Жестовият език

След информацията, която ви предоставихме за хората без слух и за жестовия език, днес ще предложим на вашето внимание седем полезни неща за жестовия превод, преводача/тълкувателя и неговата роля, калкирането в жестовата комуникация, правото на създаване на нови жестове и причините да се случва "изгубване в превода".

Жестовият език привлича вниманието навсякъде, където се употребява. И събужда интерес към изучаването му или поне към овладяването на базов набор от елементарни жестове, нужни за разговор с нечуващи. След като ви запознахме с шестте неща, които е нужно да знаете за хората без слух, днес разкриваме какво е полезно да се знае за езика, на който те общуват, в седем точки.   

Жестовият език е език на хората без слух, но неговото приложение става все по-широко и в области, където няма друг начин за комуникация между хора, които чуват. Така например, езикът на знаците успешно се използва при космически мисии или подводни проучвания – среди, където звукът не може да се разпространява поради наличието на вакуум, и където аудио комуникационните технологии са безсилни.

Жестовият език (Sign Language) е известен още и като „жестомимичен”. Език на знаците, той е изразителна комбинация от лицева мимика и движения на ръцете. Спрямо българския книжовен език жестовият стои аграматично, заради умишленото пропускане на части от речта. Но бидейки езиково средство за комуникация, езикът на знаците се подчинява на своя граматика и правила. В настоящата публикация акцентираме върху причините жестовият език да се разглежда като аграматичен.

Скъпи читатели, в ерата на високите технологии и свръхбърза комуникация все още съществуват съмнения относно езика на знаците и неговата ефикасност, предимства, ползи. Известният актьор и модел Найл ди Марко, който е четвърто поколение глух потребител на жестовия език, реализира чрез фондацията си редица видеоклипове, с които разсейва съмненията и стереотипите относно езика на знаците и изучаването му. Кои са най-разпространените митове, свързани с този език? Да видим... ТУК.

Популярен морски курорт, остров Мартас Винярд (Martha’s Vineyard) край щата Масачузетс в САЩ често е споменаван във филмови продукции или световните таблоиди. Еманация на лукса заради изключително високия стандарт на живот, островът е предпочитана дестинация за отмора или постоянно живеене от светски личности. Но малцина може би знаят, че от 18 век докъм 1952 година Мартас Винярд е бил „остров на глухите хора”, където всеки втори е общувал с жестов език, поради което съществува и „жестов език на Мартас Винярд” (Martha's Vineyard Sign Language  - MVSL).

Скъпи читатели, в свръхтехнологичното ни време днес няма нищо по-лесно от това да заснемеш видеоклип от две минути. Но през 1913 година, в суровите условия на задаващата се Първа световна война – една от най-унищожителните в човешката история, киното тъкмо е в разгара си и конкуренцията на братя Люмиер е огромна. Използвайки възможностите на бързо развиващата се филмова индустрия, през същата тази 1913 г. един човек заснема двеминутен ням филм, воден от една-единствена максима: „Докато има глухи хора на земята, ще имаме и знаци. И докато ние имаме нашите филми, можем да се запазим знаците  в тяхната старинна чистота. Това е моята надежда, че всички ние ще обичаме и пазим нашия красив език на знаците като най-благородния дар от Бог за хората без слух”. Джордж Уилям Ведиц (George William Veditz), дами и господа.

В Италия глухите хора са протестирали пред парламента заради правителствения контрол, наложен върху жестовия език (lingua dei segni italiana /LIS/. Този контрол се появява в лицето на законопроект, чиято цел е да се замени изразът Lingua dei segni italiana с Linguaggio Mimico Gesturale /LMG/. По този начин вместо „Италиански жестов език” да се възприеме изразът „Език на мимиката и жеста”, което при превод да акцентира и върху италианското звучение на думата език (linguaggio).

Джон Питър Уолш преподава на глухи и тежкочуващи деца в Държавни училища „Аврора”. Трогателната му изповед изразява неговата гледна точка за значението на жестовия език в емоционалното и социално развитие на децата със слухови дефицити. По повод тази история, споделена от него, през 2012 г.,  във в. „Гардиън” излиза и материал, посветен на важността на британския знаков език в комуникацията на чуващи родители с техните лишени от слух дечица.

Във Франция има около 300 000 до 400 000 глухи хора (т.е. едно дете от 1000 се ражда глухо). Този таргет остава силно изключен от гражданският и икономически живот. Статистиката показва, че само 4% от глухите млади хора продължават обучението си, след като завършат средно образование, а 50% от останалите хора със слухови дефижцити са частично заети, като се има предвид техния потенциал. Това отчасти се дължи на проблеми, свързани с граматиката. До 2005 г. образованието на глухите хора във Франция е въз основа на устно обучение, а  жестовият език е бил забранен в училищата. Комуникацията с глухи хора е трябвало да бъде устна, чрез значително ограничаване на взаимодействията на глухи хора с чуващи извън семействата им. Такова изключване се възприема като непоносимо морално насилие от хората без слух и е довело до това, че те постепенно губят самочувствието си, както са показали и последните социологически проучвания във Франция. С решаването на този проблем се заема един новатор - Франсоа Гуденьов чрез проект, наречен Web Sourd.