Четвъртък, 12 Март 2020 10:53

Седем полезни знания за жестовия превод

Публикувана от
Оценете
(1 глас)

След информацията, която ви предоставихме за хората без слух и за жестовия език, днес ще предложим на вашето внимание седем полезни неща за жестовия превод, преводача/тълкувателя и неговата роля, калкирането в жестовата комуникация, правото на създаване на нови жестове и причините да се случва "изгубване в превода".

Преводач и тълкувател. Преводач (Translator) и тълкувател (Interpreter) са отделни професионални статуси, но често съчетавани от един човек. Тъй като нечуващата публика може да бъде от хора с различен слухов статус, обикновено един преводач е и тълкувател. Той е посредник, медиатор, за да се случи общуване между хора, ползващи различни средства за комуникация. Преводачът превежда дословно и обикновено обслужва таргета на тежкочуващите хора, с калкиращ жестов език. Тълкувателят интерпретира казаното, за да бъде по-разбираемо и възприето от Глухите хора, на които превежда без калкиране. В България квалифицираните да превеждат езика на знаците се наричат „преводач-тълковник от и на жестов език”. При масови прояви е нужно преводачите да са най-малко двама, за пряк и обратен превод.

Жестов превод от чуващ/и към глух/и. В този случай жестовият преводач извършва пренос на информацията от говорещия към нечуваща публика с жест и отчетлива устна артикулация (знаков билингвизъм). Преводачът не ползва гласа си, защото за публиката от хора със слухозагуба той не е нужен. Освен това така не се смесват гласовете на говорещ и превеждащ. Тъй като преводачът е и тълкувател, особено важно за него е да притежава много богат речников запас, както и гъвкавост за интерпретация в случаите, когато трябва да намери бързо синоними, защото за доста думи в книжовния български език, например, няма жестов аналог.

Жестов превод от глух/и към чуващ/и. За широката общественост езикът на знаците си остава непонятен. В случаи, когато нечуващи хора се явяват в различни институции (при лекаря, в съда, в полицията и др.), е необходим преводач, който да преведе жестовете на глухия на говорим език. В този случай преводач-тълковникът говори, за да бъде разбран от чуващия, и едновременно с това жестира, за да бъде убеден глухият, че думите му се предават точно. Този пренос се нарича още „обратен превод”, и е най-отговорният. При него е от особено значение преводачът да познава добре характерните особености на региона, от който е жестовия език, както и да „разчита” добре лицевата мимика на нечуващия, особено в случаите, когато последният има слаба или никаква устна артикулация.

Калкиращ жестов превод. Калкиране се нарича точното съответствие на даден жест с дума или частица от книжовния български език, респ. калкиращ жестов език е този, който абсолютно точно предава с жестове говоримата книжовна българска реч. Жестовият език, с който помежду си общуват глухите хора, е некалкиран, т.е., той изключва части на речта като предлози, съюзи и др. Спрямо книжовния български език некалкираният жестов е аграматичен, неправилен. Но спрямо особеностите на Глухата комуникация, той е по-скоро специфична особеност, друга граматика, подчиняваща се на свои правила. Жестовият превод обаче не е неформално общуване. Той е професионална комуникационна услуга, в която задължение на преводача е да ползва калкиране, когато превежда, тъй като калкиращият жестов език следва граматичните правила на националния език.

Защо е нужно калкиране? Калкиращият жестов език се предпочита от хората, които са тежкочуващи. Некалкираният – от Глухите. Затова в различните ситуации един жестов преводач се съобразява и с това неговият превод да бъде максимално разбираем за всички, като допуска, че публиката от нечуващи може да включва различни по слухов статус хора. В процеса на комуникация участват глухи и чуващи, а между тях е преводачът. Калкирането е необходимо във всички случаи не само за да може чуващият човек да разбере езика на глухите, но и за да могат нечуващите да имат достъп до граматически правилният български език чрез калкирането.

Кой трябва да създава жестовете? У нас се счита, че преводачите, бидейки чуващи, нямат правомощията да измислят нови жестове. И че като посредник те просто следва да ползват езиковия ресурс на Глухите хора. В жестовия език важно за взаимното разбиране обаче е логиката на жеста, затова колкото по-изразителен е той, по-обясняващ и рисуващ думата, толкова по-лесно ще се случва комуникацията. Затова е необходимо в измислянето на нови жестове за думи, които все още нямат жест, да участват съвместно и глухите хора, и преводачите. Целта е заедно да се търсят решения, за да става жестовият език още по-богат и по-красив. В крайна сметка, както Глухите, така и тези, които им помагат, са ползватели на жестовия език.  

Изгубени в превода. Комуникационни спънки не са рядкост в жестовия превод. Причините могат да бъдат много – недостатъчният брой преводачи, които да покрият нуждата от превод в дадена ситуация; разлики в квалификацията на жестовите преводачи (подобно на шофьорските категории, в България има категории за преводачески умения, които важат в различни случаи и пред различни институции). Или затруднения, породени от взаимно неразбиране, липса на артикулация, беден жестов запас, предпочитания за калкиране или не, както и ситуации на нарушена етика (преводачът си е позволил да изопачи или да не преведе точно казаното от нечуващия, да добавя от себе си и пр.)

Нека обогатяването бъде водещ приоритет, с уважение към всички участници в жестовата комуникация!

Христина Чопарова

Изображениe: Sign language interpreter

Прочетена 776 пъти