Езикът на знаците не е еднакво необходим и ползваем за всяка от трите културните групи в нечуващите общности по света: тежко чуващи (hard-of-hearing), оглушали (with hearing loss) и Глухи (Deaf). Затова са приети термините „носители“ и „потребители“, чрез които се дефинират принадлежност или употреба на жестовите езици и знакова култура.
* НОСИТЕЛЯТ е лице, на което жестовата култура е присъща, отраснал е с нея, предавана му е поколенчески и за него езикът на знаците е основно средство за междуличностно общуване. Носители на жестов език и култура са единствено Глухите хора, които са родени без слух и в чиито среди възниква тази символна система от знаци. Нарича се "Култура на Глухите" (Deaf Culture).
* ПОТРЕБИТЕЛЯТ е лице, на което жестовата култура не е присъща, не е отраснал с нея и употребява жестов език само при необходимост и като помощно, подпомагащо средство в общуването с Глухи носители. Потребители на жестов език могат да бъдат: чуващи близки на Глухи лица, професионални преводач-тълкуватели, слухово-речеви рехабилитатори, логопеди, сурдопедагози, лингвисти, чуващи деца на Глухи родители (КОДА), както и някои тежко чуващи лица. За всички тях жестовият език e помощно средство за комуникация с Глухи лица, избираемо според лична или професионална необходимост.
За носителите на знакова култура жестовият (естествен) език е присъщ.
За потребителите на знакова култура жестовият (естествен или калкиращ) език е предпочитан (избираем).
Това са основните разлики и критерии, по които (и по света, и у нас) се определя необходимостта от езика на знаците - на кого и в какви случаи е нужен.
Автор на текста: Христина Чопарова
Изображение: Герт Олтман /Gert Altman, Pixabay
Носител на право за публикуване: сдружение НЦАК „Ние ви чуваме“ 2023 ©®