Първата част е въведение в основните концепции за глухата общност, жестовия език и законодателството, свързано с него. Тя включва преглед на националните законодателства на равнище ОНН и ЕС, както и претенцията на жестовия език да бъде „лингвистично човешко право”, според Туве Скутнаб-Кангас. Той описва подробно как националните жестови езици са майчините езици на глухите хора и предлага концепцията за приобщаващо билингвистично образование.
Втората част на книгата дава отчет за всяка страна от ЕС, подробно съществуващото в нея законодателство и цитира съответните членове с техния англоезичен превод. Всяко описание на дадена страна включва националния език (езици) на знаците, приблизителният брой потребители на жестов език и най-новите данни за регистрирани жестови преводачи. Книгата показва основно, че националните жестови езици в Европа се признават и са споменати по различни начини и в редица документи: конституции, закони за хората с увреждания, образователни актове и езикови закони. Освен това, някои страни имат отделни актове за техните жестови езици или са ги включили в други национални или местни закони.
Последната част (приложение) в книгата се концентрира върху действителните елементи от законодателството и цитира съответните предмети или пълни закони, ако отделния закон за жестовия език е на мястото си. Един преглед като този е наистина необходим, тъй като все повече страни приемат законодателство за жестовия си език. Политиците трябва да са наясно с липсата на защита в някои страни и с позитивните примери в други, за да се защитят адекватно европейските местни езици на знаците, които формират важна част от фона на разнообразния език в Европа и нейната култура.
Тази книга като изследване дава основни познания в законодателството на жестовия език и може да бъде от помощ както на политиците, така и нa изследователите. Тъй като често възникват въпроси дали е нужно изследване на жестовия език на конкретна страна, тази книга всъщност дава отговорите – когато е налице пълно опознаване на езика чрез неговата всеобхватна проблематика, е по-лесно да се пристъпи към узаконяването му като средство за комуникация или като „лингвистично човешко право”.
*Wheatley, M. & Pabsch, A. (2010). Sign Language Legislation in the European Union. Brussels: EUD
Бел. прев.: ЕСГ предлага в онлайн магазина си тази книга, както и поредицата за Европейската конвенция на ООН за правата на хората с увреждания. При интерес надникнете ТУК.
Текст и колаж: Христина Чопарова