Dear readers of "We hear you", today we are introducing you to our guest who is a teacher, expert of traditional Bulgarian dance folklore. He teaches dance classes both in Bulgaria and abroad. He’s a former solo dancer at the Folklore Ensemble "Trakia" (1995), as well as the author of a number of dance stage performances carried out by various professional and amateur folk ensembles. He’s a graduate of the National School of Dance Arts Sofia and the Academy of Music, Dance and Fine Arts Plovdiv. He’s been the head of Choreography Department at the former university since 2011. He’s been teaching choreographic composition in Belgrade (Serbia). He is the author of a number of scientific works on Bulgarian stage and traditional dance folklore. He judges a number of Bulgarian as well as international dance contests and festivals. We are discussing about the magic of dance, the correlation between rhythm and the sense of rhythm in deaf people. Dear readers, meet Prof. Dr. Anton Andonov!


Published in Interview

Много от хората без слух, които никога не са чували, нямат представа как звучи определена мелодия. Или гласът на изпълнителя. Човешкото ухо, дори когато не може да провежда звука, е чувствително на звук и вибрации, поради което все пак е възможно да се усети ритъмът, да се „чуе” музиката. Разбира се, не всеки има развито чувство за ритъм, но когато съществува възможност да бъде предаден, ритъмът е доловим. Повечето нечуващи хора го усещат чрез вибрациите при максимум увеличение на звука. Но има и такива, които го улавят чрез... преводач с жестов език. Като Лаура Швенберг.

Published in Music
Monday, 19 May 2014 03:00

Пулсът на свободата

Много ми се танцува и ми се иска да запиша някакви курсове по танци, знаеш ли къде се предлагат такива за тежкочуващи?”

Честно казано, не знаех. Но и отправеният към мен въпрос пробуди други въпроси, свързани с музиката и с начина, по който я възприемат лишените от слух. За мен танцът е изразена Енергия, пусната на свобода – като да направиш букетче от емоции и да го хвърлиш в леещата се река от мелодии.

Published in Music

Човек не винаги чува, когато слуша, и не винаги вижда, когато гледа. Колко вярно! Звучи невероятно, но не само чуващият свят, но и хората със слухови дефицити смятат, че загубата на слуха прави абсолютно невъзможно възприемането на музиката. „Глух музикант” звучи като нелеп оксиморон и може би само Лудвиг Ван Бетховен бива оправдаван като някакво изключително музикално чудо. Но всъщност, когато слушаш себе си, можеш да бъдеш виртуоз във всичко, дори ако си напълно лишен от слух. В това ще ви убеди Евелин Глени.

 

Published in Music

Представете си стадион, пълен с хора. Сцена, кабели, прожектори. Огромен екран, чрез който малките детайли да бъдат достатъчно големи и видими от всички. Музикални вибрации наелектризират въздуха. По сцената дивее Мерилин Менсън. Или Метод Мен. Лее се рап, движенията са бързи, насечени. Думите са като скоропоговорка – такъв е речитативния ритъм. Сега си представете, че отпред, съвсем близо до подиума, е застанало едно въодушевено момиче, което изглежда като заклета фенка, ощастливена да бъде толкова близо до любимците си – рапира и с ентусиазъм повтаря движенията на пеещите звезди. Нищо не е такова, каквото изглежда, разбира се. Това е Холи. Тя е… жестов преводач.

Published in Music

Музиката и липсата на слух са на пръв поглед взаимноизключващи се. Но не и за Евелин Глени (Evelyn Glennie). Перкусионистката без слух е родена в Абърдийн, Шотландия, на 19 юли 1965 година. На осем годишна възраст тя започва да се оплаква от проблеми със слуха, а се оказва, че слуховите нерви и на двете ù уши са непоправимо увредени. На 12 Евелин е с тотална загуба на слуха и започва да носи слухови апарати. Някъде по времето, когато я обявяват за клинично глуха, Евелин започва да се поддава на страстта си към музиката. Притежавайки страхотно чувство за ритъм и усет към вибрацията, дребничката шотландка постъпва в Кралската музикална академия и на 19 години, за радост на близките си и за голямо учудване на британските медии, завършва музикалната школа.

Published in Music