Глухите хора в Италия обаче не са съгласни с приемането на този законопроект, и считат за крайно грубо собственото им правителство да си позволява да нарича комуникативният им език „маймунски”, с което обижда и културата на цялата тиха общност.
Парламентът е бил повлиян от опасенията на родители на деца с увреден слух, които искат децата им „да изглеждат нормално”, и са по-склонни да инвестират в медицински цели (кохлеарни импланти, логопедични терапии), вместо да използват Италианския жестов език (LIS). Тихата общност обаче не приема „Език на мимиката и жеста” (LMG), преводно заимстван от американската знакова система, който не чувстват като свое уникално комуникационно средство.
Италианският жестов език (Lingua dei segni italiana) е романски език, визуално близък до семейството френски езици на знаците. Изследвания върху него са правени от 80-те години на миналия век, макар че този език е много по-античен. Той има своя морфологична структура, фонетика и синтаксис, и се употребява предимно от хора с увреден слух.
През 1960 година Уилям Стокоу пише своята „Структура на жестомимичния език”, в която е направен опит да се представи визуалната съобщителна система на американските глухи хора. Този труд проследява общия характер на знаците, организацията и разпада на по-малки единици от знакови елементи, характерни за всяка отделна държава. Конкретно италианският жестов език от социологическа гледа точка е език на италианската глуха общност, който има своя специфика.
В този контекст опитите на италианското правителство да го реформира чрез законопроект, заменяйки го с английски вариант и преводно близка абревиатура, логично предизвиква масовия протест на тихата общност в Италия. Глухи протестъри от Лондон се обявиха в подкрепа на италианския жестов език.
Христина Чопарова
изображение: ютуб