Print this page
Saturday, 10 December 2016 03:00

Познават ли нечуващите хора своите човешки права?

Posted by

Правата на човека са универсални и те принадлежат на всеки, независимо от неговия пол, национален или етнически произход, цвят на кожата, религия, език, или всяко друго специфично медицинско състояние. По този начин, хората със специфичен здравен статус, към които спадат и хората със слухови дефицити, имат право да упражняват граждански, политически, социални, икономически и културни права на равни начала с всички останали хора.

Всеобщата декларация за правата на човека е подписана на 10 декември 1948 г., и след края на Втората световна война се явява най-важният документ, чрез който се постулират принципите на равенство, свобода и човешко достойнство. Две години след подписването ѝ, през 1950 г. ООН обявява 10 декември за Международен ден за правата на човека. А документът се превръща в най-превеждания по света. Към 2009 г. са на разположение 472 различни превода на Всеобщата декларация в HTML и PDF формат, включително и като видеа с жестови езици.

За съжаление, правата на хората със слухова недостатъчност са често пренебрегвани, особено в развиващите се страни. Обществени предразсъдъци и бариери пречат на тези хора да се наслаждават в пълнота на правата на човека; за ползвателите на езика на знаците основна пречка е липсата на признаване, приемане и използване на езика им във всички области на живота, както и липса на уважение към културната и езикова идентичност на самоопределящите се като Глухи. Използваме случая да припомним, че поради характера на слуховия дефицит, в англоговорящите държави хората с тотална глухота (потомствено глухи в глухи семейства, родени без слух в чуващи семейства или изгубили слух в много ранна възраст - до 3 години) се самообозначават като Глухи (главната буква е индикация за принадлежността им към културния ареал на хората без никакъв слух, ползватели на жестовия език като основно комуникационно средство). С малка буква "глухи" обозначават всички останали хора със слухов дефицит. В България нечуващата (или "тиха") общност се състои  от три основни групи хора със слухова загуба. Според слуховия си статус те са: глухи (родени без слух, потомствено глухи, много ранно оглушали след раждането или в бебешка възраст), тежкочуващи (със слухова загуба в късна детска възраст, частична или пълна, настъпила по някаква причина в хода на живота) и оглушали (чуващи хора,  които по някаква причина са изгубили слуха си и тежкочуващи с прогресирало оглушаване,  довело  до невъзможност да ползват технически средства).

Какви са човешките права на хората със слухови дефицити?

Право на самоопределение и принадлежност. Добре е да се познават всички специфични групи, съставляващи общността на хората със слухова загуба, тъй като всяка група ползва свое комуникационно средство, и всяка от групите е носител на различни култорологични, образователни и интелектуални характеристики. Човешко право е зачитането на всяка отделна група. Приравняването под общо определение е нарушение на правото на идентичност.

Право на жестов език. Езикът на знаците във всяка страна е естествен език за ползвателите му от конкретната страна. Най-голямото недоразумение и мит е, че жестовият език е универсален, един и същ във всички страни. В действителност, жестовите езици се различават така, както са различни и говоримите езици във всяка държава. Но всеки жестов език, който се използва в конкретна страна, е част от нейното културно, социално и историческо наследство. За да се запази пълно това наследство, е необходимо и езикът на знаците да бъде признат в страната. Признаването му също е начин да се подобри като цяло езиковото и културно наследство и да се даде по-голямо разбиране за него като такова. Легализацията обаче следва да се подчинява на националните особености във всяка държава. Нечуващите хора имат право на този жестов език, който познават и ползват. Ето защо е от голямо значение да се познават комуникационните средства на всяка от групите в нечуващата общност, за да може всяка от тях да получава достъп чрез максимално разбираемото за нея.

За глухите лица жестовият език е първото и най-достъпно средство за разбиране на света, за осъзнаване на понятия и възможност за общуване с другите хора. Той е помощното средство, чрез което един изцяло лишен от слух човек постепенно навлиза във всички области на познанието. От вниманието и помощта на всички останали зависи много как и доколко един човек без слух ще се обогати културно и езиково, за да може без проблеми да общува както с хора с различна степен на слухова недостатъчност, така и с чуващи хора. Респективно, да стане пълноправен и равноправен ползвател на всички права, принадлежащи му като човек. Тежкочуващите и оглушалите хора ползват жестовия език по-скоро помощно, в определени случаи, и то в неговата калкираща версия (граматично следваща правилата на книжовния език).

Право на билингвистично (двуезиково) обучение. Грамотността сред глухите деца навсякъде по света е далеч под средното като цяло. Неграмотността и полуграмотността са сериозни проблеми сред хората, които не чуват. Подобно на всички останали деца, и децата, лишени от слух или с нарушен такъв, трябва да имат равен достъп до качествено образование. Тези деца се раждат с еднакви основни възможности за учене и език, както всички деца. Имат потенциала да усвояват качествени образователни програми, за да разгръщат този потенциал. Глухите деца се учат най-добре на езика на знаците. А двуезичният подход става все по-популярен в много страни. Това означава, че не съществуват пречки да се преподава на езика на знаците по всички предмети, като дава възможност за по-доброто разбиране на понятията, изразени едновременно с жест и устна артикулация (изговор). Този подход дава добри резултати в обучението, защото поддържа естествения живот и комуникационната среда на глухите деца. Билингвистичното образование става все по-разпространено в Северна Европа и Северна Америка, където резултатите са повишено ниво на грамотност, а силната езикова база подготвя по-успешно децата в широк диапазон образователни теми.

Право на достъпност. За хората със слухови дефицити бариерите за достъп са почти физически препятствия. По-често, за ползвателите на жестов език бариерите са в липсата на достъпна информация – дали тази информация идва чрез директно взаимодействие с други хора, които не използват езика на знаците, или от други източници (например средствата за масова информация, от документи). В директно взаимодействие, достъпността често почива върху наличието на жестов превод. В такива ситуации, нечуващите хора имат право да получат информацията с достъпно за тях средство (естествен или калкиращ жестов език, артикулационен жестов превод или субтитри), а при взаимодействие със средствата за масова информация, да имат достъп до новини и програми с жестов език и субтитри.

Право на преводачески услуги. Ключов фактор за достъпност до държавни услуги или всякакви други услуги, предоставяни от институции, където персоналът не използва езика на знаците, е правото на преводач от и на жестов език. Обществата трябва да създават системи за осигуряване на равен достъп до жестов превод във всички ситуации, в които е поискан. Преводът от езика на знаците е професия, която служи както на ползвателите на този език, така и на чуващи лица, и тази професия изисква обучение. По този начин, държавите трябва да създават образователни програми за обучение, отговарящи на изискванията за жестов превод. В допълнение, всички жестови преводачи е необходимо да следват общовалидни етични правила, за да се запазят професионалната тайна и доброто разбиране на функциите и ролите, които се изискват от един професионален преводач на жестов език.

Христина Чопарова

изображения: интернет

Rate this item
(1 Vote)
Read 1071 times

Latest from Христина Чопарова

Related items