Картинката на Лондон в далечната 1841 година е като от роман на Чарлз Дикенс: бедност, липса на работа, мизерни улици и хора от всякакви прослойки, търсещи мястото си под небето. На една от уличките в лондонското Сити, наречена Алдърсгейт, група млади активисти с увреден слух, възпитаници на „Лондонското убежище за образование на бедни глухонеми деца”, започват да си правят сбирки. Днес това „убежище” носи името "Кралско училище за деца с увреден слух" в Маргейт.

Тя далеч не е първата актриса без слух, която се снима в киното и телевизията, но е може би единствената, чието име е емблема в средите на хората в Тишина. Носител на Оскар, майка на 4 деца и активно ангажирана не само с филмовата си кариера, но и с каузите на глухото малцинство в САЩ. Марли Матлин, която накара света да научи езика на знаците в "Деца, забравени от Бога" и трогна света с непоколебимостта и слънчевия си ентусиазъм.

Точно така го описват – „динамичен талант, който работи с професионализъм, труден за достигане”. Райън Томас Лейн (Ryan Lane)  e познат на зрителите с ролята на глухия бейзболист Уилям „Дъми” Хой  и като Травис в сериала „Разменени при раждането” (Switched at Birth).

През 2002 година тръгва премиерата на американския телевизионен сериал „Сю Томас – окото на ФБР”  (Sue Thomas: F.B.Eye, 2002-2005). За любителите на криминалния жанр това е интересна новост и поради факта, че филмът е базиран на действителната история на агент Сю Томас, нечуваща млада жена с удивителни способности да разчита по устните. Ролята ѝ се изпълнява от актрисата Диан Брей (Deanne Bray), родена без слух.

Знаете ли, че на каталонски риба е „peixos”? Е, вече знаете. Знаят и всички онези, които вече следят в интернет испанския комедиен сериал „Peixos”, в който всички актьори са глухи и си говорят на каталонски жестов език. Има и субтитри, разбира се. Всъщност, това е аудиовизуален проект, който се състои от девет епизода от по десет минути.

Ако не можеш да чуваш, почти сигурно е, че не би получила роля в телевизията, дори да приличаш на Елизабет Тейлър. Поне така са стояли нещата в киноиндустрията в твърде емблематичната 1968-ма за жените с много актьорски талант, но с много голям слухов дефицит. Днес, ако стане дума за нечуващи актриси, почти всички се сещат за Марли Матлийн. Но малцина знаят коя всъщност е първата глуха актриса, която проправя пътя на актьорите без слух в американската телевизионна мрежа. Одри Нортън (Audree Norton). 

Смехът е не само здраве, но той е и най-успешното средство за скъсяване на дистанцията между хората. Това е известно на Линда Бов (Linda Bove), която мнозина познават като Линда Библиотекарката от любимата на няколко поколения деца телевизионна поредица „Улица Сезам”.

Знаете ли коя е актрисата, за която е била написана „Деца, забравени от бога” – пиесата с три награди „Оливие”, играна цееели 887 пъти? Ами, запознайте се! Филис Фрелик (Phyllis Frelich).

През късния декември 2014 г., в цяла Франция тръгва любопитна лента – „Семейство Белие” (La Famille Bélier). Сериалът е на път да стане следващият голям френски хит, постигайки успеха на филми като „Художникът” (2011), „Недосегаемите” (2011) и Амели (2001). Филмът разказва историята на семейство фермери, които са глухи и не могат да говорят. Те имат  17-годишна дъщеря, Пола, която е техните уши и уста. Тя не само чува и говори, но и пее много красиво. И, както всяко момиче на нейната възраст, има свои мечти. Пола решава да напусне дома си, за да прави музикална кариера, което за родителите ú е истинско бедствие. Те искат тя да успее, но не разбират таланта ú. Обаче никой не е подготвен за критиката на 5 млн. зрителска аудитория на французи, потребители на езика на знаците.

В нея има нещо, което напомня за актрисата Ан Хатауей – дали в момчешката прическа или в погледа, или може би в онзи бунтарски дух, който се излъчва от цялото ú същество. Родената на 18 октомври 1971 г. в Париж Еманюел Лабори (Emmanuelle Laborit) също е актриса. И е директор на Международния театър за визуални изкуства (International Visual Theatre). Освен всичко това обаче тя е и най-големият защитник на жестовия език във Франция, бидейки негов посланик. Френският жестов език (LSF) конституционно е признат като езикова система във Франция. Но там днес едва 5 % от децата имат достъп до френския знаков език и Еманюел Лабори прави всичко възможно, за да увеличи тези проценти.