Български фонд за жените (БФЖ) е единствената в България организация, която подпомага неправителствени организации, работещи в сферата на правата на жените, равнопоставеността и недискриминацията. В продължение на 20 години, започвайки от нулата (и дори под нулата, по думите на ко-директорката Надежда Дерменджиева), фондът подпомага множество каузи от и за жените в гражданския сектор.
Международната конференция под надслов „Феминизмът е за всички“ даде възможност за среща на представители на неправителствени организации, български и чуждестранни експерти, за да поговорят за направеното до момента, за предизвикателствата пред съвременното гражданско общество и да обсъдят идеи за бъдещи развития и добри каузи.
Две десетилетия дейности са чудесен повод за споделен опит и добри практики с подпомогнати от БФЖ организации, бивши и настоящи кандидати в техни програми за финансиране, развиващи дейности на местно и регионално ниво в полза на уязвими групи от обществото.
Достъпност на събитието за хора със слухови дефицити
В неправителствения сектор в последните години нарасна броят на организациите, чиито дейности и каузи са свързани с хората с различни по вид слухови дефицити в българската нечуваща общност. Сред тях се нареди през 2022 г. и сдружение Национален център за алтернативна комуникация „Ние ви чуваме“.
Сдружението е юридическото лице на специализирания сайт за хора със слухова загуба „Ние ви чуваме“, който от 2009 г. досега няма аналог в българското уеб пространство, и в продължение на 15 години предоставя достоверна авторска и преводна информация за слуховите дефицити, култури нечуващи и комуникация с тях в над 25 свои рубрики.
Гости на конференцията от страна на сдружението бяха неговият председател Христина Чопарова, журналист с дългогодишен опит и експерт по въпросите на комуникацията с нечуващи, и Николета Даскалова, медиен анализатор и член на сдружението.
За онези, които за пръв път научават за нас, ще поясним, че обособени в три културни групи според вида, степента и избора на комуникационни средства, Тежко чуващите, Оглушалите и Глухите хора са обединени от невъзможността (частично или напълно) да чуват. Това ги лишава от акустичен достъп до информация, и оттам – до участие и присъствие в множество публични събития.
Жестовият език е присъщ само за Глухите (с вродена липса на слух и за прелингвално /предречево/ оглушалите в много ранна бебешка възраст лица), които имат аграматична реч и специфичен говор. За хората с придобита слухова загуба (тежко чуващи и късно оглушали) жестовият език не е присъщ, макар че могат да са негови ползватели. Понеже жестовият език е 80% лицева мимика и 20% знаци, лишените от акустичен достъп лица от тези култури отлично декодират устна артикулация, но нямат аграматична реч и са основни потребители на текстова комуникация, респ. разчитат на субтитри.
Съвременните средства за достъп на нечуващи хора до публични събития и мероприятия често се ограничават единствено до предоставянето на жестови услуги, което не е уместно с оглед предпочитаните средства за комуникация от трите култури нечуващи.
В контекста на действащия в момента Закон за българския жестов език се популяризира погрешната нагласа, че у нас има огромни необходимости от жестов език, както и че всички нечуващи са глухи, респ. се нуждаят само и единствено от този вид комуникация.
Жестовият език (натурален или още естествен) е знаковата система за общуване на носителите му от културата Глухи. Той е лексикално беден (около 5 000 жеста на 250 000 думи), поради което не притежава потенциала да превежда богатия национален език, затова го тълкува с наличните знаци и съкращава (редуцира) информацията за улеснение на разбирането ѝ от Глухите.
Предвид аграматичността си и общуването чрез знаци, тази култура като цяло не е масов потребител на културни мероприятия и събития с твърде интензивен информационен поток и комуникации. Затова осигуряването на жестови услуги е нужно да се прави само тогава, когато участници или гости са от културата Глухи, или има категорично заявено желание от тяхна страна за достъп чрез езика на знаците.
Тежко чуващите и оглушали лица обикновено произхождат от чуваща среда и нямат потребност от редукция на информацията, а от нейната пълна версия, каквато жестовият „превод“ не може да предложи в контекста на бързия наратив и използваната лексика и терминология, за които няма жестов еквивалент.
По тази причина субтитрите се явяват най-уместното решение при масови и културни събития, тъй като гарантират по-добра достъпност за по-широк кръг нечуващи култури, и освен пълнотата и точността на информацията от говорещ източник, имат потенциал за дълговременно транслиране без уморяемост и сменяемост на жестовите посредници.
Както у нас, така и по света е много по-голям процентът на тежко чуващите и оглушали лица, отколкото на Глухите, което налага достъпността до събития да не бъде гарантирана единствено с жестов език. Допълнителен аргумент в полза на субтитрите се явява обстоятелството, че в съвременната реалност на бързо развиващи се технологии, вече съществуват софтуери за транслация от реч в текст в реално време, базирани на изкуствен интелект.
НЦАК „Ние ви чуваме“ вече имаше възможност да тества как работи софтуерът за субтитриране в реално време SubtitleNEXT на Profuz Digital по време на културна дискусия в НДК през декември миналата година. И тук е моментът да изкажем огромна благодарност на организаторките от Български фонд за жените, че прегърнаха нашето предложение за субтитри чрез тази технология, и ги осигуриха за Международната си конференция „Феминизмът е за всички“.
Предизвикателства пред субтириращата технология
Дълго време хората със слухови дефицити се уповаваха на цифровизацията, за да може да им бъде гарантиран достъпът до информация, което е изконно право на всеки човек, и особено за лишените от слух, до които тя не достига по акустичен път. И въпреки че в достъпността до медийни продукти чрез субтитри има значителен напредък, при събития на живо като семинари, конференции и обучения достъпността все още е незадоволителна.
След успешното представяне на софтуера SubtitleNEXT миналата година, макар и с известни технически несъвършенства и грешки при преобразуването от реч в текст, бе изключително любопитно да се тества как ще се справи в условията на многоезикова комуникация. Международната конференция на БФЖ бе наистина голямо предизвикателство за съществуващата технология за субтитриране именно поради преноса на чуждия език.
За субтитриране на живо в реално време е необходима безпрепятствена интернет връзка. По време на събитието в Гранд хотел „Астория“ софтуерът срещна именно такова техническо препятствие по време на дискусията в Панел 1. По тази причина презентацията на Доклада за последните 20 години трудности и успехи, както и дискусията след това, останаха несубтитрирани.
Панел 2 бе посветен на съвременните предизвикателства и възможности пред гражданското общество. В дискусията чрез симултанен превод от английски език участваха англоговорящи експерти - Естер Мартнез, Reclaim (Белгия) и Нино Угрекелидзе, фонд Dalan (Грузия).
Софтуерът (макар и с известни технически неточности), в голяма степен е в състояние да извършва разпознаване на българска реч, за да я преобразува в български текст, течащ на екрана като субтитри в реално време. Английските думи софтуерът предаваше фонетично, както ги е „уловил“, без да ги превежда, тъй като не е създаден за превод, а единствено за преобразуване от реч в текст и пренос на текста на екран.
Софтуерът е в състояние да се справи и при симултанен превод, при осигурена връзка с микрофоните в кабините за превод. По този начин може синхронно да се преобразува речта при превеждане, като се включват микрофоните на преводачите с български и се изключват микрофоните на англоговорящите.
При липса на възможност да транслира от български, изкуственият интелект можеше единствено да пренася фонетично чуждите думи, което направи субтитрите нечетивни и неразбираеми. По тази причина софтуерът биваше изключван при изказванията на английски език, и включван при българските, но се загуби преводът. Извинимо е предвид обстоятелството, че самата интернет връзка бе незадоволителна, а субтитриращата технология - тествана за пръв път в многоезикова среда.
Всичко това подсказва необходимостта да се работи за подобряване на възможностите на изкуствения интелект да разпознава реч и да я преобразува в текст в условията на липса на фонов шум, по-добра техническа свръзка и намесата на човешки оператор при преминаване към симултанен превод от чужд език.
Панел 3 бе посветен на дискусия на тема как в следващите 20 години би изглеждал идеалния свят за жените. Разбира се, идеален свят няма, но съществуващият може да се доближи до онази хармонична реалност, в която красотата, изкуството и технологиите биха могли да обединят сили в подкрепа на редица необходимости, включително за хората от рисковите групи.
Бъдеще за субтитрите
В края на дискусионните панели имаше твърде голям брой желаещи да се изкажат по важни теми и въпроси, да споделят опит, свързан с каузите на жените, претърпели насилие, бежанките, европейските политики за правата на жените, ролята на изкуството като двигател за социална промяна още много други, за които времето бе недостатъчно.
За наше съжаление, в програмните панели нито една тема не засегна жени и момичета, които въпреки липсата на слух постигат успехи в изкуството, спорта и други области, с което са жив пример за промени с положителен знак не само в рамките на нечуващата общност. С удоволствие бихме споделили с организатори и гости нашия пространен опит в подпомагането на хора със слухова загуба (голяма част от които жени и момичета) чрез информация, култура и изкуство. Надяваме се, че в близко бъдеще ще имаме такива възможности.
И понеже на рожден ден е редно да бъде като на рожден ден, НЦАК „Ние ви чуваме“ поднесе Поздравителен адрес за 20-годишнината на БФЖ, приет с удоволствие и благодарност от ко-директорката Гергана Куцева. Специални благодарности изказахме на Иванка Бойнска-Василева и Камен Фердинандов от Profuz Digital, чийто софтуер за пореден път ни предостави възможност да проследим интересни дискусии и да останем информирани за всичко, обсъдено в рамките на Международната конференция.
Въпреки очевидните си леки технически недостатъци, субтитриращата технология има далеч повече предимства: дословен пренос без редукция, липса на уморяемост, и най-вече позволява на тежко чуващи и късно оглушали лица да бъдат самостоятелни и да не зависят от ангажираността на чуващ придружител, който да им съдейства с артикулативен превод или да им резюмира информацията през вайбър или друга текстова платформа.
Убедени сме, че в близко бъдеще технологията ще претърпи още подобрения и усъвършенстване, за да бъде максимално полезна в осигуряването на достъпност за нечуващи хора по време на събития на живо, както и се надяваме, че ще намери широко приложение в сферата а висшето образование в полза на студенти със слухови дефицити.
НЦАК Ние ви чуваме
Снимки: БФЖ (cover), www.repporter.com
Сдружението е носител на неизключително право да публикува статията и снимките към нея