Жестовият език

Скъпи читатели, в ерата на високите технологии и свръхбърза комуникация все още съществуват съмнения относно езика на знаците и неговата ефикасност, предимства, ползи. Известният актьор и модел Найл ди Марко, който е четвърто поколение глух потребител на жестовия език, реализира чрез фондацията си редица видеоклипове, с които разсейва съмненията и стереотипите относно езика на знаците и изучаването му. Кои са най-разпространените митове, свързани с този език? Да видим... ТУК.

Популярен морски курорт, остров Мартас Винярд (Martha’s Vineyard) край щата Масачузетс в САЩ често е споменаван във филмови продукции или световните таблоиди. Еманация на лукса заради изключително високия стандарт на живот, островът е предпочитана дестинация за отмора или постоянно живеене от светски личности. Но малцина може би знаят, че от 18 век докъм 1952 година Мартас Винярд е бил „остров на глухите хора”, където всеки втори е общувал с жестов език, поради което съществува и „жестов език на Мартас Винярд” (Martha's Vineyard Sign Language  - MVSL).

Скъпи читатели, в свръхтехнологичното ни време днес няма нищо по-лесно от това да заснемеш видеоклип от две минути. Но през 1913 година, в суровите условия на задаващата се Първа световна война – една от най-унищожителните в човешката история, киното тъкмо е в разгара си и конкуренцията на братя Люмиер е огромна. Използвайки възможностите на бързо развиващата се филмова индустрия, през същата тази 1913 г. един човек заснема двеминутен ням филм, воден от една-единствена максима: „Докато има глухи хора на земята, ще имаме и знаци. И докато ние имаме нашите филми, можем да се запазим знаците  в тяхната старинна чистота. Това е моята надежда, че всички ние ще обичаме и пазим нашия красив език на знаците като най-благородния дар от Бог за хората без слух”. Джордж Уилям Ведиц (George William Veditz), дами и господа.

В Италия глухите хора са протестирали пред парламента заради правителствения контрол, наложен върху жестовия език (lingua dei segni italiana /LIS/. Този контрол се появява в лицето на законопроект, чиято цел е да се замени изразът Lingua dei segni italiana с Linguaggio Mimico Gesturale /LMG/. По този начин вместо „Италиански жестов език” да се възприеме изразът „Език на мимиката и жеста”, което при превод да акцентира и върху италианското звучение на думата език (linguaggio).

Джон Питър Уолш преподава на глухи и тежкочуващи деца в Държавни училища „Аврора”. Трогателната му изповед изразява неговата гледна точка за значението на жестовия език в емоционалното и социално развитие на децата със слухови дефицити. По повод тази история, споделена от него, през 2012 г.,  във в. „Гардиън” излиза и материал, посветен на важността на британския знаков език в комуникацията на чуващи родители с техните лишени от слух дечица.

Във Франция има около 300 000 до 400 000 глухи хора (т.е. едно дете от 1000 се ражда глухо). Този таргет остава силно изключен от гражданският и икономически живот. Статистиката показва, че само 4% от глухите млади хора продължават обучението си, след като завършат средно образование, а 50% от останалите хора със слухови дефижцити са частично заети, като се има предвид техния потенциал. Това отчасти се дължи на проблеми, свързани с граматиката. До 2005 г. образованието на глухите хора във Франция е въз основа на устно обучение, а  жестовият език е бил забранен в училищата. Комуникацията с глухи хора е трябвало да бъде устна, чрез значително ограничаване на взаимодействията на глухи хора с чуващи извън семействата им. Такова изключване се възприема като непоносимо морално насилие от хората без слух и е довело до това, че те постепенно губят самочувствието си, както са показали и последните социологически проучвания във Франция. С решаването на този проблем се заема един новатор - Франсоа Гуденьов чрез проект, наречен Web Sourd.

В област като жестовия език, особено в националните жестови езици, за да бъдат правилно и точно превеждани, е необходимо наличие на езиково богатство. То се изразява в това за всяка дума да има релевантен жест, който да я обяснява. Иначе казано - когато жестовият фонд покрива думите от говоримия национален език. Каква е разликата между преводач (translator) и тълкувател (interpreter)? Кога е необходима неговата помощ и на какви морално-етични норми се подчинява един посредник в знаковия език? Кога говорим за наистина качествен професионален пренос на информация от говорим към жестов и от жестов към говорим език? В настоящата публикация разглеждаме тези въпроси в търсене на отговори. 

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, преди три години кончината на южноафриканския президент Нелсън Мандела (Nelson Mandela) бе грубо поругана от фалшив жестов превод на словата на държавните глави, уважили мемеориалната служба. Скандалът се разрасна тогава заради неустановената самоличност на мъжа, ръкомахал безсмислено редом до американския президент Барак Обама. Случаят показа и необходимостта от акредитирани жестови преводачи, с лиценз да извършват професионален жестов превод по време на публични мероприятия. Освен всичко, скандалът бе повод за предефиниране и допълване на етичния кодекс на преводачите от знаков език.

По време на Осма национална научно-техническа конференция за рехабилитация на деца с увреден слух "Ти чуваш", проф. Цанка Попзлатева от Факултета по начална и предучилищна педагогика към СУ „Св. Климент Охридски” презентира изключително интересната тема за знаковия билингвизъм. Какво представлява той и каква е ролята му в образованието на децата със слухови дефицити?

Глухите хора, които работят като преводачи на жестомимичен език, са в сравнително нова като област професия. Глухите преводачи обикновено се използват като препредаващи преводачи за потребителите със специални езикови потребности, или като преводачи между два различни жестови езика, или между един национален жестов език и международен такъв. Необходимостта от глухи преводачи се разраства, но осигуряването на обучение и образование, специално предназначени за тях, някак си не са в крак с нарастващото им търсене. През последните години в Европа са създадени само няколко програми за обучение на глухи преводачи, научните изследвания в областта е оскъдна, а все още не се разполага с подходящи инструменти за оценяване на уменията на глухите преводачи.