Жестови посредници
Професията преводач-тълкувател от и на знаков език (Sign Language Interpreters) е международно призната. В някои държави (включително у нас) жестовите посредници са лица със свободна професия (фрийлансъри), които осъществяват комуникационен мост между широката общественост и нечуващи хора, носители и потребители на езика на знаците.
Тъй като знаковият (жестов) език е езикът на хората с вродена липса на слух, то културата Глухи е негов носител и основен ползвател. Културите Тежко чуващи и Оглушали, за които езикът на знаците не е присъщ, са потребители само на артикулативния превод, извършван от жестовите посредници.
В езика на знаците 20 % се падат на жестове, изобразени с различни позиции на ръцете и пръстите, а 80 % принадлежат на лицевата микромимика - израженията на лицето и движенията на устните (артикулация). Чрез тях именно всички култури нечуващи декодират невербалните послания и емоционалността.
Посредниците с езика на знаците предоставят за Глухите хора достъп до информация чрез тълкуване, редуциране (резюмиране) и частичен превод. Тежко чуващи и Оглушали лица не са носители на знакова комуникация, а потребители на текстова. Те не се нуждаят от редукция или смислово тълкуване на информацията, а от точен, дословен пренос, какъвто не е възможно да получат чрез жестовия език и посредници.
Поради лексикалната бедност на жестовия език (около 5 000 жеста спрямо 250 000 думи в книжовния български език), огромна част от информацията се тълкува и обяснява за Глухите чрез наличния жестов фонд, което води до съкращаване на обема ѝ и/или предаването ѝ в резюме. Важно е да се отбележи, че подобен жестов дефицит и аграматизация се наблюдава във всички знакови езици по света.
Преводът покрива само думите с жестов аналог. Ето защо посредниците са основно тълкуватели, не преводачи. Все пак тяхната професия възниква, за да обслужва предимно Глухата култура, посредничейки с нейния език.
Поради голямата скорост, с която обикновено тече информацията, както и поради разликите в граматическо отношение между говорим и знаков език, е почти невъзможно чрез жестове да се извършва точен, дословен пренос. Именно затова процесът на посредничество със знаци се нарича интерпретиране – посредникът (interpreter) прилага своеобразен творчески подход както при тълкуването на информация за Глухите, така и при разтълкуване на тяхната аграматична реч.
Професионалният жестов посредник притежава множество езикови умения и компетенции, които му позволяват да избира онези налични жестове (от българския или друг жестов език), с които веднага да заменя и обяснява нямащите жестов аналог думи в постъпващата информация, за да я направи разбираема за Глухите лица.
Изкуствени жестови посредници (аватари)
В последните 20+ години различни университети по света разработиха и усъвършенстваха свои софтуери с езика на знаците, създавайки аватари с жестов език, чиято функция е предимно образователна (популяризира изучаването, опознаването на знаковите системи по света и съхранението на знаковия фонд), както и съобщителна (осигурява публичен достъп чрез жестов език за Глухи в различни граждански сектори).
Нито един аватар или технология, базирана на изкуствен интелект обаче, не притежава комуникативна функция. С други думи, тези аватари не са създадени да посредничат в човешко общуване, където има взаимно декодиране чрез емоции, микроизражения и отчетлива устна артикулация.
Въпреки че изкуственият интелект днес е обучен да води разговор с потребителя, все пак в общуването с нечуващи лица има редица специфики, изискващи визуален контакт с човешка лицева микромимика и достъп до бързи, пластични и прецизни жестове, което си остава технически трудно за прецизиране и непостижимо за аватарите.
Ето защо работата на жестовите посредници не е заплашена от появата или употребата на изкуствен интелект. „Докато има Глухи, ще има и жестов език“ (респ., и жестови посредници), по думите на американския обучител Джордж Ведиц, заснел през далечната 1913 г. първият двеминутен филм „Запазване на езика на знаците“.
Субтитри на екран в реално време
В условията на бърз наратив и честа смяна на темите между събеседници (при културни дискусии на живо или интервюта в телевизионни предавания) тежко чуващата и оглушалата култура не са в състояние да следят и декодират устна артикулация, допълнително затруднена от микрофони, смяна на планове и/или отдалеченост.
Съвременните технологии в този случай се явяват подпомагащ партньор за нечуващи култури, потребители на текстова комуникация - изкуственият интелект вече предоставя достъп до културни и корпоративни събития чрез субтитри в реално време, като транслира реч в текст на екрани/монитори. Получената по този начин информация, макар и с известни технически недостатъци, е в състояние да осигури за хора със слухови дефицити и нарушена чуваемост дълговременен, пълен достъп, точност и изчерпателност, без редукции на информацията от човешкия жестов посредник и рискове от уморяемост на същия.
Субтитрирането на база на ИИ подпомага тежко чуващи и оглушали лица, за които жестовият език не е адекватно решение на достъпността, но за Глухите носители на жестов език, за които знаците са по-предпочитани от текстове и думи, човешките посредници си остават незаменими. Както се вижда, за всяка нечуваща култура са обезпечени начини за достъпност, съобразени с техния език и комуникационни предпочитания.
Субтитриращата технология тепърва ще намира приложение в различни области, за да подпомага достъпа за нечуващи хора в системата на образованието, при публични културни мероприятия и навсякъде, където е необходимо.
Още професии, които не са под заплаха да бъдат изместени от изкуствения интелект:
Логопеди, спецални педагози и слухово-речеви рехабилитатори
Това са специалисти, които работят пряко с деца и младежи върху техните езикови и речеви възможности, подпомагат корекциите на слуха и говора им, стимулират чрез разнообразни практики и орални методи разпознаването на звуци и думи, насърчават чрез повторения и артикулиране правилната дикция и изговор.
Тези професии са в сферата на директната комуникация и тъй като работата с деца почива върху упражнения с копиране и повторение, няма как изкуственият интелект да замести човешкото общуване и насоки.
Детски психолози, социални работници и терапевти
Изкуственият интелект няма капацитета да проявява емоции, да взема решения, да има отношение на разбиране и съпричастност към деца със специални потребности или хора с нужда от психологическа подкрепа, както и във всяка друга ситуация, в която е нужно човешко общуване и контакт.
В заключение, изкуственият интелект не може да бъде конкуренция на човека в споменатите по-горе области, нито да го замени, особено в сферата на общуването, където за взаимния обмен е необходим пълноценен комуникатор и партньор.
Автор: Христина Чопарова
Изображение: Alexandra Koch / Pixabay
Сдружение НЦАК "Ние ви чуваме" е носител на неизключителното право да публикува статията и изображението