Wednesday, 23 January 2013 02:00

По тихите стъпки на великите открития 4

Posted by

Има хора, за които си струва да узнаеш. Защото вдъхновяват, увличат, мотивират. Не с гръмки фрази или помпозност обаче, а просто заради страстта към работата, която обичат. Работа, която за тях не е просто наемен труд, който извършват от девет до пет. Те са блестящи частици в галактиката на науката, често скрити от общественото внимание – обикновено истинското величие е облечено в скромност, която го обрича дори на анонимност. В поредицата ни "По тихите стъпки на великите открития" в рубриката Наука ще направим точно обратното - ще извадим на показ имена, които освен науката, са свързани с още нещо. С Тишината. Днес в поредицатаРобърт Уайтбрехт и Джеймс Марстърс.

Като че ли колкото по-голяма е липсата на слух, толкова са по-големи и компенсаторните механизми. Тази закономерност се е проявявала при много от учените със слухозагуба, но като че ли изпъква у многостранно развита личност, каквато е Робърт Хейдж Уайтбрехт от Ориндж, Калифорния. В началото на април 1920 г. той се ражда с вродена глухота. Благодарение на всеотдайната си майка, обаче, започва да се учи да разчита по устните, след което тръгва на училище заедно с други глухи деца. Малкият Робърт започва да се интересува от наука покрай посещенията във фабрики за пакетирани храни, където учителят му ги води с учебна цел. Интересни са му всякакви машинки и начинът им на действие. Увлечението по астрономия го провокира да създаде още като ученик в колежа „Св. Ана” свой собствен модел телескоп, за който получава почетното научно отличие „Бауч и Лъмб”.

В университета в Бъркли симпатичният младеж се чувства нещастен и неразбран, но въпреки различието си, не желае да използва услугите на преводач, а заема записките на свои колеги, за да следи по-добре лекционния материал. Разсейва се с работата, която обича, и която често сменя, защото е любопитен да научава повече, търсейки върху какво окончателно да съсредоточи интереса и времето си. Тези търсения го отвеждат до радиационната лаборатория на калифорнийския университет (сега Национална лаборатория „Лорънс Ливърмор”), а после и в подразделение на щатските военноморски сили, където разработва модел на Гайгеров брояч и работи по различни проекти за безопасност и спасителни операции.

Любовта на Уайтбрехт към машинарийките, обаче, не спира дотук. Неуморният инженер разработва фотоапарат за автоматично фокусиране на звезди, а по-късно и камера за по-добри снимки на Космоса. Но изглежда, че призванието на Робърт Уайтбрехт е там, където никой не предполага, че е възможно – в радиокомуникациите. Още като ученик той се забавлява да изпраща любителски радиограми.  През 1964 г. щастлива случайност го среща с приятел – небезизвестният зъболекар-ортодонт Джеймс Марстърс (James C. Marsters), който е с увреден вследствие на преболедуване от скарлатина слух. Двамата обединяват усилия в търсенето как да преодолеят слуховите си бариери и да общуват чрез радиото, като разработват дизайн на фонетичен акустичен смесител (днес наричан модем). Така ентусиастите с различни професии и общо увлечение към радио- и телекомуникациите стават пионери в първата световна комуникация, осъществена чрез телетипно устройство. То представлява комбинация от телефон, клавиатура и екран за четене, и с негова помощ милиони хора с увреден слух по света могат да въвеждат и предават послания помежду си.

Превод от английски и колажи: Христина Чопарова

/по Deaf Scientist Corner/

 

Read 834 times