Psychology

Psychology

Търсенето и намирането на подходяща работа е въпрос, който всякога е приоритетен за хората със специфични състояния. В настоящата публикация са включени препоръки и към търсещите заетост хора със слухова загуба, и към предлагащите работа за тях. Акцент в публикацията е качеството проактивност – предприетите действия, вместо тактиката на изчакване.

Какво значи да си проактивен?

Вие сте тези, които търсите и се нуждаете от работа, следователно вие сте, които трябва да отидете при работата, вместо да очаквате тя да дойде при вас.

Всичко зависи от начина, по който човек гледа на нещата. Тогава - липсата на слух ощетение ли е или дар? Как би могло да е дар, бихте попитали. Та кой би се радвал да живее в тишина, ако би могъл да избира? Но... помислете за миг. Когато изключвате уредбата, телевизора или се оттегляте за сън, това е вашият доброволен избор за утихване. И дори ви е приятно, че е тихо. За хората без слух това е постоянно. Вероятно сте си задавали и въпроса защо точно на тях (или на вас) се е случило. Няма отговор защо се случват много от нещата, които се случват. Но пък можем да изберем ъгъла, от който да погледнем на случилото се. Затова нека настоящата публикация бъде въпрос за бърза самопроверка - какво е за вас липсата на слух?

Ако сте от света на Тишината, как гледате на пребиваването си в нея? Никой не може да я владее, но може да се научи да владее себе си в нея.

 Скъпи читатели на "Ние ви чуваме", акцентът в тази публикация е изборът на комуникационни средства спрямо комуникационната ситуация. С пример от лично преживяване се илюстрира как и в какви случаи, защо е необходимо тези средства да са съобразени със събеседника. В крайна сметка, за добрия диалог и взаимно разбиране е необходимо уважение към собствения избор на изразни средства, както и колко е важно да развиваш онова, с което разполагаш, за да ти служи добре.

  Около нас е пълно със звуци. Милиони звуци, които дори не е нужно да можеш да чуваш по обичайния начин. И независимо дали ги чуваш или не, те си съществуват и определено влияят на възприятията. Човешката реч е сбор от вокали, тя е истинска какофония от звуци. Нежни като мелодия, тихи като дъжд през май или гръмовни като ноемврийска буря, те са в състояние да ви превърнат в мелодия, дъжд или буря само като стигат до вас. Разбира се, не без ваше участие, и особено с ваше позволение. Затова е толкова важно не само какво казвате, но и как. И не само какво, но и С какво слушате и гледате света около вас.

Знаете ли, че лошото чуване би могло да бъде и реакция на твърде многото шум днес? Сякаш колкото по-шумен и технически по-обогатен става светът, толкова повече се увеличава и броят на хората, нежелаещи да слушат. Дори понякога декларирането на отказ от чуване и слушане може да зададе "програма за тишина", в резултат на което човек наистина спира да чува, чисто физически. Кое е по-важно за вас - да можете да чувате, или да умеете да слушате?

За да обичаш нещо друго, трябва да имаш в себе си достатъчно любов. А самообичта е здравословното начало, което полага основите на грижата, уважението и отговорността към себе си. Към чистотата на мислите, делата, осъзнаването на енергията, която се отдава и в какво е важно да се вложи. Само когато човек обича себе си, може да разбира и другите, а това е единствения път не само към градивна комуникация, но и към заедност. С още по-голяма сила това е валидно за хората, които пребивават в специфични състояния - необходимостта да се обичат такива, каквито са, защото веднъж приели и обичащи себе си, ще установят, че навсякъде са приети и обичани.

„Повярвай, че можеш и си изминал половината път до успеха.” /Теодор Рузвелт/

 Много хубава мисъл. Успехът обаче не е непременно в това да постигнеш нещо повече от останалите или да имаш нещо, което те нямат. Извън по-големите или по-малки цели, чието постигане удовлетворява, успехът е и в това да постигнеш (в себе си) онази златна среда и баланс, при която вярата ти няма да зависи или да се определя от друг, освен от теб. За съжаление мнозина насочват вярата си към обекти извън себе си, а те са твърде променливи, за да може и самата им увереност да остане стабилна. Самоувереността в никакъв случай не означава арогантност или сбор от негативни характеристики на Егото. Самоувереността е престой в онази твърдина от вяра в себе си, която ви дава достатъчно решимост да действате с убеждението, че можете и правите най-доброто за себе си и другите.

Когато бъде установено, че детето има загуба на слух и това бъде диагностицирано, родителите имат много въпроси и им предстои да вземат трудни решения. Децата не са просто „малки възрастни” – те са различни в много отношения. По същия начин трябва да се отнесем и с тяхната загуба на слуха – те трябва да бъдат оценени и третирани по различен начин от възрастни, зрели хора с подобни слухови дефицити. Родителите, които се интересуват и са натрупали  познания относно слуха, загубата му и свързани с това въпроси, обикновено са по-добри в това да обгрижват и защитават нуждите на детето си.

Езикът като средство за комуникация има привилегията да бъде предпочитан в сравнение с други видове знакови системи. Според някои източници, 65 на сто от човешката комуникация е невербална, т.е., е неречева. За разлика от вербалния език, който разчита на слуховите възприятия, невербалният си служи с жестове, мимика, изображения и символи, в перцепцията и осмислянето на които участват всички сетива. Жестовете, закодирани в езика на тялото, както и открито използваните от хората със слухови дефицити, обуславят особена култура на невербалната комуникация, която има своя специфика. Зрителният контакт, израженията на лицето, определени модели на тактилен контакт (докосване при разговор), изразителните движения на ръцете, спокойното устно артикулиране са само част от културата на изразяване, която може да бъде разбирана от различни групи от населението по целия свят. Нашата собствена култура обуславя и начинът, по който си служим с невербалната комуникация.

Monday, 15 December 2014 02:00

Различните деца

Written by

Скъпи читатели, днес ви представяме една публикация на психолога Силвия Аладжова, която е част от екипа на „Ние ви чуваме”. Темата за децата със слухови дефицити и за въпросите, които си задават както те, така и родителите им, за емоционалния свят зад Тишината – днес, в „Различните деца”.

Page 2 of 3