Край на регенеративните програми за възстановяване на слухова загуба
През 2019 г. учени от биотехнологичната компания „Честотна терапия“ (Frequency Therapeutics Inc), базирана в Лексингтън (САЩ), популяризираха широко в медиите успешните си експерименти за възстановяване на слухова загуба чрез регенеративна терапия с прогениторни клетки, стимулиращи растежа на ресничестите клетки в кохлеата. Две програми бяха приложени върху нечуващи доброволци с придобита загуба на слух (невросензорна и с шумоиндуцирана), а прекрасните резултати дадоха тогава огромна надежда на тежко чуващи и късно оглушали хора от цял свят, че тишината е обратима. За съжаление, в началото на 2023 г. бе обявено, че компанията спира регенеративните си програми за нечуващи и ще насочи клетъчните си терапии към подпомагане на лица с множествена склероза. Какви са причините за това решение, разглеждаме в статията.
Културни групи в българската нечуваща общност. Оглушалите
Heчyвaщaтa oбщнocт нa вcяĸa дъpжaвa ce cъcтaвлявa ocнoвнo oт xopa c пpидoбитa слухова загуба и в пo-мaлĸa cтeпeн oт xopa c вpoдeнa cлyxoвa липса. Обocoбeни са в тpи ĸyлтypни гpyпи, в зaвиcимocт oт cлyxoвия им cтaтyc и изpaзни cpeдcтвa: тeжĸo чyвaщи, oглyшaли и Глyxи. Днec ще ви запознаем със следващата по-разпространена култура след тежко чуващите - тази на оглушалите хора.
Франсиско де Гоя и призраците в Тишината
Наричан „баща на модерното изкуство”, той е първи художник в двора на крал Карлос IV и рисува реалистични портрети с невероятна бързина. Неясната болест, пощадила живота му едва 46-годишен, го лишава завинаги от слух, което повишава изразителността на портретите, но населява с мрачна тематика платната му. Франсиско де Гоя (Francisco de Goya).
Изгубени в превода
Голяма част от дефинициите, които официално се употребяват спрямо хората със слухова загуба у нас, са погрешни заради неправилното им тълкуване от чужд език. Когато се превежда информация от чужд език (обикновено англоезична), е добре да се познават тънкостите на езика и значенията на думите, в противен случай грешките водят до самоволно дефиниране, което в никакъв случай не е съобразено с медицинския или културен аспект на състоянието на тишина при хората със слухова загуба.
Измамата „около 120 000 глухи в България”
В публичното пространство нерядко циркулира изказването, че „Няма точна статистика, но глухите в България са около 120 000”. То е не само абсурдно, но е и осъдително разпространение на заблуждаващи и неверни данни. Завишената численост обаче послужи като аргумент в прокарването на Закона за българския жестов език, придавайки тежест на необходимостта от приемането му заради наистина огромен брой хора. Последиците от тази заблуда са много по-тежки, отколкото се счита.
Калкиране или за грамотността в жестовата комуникация
Жестовият език (все още често наричан постарому жестомимичен) е съчетание от знаци, изобразявани както с едната или двете ръце, така и с лицева мимика. Движенията на ръката, позицията на пръстите и останалите елементи на жестовата комуникация са подпомагащи осмислянето на думите чрез визуалното им изображение в пространството. Жестовият език обаче не е еднакъв за носители и ползватели. Разчитането по устни, калкирането и мястото на тълкувателите в жестовата комуникация са акцент в днешната публикация.
Защо (да) се правят субтитри за филми
Субтитрирането на един филм е част от процеса на създаването му. Обикновено това е задача, чиято цел е да свърже по синхронизиран начин нямата картина с текст така, че да се случват по едно и също време. Субтитрите не само правят един филм завършен, указвайки пряката реч в него и поименния списък на всички работили по продукцията, но и дават възможност на публика, която не говори същия език или не чува говоримата реч, да получи достъп до съдържанието чрез преведен текст. За да се субтитрира филм за нечуваща аудитория, са нужни широки познания, прекрасни езикови и технически умения, и разбира се – мотивация.