В зависимост от ситуацията, в която се налага извършването на жестов превод, най-общо може да се обособят частна и обществена. Всяка от тези интерпретационни ситуации има свои специфики. Обикновено преводачите (translators) и тълкувателите (interpreters) са чуващи лица, които са едновременно и преводачи, и тълкуватели. От абревиатурата SLI (Sign Language Interpreters) е видно, че превеждащите са по-скоро тълковници, въпреки че по-обобщено се употребява терминът „преводачи”. Важно е да се отбележи, че това са две отделни компетентности, често съвместявани от едно лице.
Важно е да се уточни, че професионалният жестов превод е комбинация от превод и тълкуване. Спрямо Глухите лица жестовият посредник е тълкувател, защото им обяснява сложната терминология, звучаща в наратива. Спрямо тежко чуващите и оглушали лица посредникът е преводач, тъй като за тях не е необходимо тълкуване на информацията.
Кой се нуждае от услугите на преводач-тълковник?
Най-вече Глухите - потомствено Глухи и родени без слух хора (Deaf), които са предречево безслухови и общуват основно чрез езика на знаците. Те по правило имат аграматичност на изказа, по-затруднено възприемане на информацията, и се нуждаят от обяснения, разтълкуване на по-сложни изрази и термини, редукция на дълги текстове и от по-опростена лексика. Те не са потребители на книжнина и за тях жестовете заместват думите. Затова посредникът тук е по-скоро тълкувател, като за нуждите на разбирането си служи с естествения жестов език (ЕЖЕ), който не следва точно граматиката на говоримия и е опростен негов вариант. Глухите лица предпочитат достъпът до информация основно чрез тълкуване с ЕЖЕ и смятат калкирането за излишно усложняване.
От жестов превод се нуждаят тежко чуващите хора (Hard of hearing). При тях загубата на слух е придобита - настъпила е в по-късна възраст след раждането (следречево), или по някакви причини в хода на живота. Те нямат аграматичност, повечето са слухово-речево рехабилитирани и идват от чуващи среди. За разлика от Глухите, тежко чуващите са потребители на книжнина и това обяснява защо в този случай посредникът предава за тях дословно информацията от наратива чрез по-пълната версия на жестовия език (калкиращ), който следва граматическите правила на говоримия. Тежко чуващите хора нямат нужда от опростяване на информацията. За достъп до информация предпочитат субтитри и надписи.
Оглушалите лица ползват вид жестов превод, който се нарича артикулативен (четене по устни или ползване само на мимическата част от жестовата услуга). В тази група от нечуващата общност попадат чуващи хора, внезапно загубили слух поради някаква причина, включително от старост, както и тежко чуващи, прогресирали до глухота, които не могат повече да ползват технически средства. Оглушалите хора при комуникация се концентрират върху устните на говорещия, тъй като в повечето случаи трудно свикват с внезапната загуба на звук и се напрягат да го чуят. Жестовият език за тях не е предпочитано средство, но може да бъде подпомагащо комуникацията. За достъп до информация предпочитат субтитри и надписи.
В България предлагащите жестови услуги се наричат „преводач-тълковник от и на жестов език”, тъй като участват както в частни, така и в обществени интерпретативни ситуации, и превеждат както за глухи, така и за тежкочуващи и оглушали лица.
Какви ситуации на жестов превод има?
Интерпретативна ситуация е тази, при която комуникацията се осъществява между:
- преводач и две страни (чуваща и нечуваща) – частна ситуация.
- преводач/и, оратор и аудитория (чуваща и нечуваща) – обществена ситуация.
Частната ситуация е малък диалогичен кръг. В нея най-често участниците са двама, на които посредничи преводач-тълковникът (срещи, изслушвания).
Обществената ситуация е голям диалогичен кръг (в тв емисии, пресконференции, семинари и др), където преводачът посредничи между оратор/и и публика, която обикновено е смесена (чуващи, глухи, тежкочуващи, оглушали). В зависимост от ситуацията, чуващите преводачи и тълковници могат да бъдат повече от един, както и могат да работят заедно с нечуващи свои колеги. Всяка ситуация се обговаря предварително, с оглед спецификите и наличните ресурси.
Когато се извършва жестов превод в телевизионния ефир, преводачът се съобразява с обстоятелството, че зрителската аудитория се състои както от глухи, така и от тежко чуващи и оглушали лица. Затова неговият превод (съчетание от жест и мимика) е необходимо да бъде разбираем за всички ползватели на жестовия език. Това често не е възможно, затова се ангажират по-голям брой жестови преводачи в новинарските емисии. Така ползвателите на конкретния жестов превод (естествен, калкиращ и артикулативен) имат по-голям избор да следят този жестов превод, който е по-близък до техните разбирания.
Тъй като в телевизията факторът време е определящ, скоростта на предаваната информация е по-голяма. Бидейки посредник, жестовият преводач е задължен да предава информацията както постъпва, съобразно темпоритъма на говорещия. Понеже скоростта често е по-голяма, отколкото преводачът е способен да преведе, е необходимо предварително обговаряне на условията за жестов превод в ефир между телевизията и преводачите, за да не страдат потребителите от прекалено бързо предадена или спестена (изпусната) информация.
Има ли нечуващи преводачи?
Важно е да се отбележи, че нищо, което се предава с ЕЖЕ, не е превод. Респ., няма как Глухите носители и потребители на ЕЖЕ да се наричат "преводачи" или да ползват такива, щом се нуждаят от тълкуване. Превод е единствено дословния пренос на информация, който е възможен с калкиращ жестов език (КЖЕ).
Под термина "жестов език" у нас се подразбира приетият законово естествен жестов (ЕЖЕ), но е хубаво да се знае, че той е разговорното средство и е предпочитан само от Глухото малцинство. Езикът на знаците бива различен спрямо потребителите и това обстоятелство следва да се взема под внимание, когато ще се осигурява жестов превод за определена аудитория.
В някои държави като Великобритания и Австралия, легализирали в националните си законодателства жестовият език, в професионалните гилдии на преводачите и тълкувателите са включени също и нечуващи лица, които в определени ситуации работят в екип или подпомагат чуващите си колеги за по-голяма точност при превод от Глух към чуващ. Те биват две групи, в зависимост от случая.
Глухи препредаващи (Deaf Reley) се наричат такива опитни Глухи хора, които биват ангажирани като подпомагащи преводачите на Британски жестов език (BSL) в комуникацията с потребители, които са Глухи или имат специфична езикова нужда поради допълнителни медицински състояния. Обикновено DR участват единствено в частни ситуации, тъй като те самите са с тотална глухота и са естествени носители на жестовия език.
Глухи препредаващи тълкуватели - Deaf Reley Interpreters (DRI). Това са обикновено езикови посредници, които са тежкочуващи или с глухота. Предоставят специализирани услуги за жестов превод на други тежкочуващи или Глухи хора, които обикновено не използват жестов език. Услугите на препредаващите глухи преводачи могат да се изискват при работа с хора, които използват регионални диалектни знаци, нестандартни знаци, чужди жестови езици и нововъзникващи жестови езици. Те могат да се използват и за превод в условия с лица, които имат затруднения, влияещи върху комуникацията. Практикуващите трябва да разпознават кога има необходимост от препредаващи глухи преводачи и да се застъпват за включването им като част от екипа за професионален превод, когато е приложимо, според Етичния кодекс на жестовите преводачи в Австралия (чл. 3.3.1, ASLIA).
Въпреки слуховата си загуба, DRI притежават много висок интелектуален и жестов запас, затова обикновено са сертифицирани като тълкуватели и работят заедно с чуващи BSL преводачи за обратен превод. Тяхната работа е при частни ситуации.
В обществени ситуации (тв емисии в ефир и публични събития на живо, пресконференции и др.), DR и DRI не участват, тъй като информацията постъпва от пряко говорещ.
Автор на текста: Христина Чопарова
Изображение: Герт Олтман /Gert Altman, Pixabay
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия