Понеделник, 24 Август 2020 09:54

Ситуации с жестов превод

Публикувана от

За незапознатите с този вид комуникация, жестовият превод изглежда като хаотично ръкомахане. Той обаче е различен за трите основни групи хора в нечуващата общност (глухи, тежко чуващи и оглушали), което поставя преводач-тълковника пред отговорната задача да се съобрази както с вида на аудиторията, така и с конкретната интерпретативна ситуация. Какви са отделните ситуации, как и за кого се осъществява преводът/тълкуването, какви са особеностите на превода в телевизионния ефир и в какви случаи преводачът може да бъде нечуващо лице, са въпросите, които разглеждаме в тази публикация.

В зависимост от ситуацията, в която се налага извършването на жестов превод, най-общо може да се обособят частна и обществена. Всяка от тези интерпретационни ситуации има свои специфики. Обикновено преводачите (translators) и тълкувателите (interpreters) са чуващи лица, които са едновременно и преводачи, и тълкуватели. От абревиатурата SLI (Sign Language Interpreters) е видно, че превеждащите са по-скоро тълковници, въпреки че по-обобщено се употребява терминът „преводачи”. Важно е да се отбележи, че това са две отделни компетентности, често съвместявани от едно лице.

Кой се нуждае от услугите на преводач /тълковник?

Най-вече глухите - потомствено глухи и родени без слух хора (Deaf), които са предречево безслухови и общуват основно чрез езика на знаците. Те по правило имат аграматичност на изказа, по-затруднено възприемане на информацията, и се нуждаят от обяснения, разтълкуване на по-сложни изрази и термини, редукция на дълги текстове и от по-опростена лексика. Затова преводачът тук е по-скоро тълкувател, като за нуждите на разбирането си служи с естествения жестов език, който не следва точно граматиката на говоримия и е опростен негов вариант. Глухите лица предпочитат достъпът до информация основно чрез жестове.

От жестов превод се нуждаят и тежко чуващи хора (Hard of hearing). При тях глухотата е настъпила в по-късна възраст след раждането (следречево), или по някакви причини в хода на живота. В този случай преводачът предава дословно по-пълната версия на жестовия език (калкиращ), който следва граматическите правила на говоримия, тъй като тежкочуващите хора нямат нужда от опростяване на информацията. За достъп до информация предпочитат субтитри и надписи.

Оглушалите лица ползват вид жестов превод, който се нарича артикулативен (четене по устни или ползване само на мимическата част от жестовата услуга). В тази група от нечуващата общност попадат чуващи хора, внезапно загубили слух поради някаква причина, включително от старост, както и тежко чуващи, прогресирали до глухота, които не могат повече да ползват технически средства. Оглушалите хора при комуникация се концентрират върху устните на говорещия, тъй като в повечето случаи трудно свикват с внезапната загуба на звук и се напрягат да го чуят. Жестовият език за тях не е предпочитано средство, но може да бъде подпомагащо комуникацията.  За достъп до информация предпочитат субтитри и надписи.

В България предлагащите жестови услуги се наричат „преводач-тълковник от и на жестов език”, тъй като участват както в частни, така и в обществени интерпретативни ситуации, и превеждат както за глухи, така и за тежкочуващи и оглушали лица. 

Какви ситуации на жестов превод има?

Интерпретативна ситуация е тази, при която комуникацията се осъществява между:

  • преводач и две страни (чуваща и нечуваща) – частна ситуация.
  • преводач/и, оратор и аудитория (чуваща и нечуваща) – обществена ситуация.

Частната ситуация е малък диалогичен кръг. В нея най-често участниците са двама, на които посредничи преводач-тълковникът (срещи, изслушвания).

Обществената ситуация е голям диалогичен кръг (в тв емисии, пресконференции, семинари и др), където преводачът посредничи между оратор/и и публика, която обикновено е смесена (чуващи, глухи, тежкочуващи, оглушали). В зависимост от ситуацията, чуващите преводачи и тълковници могат да бъдат повече от един, както и могат да работят заедно с нечуващи свои колеги. Всяка ситуация се обговаря предварително, с оглед спецификите и наличните ресурси.

Когато се извършва жестов превод в телевизионния ефир, преводачът се съобразява с обстоятелството, че зрителската аудитория се състои както от глухи, така и от тежко чуващи и оглушали лица. Затова неговият превод (съчетание от жест и мимика) е необходимо да бъде разбираем за всички ползватели на жестовия език. Това често не е възможно, затова се ангажират по-голям брой жестови преводачи в новинарските емисии. Така ползвателите на конкретния жестов превод (естествен, калкиращ и артикулативен) имат по-голям избор да следят този жестов превод, който е по-близък до техните разбирания.

Тъй като в телевизията факторът време е определящ, скоростта на предаваната информация е по-голяма. Бидейки посредник, жестовият преводач е задължен да предава информацията както постъпва, съобразно темпоритъма на говорещия. Понеже скоростта често е по-голяма, отколкото преводачът е способен да преведе, е необходимо предварително обговаряне на условията за жестов превод в ефир между телевизията и преводачите, за да не страдат потребителите от прекалено бързо предадена или спестена (изпусната) информация.

Има ли нечуващи преводачи? В някои държави като Великобритания и Австралия, легализирали в националните си законодателства жестовият език, в професионалните гилдии на преводачите и тълкувателите са включени също и нечуващи лица, които в определени ситуации работят в екип или подпомагат чуващите си колеги за по-голяма точност при превод от Глух към чуващ. Те биват две групи, в зависимост от случая.

Глухи препредаващи (Deaf Reley) се наричат такива опитни Глухи хора, които биват ангажирани като подпомагащи преводачите на Британски жестов език (BSL) в комуникацията с потребители, които са Глухи или имат специфична езикова нужда поради допълнителни медицински състояния. Обикновено DR участват единствено в частни ситуации, тъй като те самите са с тотална глухота и са естествени носители на жестовия език.

Глухи препредаващи тълкуватели - Deaf Reley Interpreters (DRI). Това са обикновено езикови посредници, които са тежкочуващи или с глухота. Предоставят специализирани услуги за жестов превод на други тежкочуващи или Глухи хора, които обикновено не използват жестов език. Услугите на препредаващите глухи преводачи могат да се изискват при работа с хора, които използват регионални диалектни знаци, нестандартни знаци, чужди жестови езици и нововъзникващи жестови езици. Те могат да се използват и за превод в условия с лица, които имат затруднения, влияещи върху комуникацията. Практикуващите трябва да разпознават кога има необходимост от препредаващи глухи преводачи и да се застъпват за включването им като част от екипа за професионален превод, когато е приложимо, според Етичния кодекс на жестовите преводачи в Австралия (чл. 3.3.1, ASLIA).

Въпреки слуховата си загуба, DRI притежават много висок интелектуален и жестов запас, затова обикновено са сертифицирани като тълкуватели и работят заедно с чуващи BSL преводачи за обратен превод. Тяхната работа е при частни ситуации.

В обществени ситуации (тв емисии в ефир и публични събития на живо, пресконференции и др.), DR и DRI не участват, тъй като информацията постъпва от пряко говорещ.

Христина Чопарова

Изображения: Jakob Vogel, PNGWAVE

Оценете
(1 глас)
Прочетена 888 пъти