Тя се ражда на 19 юни 1971 г. в Баркинг, Великобритания. Слуховата ѝ загуба е по рождение, но Ребека Макри не е ползвател на британския жестов език и на езика на знаците по принцип, тъй като предпочита да общува устно.
Започва да се занимава със скуош на 14 години и въпреки че това се счита за доста късно начало за стартиране в такъв спорт, „Бекс” навлиза в играта и бързо започва да печели юношески турнири.
През 1993 г. тя става професионалист, присъединявайки се към Международната женска асоциация на играчите на скуош (Women's International Squash Players Association или WISPA). До 2005 г. тя успява да спечели 8 титли в 24 финални участия от световни и европейски първенства.
Най-голямото ѝ постижение е участието в отбора на Англия, който печели Световното отборно първенство по скуош за жени през 2000 г., проведено в Шефилд. Ребека Макри достига до 7-мо място в световната ранглиста през 2003 г., като спортните ѝ победи я поставят сред най-успешните нечуващи спортисти в света.
Но освен постиженията на корта, тя е популярна и с това, че е много борбен и откровен играч, който често понася наказания и отпада от игра, със забрани да играе заради неуважение към съдия. През 2002 г. тя получава 42-дневно запрещение, след като на открито първенство по скуош в Сингапур, нарекла съдията „изхвърляч” (tosser).
По-късно, в интервю за Sportageous тя споделя, че всъщност е изрекла този епитет под въздействие на гнева и разочарованието от съдийското решение, без да е имала съвсем ясна представа за значението на думата. Съпругът ѝ я е употребявал спрямо нея, затова не е сметнала, че е нещо крайно негативно по смисъл.
Дори смята, че са ѝ направили услуга с това тримесечно отстраняване, тъй като след него тя имала възможност да работи повече по себе си, и се завърнала на корта по-уверена, по-здрава и силна, за да стигне до 7-мо място в световната ранглиста.
Но този случай носи на Ребека определението „цапната в устата” и славата на конфликтен играч. След 17 години в скуоша спортистката изследва света и пътува в продължение на няколко години. „Докато ми свършиха парите и започнах да тренирам в цял Есекс, а после срещнах съпруга си”, шегува се.
Двойката има три прекрасни деца, за които Ребека твърди, че са наследили нейната палавост и три кучета, които постоянно държат семейството „на нокти”. Живеят в Испания и водят спокоен живот, в който спортът има значително място, тъй като децата им се занимават с тенис, а съпругът на Макри – с ракетбол.
Състезателката споделя, че е започнала да се занимава със скуош след сериозни занимания с тенис, но тъй като времето в Обединеното кралство почти постоянно било студено и ветровито, я привлякло обстоятелството, че скуошът се играе на закрито.
Разбира се, както всеки нечуващ човек, и Ребека Макри се е сблъсквала със съществуващите предразсъдъци по отношение на хората със слухова загуба.
„Това, че съм нечуваща, наистина не ме притесняваше, тъй като всъщност не виждах никаква разлика, но хората ме преценяваха погрешно, защото може би не знаеха как да се отнасят към мен, понеже говорех високо. От значение за мен беше единствено това, че имах най-доброто семейство, приятели и треньори, които ме подкрепяха, насочваха и винаги ме мотивираха да бъда номер едно.”
Макар и родена без слух, тя не се чувства част от културното малцинство на Глухите, и тъй като е получила оралистично образование, не е ползвател на жестовия език и предпочита да ползва говора си.
„Нямам проблеми с психичното здраве, само ушите ми не работят, така че не е имало бариери за преодоляване в този смисъл. Да, бях третирана различно само от някои топ играчи, тъй като не искаха да получат победа от така нареченото „момиче с увреждания“. Което в моите очи беше доста неуважително, тъй като не гледам на себе си в такъв контекст”.
Осемкратната победителка споделя още, че си е имала работа с много „гадове”, които са използвали спрямо нея обидни епитети, когато не може да ги чуе. „Това не беше много хубаво, но беше животът такъв, какъвто го познавам, а освен това има много други деца и възрастни, които имат много лош живот от моя”.
Към днешна дата съществуват множество асоциации за скуош за нечуващи, но според Ребека Макри повечето спортисти със слухова загуба не осъзнават на какво са способни или нямат самочувствието на силни, открояващи се. Във всеки тежък спорт е необходимо слуховите апарати и кохлеари да се свалят, тъй като изпотяването е голямо, а това оказва влияние на батериите им, които се овлажняват. Според Ребека това прави по-трудни нещата за състезателите, които са лишени от техническото си средство и това ги прави неуверени.
Самата тя чете по устни и е благодарна, че има до себе си добри треньори, физиотерапевти и наставници, способни да я върнат в игра след травма за късо време, след което е още по-мотивирана за победа. И съветва всички нечуващи спортисти да открият своите треньори и близки, на които имат доверие. „Бих им казала да вдигнат глави и да намерят подкрепата, която им е нужна. Имах късмет, че майка ми пътуваше с мен през половината ми живот, тя обича това, докато баща ми работеше, за да плаща всичките ни пътувания, хотели и билети за влак, тъй като майка ми не може да шофира. Така че моята майка бе моя опора”.
И защото всичко се връща, някои съдии са оставяли бележки под вратата ѝ, за да се извинят за лошите си решения, които са стрували играта ѝ на корта. За всички нечуващи, които преодоляват трудни ситуации и се занимават със спорт, посланието на Макри остава винаги валидно: „Продължете, не обръщайте внимание на негативните коментари. Останете фокусирани и позитивни. Всичко ще се оправи, в крайна сметка винаги става това.”
NB: Статията е подготвена за целите на календарния ни проект "Тиха Уикипедия" за м. Юни. Цитирането ни като източник е задължително.
Преведе от английски и разказа за вас: Христина Чопарова
Изображения: Sportageous, Squashplayer
Сдружение НЦАК "Ние ви чуваме" е носител на изключителните права да публикува тази статия