Глухите хора в Италия обаче не са съгласни с приемането на този законопроект и считат за крайно грубо собственото им правителство да си позволява да нарича комуникативния им език „маймунски”, с което обижда и културата на цялото им общество.
Парламентът е бил повлиян от опасенията на родители на деца със слухова загуба, които искат децата им „да изглеждат нормално”, и били по-склонни да инвестират в медицински решения (кохлеарни импланти, логопедични терапии), вместо да използват Италиански жестов език (LIS). Глухото италианско общество обаче не приема новата поправка „Език на мимиката и жеста” (LMG), преводно заимствана от американската знакова система, защото не я чувстват като свое уникално комуникационно средство.
Италианският жестов език (Lingua dei segni italiana) е романски език, визуално близък до семейството френски езици на знаците. Изследвания върху него са правени от 80-те години на миналия век, макар че този език е много по-античен. Той има своя морфологична структура, фонетика и синтаксис, и се употребява предимно от потомствено глухи хора.
През 1960 година Уилям Стокоу създава своята „Структура на жестомимичния език”, в която е направен опит да се представи визуалната съобщителна система на американските глухи хора. Този труд проследява общия характер на знаците, организацията и разпада на по-малки единици от знакови елементи, характерни за всяка отделна държава. Конкретно италианският жестов език от социологическа гледа точка е език на италианското глухо общество, който има своя специфика.
Затова опитите на италианското правителство да го реформира чрез законопроект, заменяйки го преводно близка абревиатура по американски образец, логично предизвиква масовия протест на глухите италианци. Протестъри от обществото на глухите в Лондон се обявиха в подкрепа на италианския жестов език.
Христина Чопарова
изображение: ютуб