали, защото не е в състояние да чуе старта.
Нечуващият гребец се занимава също с бокс, като през 1922 г. достига дори до финала в тежка категория на шампионата на Аматьорската боксова асоциация. Гребането обаче си остава неговата най-голяма страст, която ще роди и съперничеството му с друг признат британски гребец – Джак Бересфорд. През 20-те години на 20 век (между 1920-1936 г.) той печели пет медала на пет последователни олимпийски игри и Златната купа на Филаделфия цели 2 пъти. И определено има сериозен съперник в лицето на Доналд Голан, с когото дълги години ще си оспорват първото място в редица състезания.
Още през 1920 г. Голан е втори след Бересфорд в голямото състезание на кралската регата „Хенли”. През 1928 г. Голан е член на отбора, който печели Голямата купа в Хенли. Тогава екипажът от осем души представя Великобритания на Летните олимпийски игри по гребане през и спечели сребърния медал.
По това време Голан е вече е 32-годишен и е осъзнавал, че е малко вероятно някога да победи задоволително Бересфорд, който е с три години по-млад и не показвал признаци на забавяне или оттегляне от гребането. Втората световна война прекратява кариерата на Бересфорд, но не и на Голан, който отново не участва във войната като негоден поради глухотата си. Липсата на слух винаги му е пречила в състезанията, създавайки ми проблеми с ориентирането, но пък го е освободила от военна служба в двете световни войни, което го е спасило от нараняване или смърт.
След победата на Летните олимпийски игри Голан се оттегля от състезателното гребане и води живот на провинциален джентълмен. Той и съпругата му Есме споделят еднакъв интерес към конните надбягвания и развъждането на кучета.
Радвайки се на сравнително спокоен живот, гребецът си отива от света на 75-годишна възраст на 13 август 1971 г. в Уърдинг, Западен Съсекс.
NB: Статията е подготвена за целите на календарния ни проект "Тиха Уикипедия" за м. Януари. Цитирането ни като източник е задължително!
Преведе от английски и разказа: Христина Чопарова
Изображения: Hear The Boat Sign
Сдружение НЦАК "Ние ви чуваме" е носител на изключителните права да публикува тази статия