Parents and children

Parents and children

Скъпи читатели, незабравимо е усещането да се озовеш сред деца и да виждаш радостта в очите им, докато любопитно и малко плахо надничат в торбичките с подаръци, за да видят какво си им донесъл. А когато сред децата откриваш истински художествени таланти, разбираш колко синхрон има между това, което даваш и онова, което получаваш. Децата получиха картички, нарисувани от художници от света на Тишината. "Ние ви чуваме" им гостува с любезното съдействие на Ваня Топалска от конна база Адгор, доброволец към БЧК, за да сподели с тях празничните коледни емоции. Нека ви разкажа за трогателната среща. И да знаете, ангелите са навсякъде! :)

Скъпи приятели и читатели на “Ние ви чуваме”, след пресконференцията, ето че и дългоочакваният юбилей, който подготвяхме толкова старателно от повече от половин година, бе дочакан, отбелязан и насели много душици с хубави спомени. За тях искам да ви разкажа сега, за да съпреживеете празника и всички емоции от съботния ден на 12 септември. Истински голям празник, с над 250  уважили го, с щастливи деца, торта, хубословия, изненади и много, много вълнение. Смесица от тържественост, заради официалните гости, и с привкус на палавост, спотаена зад цветните балони. 40-тият рожден ден на Центъра за ранна рехабилитация на деца с увреден слух.

Скъпи приятели и читатели, в статията със заглавие Питай, опитвай и не се обезсърчавай ви разказахме историята на малкия Валери, която баща му сподели с нас. През декември м.г., няколко дни след третия рожден ден на момченцето и след множество проучвания за по-добър информиран избор, родителите му се решават на кохлеарно имплантиране. Трудно решение, но – оказало се – правилното. Поводът за настоящата публикация се дължи на неизказаната радост на родителите му  от първите положителни резултати.

Валери e само на 3 годинки и е от Стара Загора. Малкият е със слухозагуба, която семейството изживява болезнено, предвид факта, че ситуацията е нова за тях, непозната и поради това – в известен смисъл плашеща. Въпросите дали правят най-доброто за детето си, какво трябва да се направи още и търсенето на средства да облекчат стреса за всички се превръщат в страховити призраци. Семейството на Валко предполага, че слухът му е увреден след раждането – от антибиотици или ваксината Пентаксим. Бабата на детето има спомени, че като бебе малкият е реагирал на името си. За историята на един труден избор в кохлеарното имплантиране разказва бащата на момченцето - Петко Нейков.

Ако дете под 10 години иска разрешение или се допитва до мнението на родителя си, това е в реда на нещата. Но ако е на почти 30 и се налага да иска позволението или одобрението на мама и тате, това определено е обезпокоително. В настоящата публикация чрез примери се разглеждат ситуации, при които е заличена границата между грижа и контрол от страна на родителя, което от своя страна води до зависимост на детето и страх от самостоятелност. Когато детето е със слухов дефицит и /или със затруднения с говора, обикновено е извинимо и оправдано до него да се намира помощен асистент и още повече, ако това е собственият му родител, за да се чувства то по-спокойно. Но дори в този случай говорим по-скоро за изключения, в които става дума за еднократна, временна и конкретна помощ, при това само когато е наистина крайно необходимо. Но какво се случва, когато тази помощ е перманентна и е начин на живот?

Слуховите апарати и кохлеарните импланти често привличат вниманието на околните, а също и това на децата. Естественото детско любопитство към тези странни предмети и тяхното предназначение понякога може да предизвика неудобни ситуации. Как да обясните на детето си, когато ви задава въпроси за „машинките”, които носят децата със слухова загуба? Какво да ги посъветвате, ако други деца се интересуват от апаратчетата на вашето дете? Нека видим какво ни показва споделеният опит на родители със слухово протезирани дечица.

Ние всички се учим през целия си живот. Децата със слухова загуба също имат способността да живеят пълноценен и продуктивен живот така, като другите деца. Но те се нуждаят от допълнителна подкрепа, когато учат. Поради загубата на слуха, децата със слухови дефицити трябва да могат да получават обяснения за нещата  от заобикалящия ги свят едно към едно – тоест, да получават пълна информация, а не редуцирана от съображения, че ще я усвоят по-лесно. Това включва практически и малки неща като обяснения за прости действия – това, което ще направим, онова, което ще си купим или къде ще отиваме. Може да отнеме време, но това е необходимо. Важно е детето да има самочувствие, че ще може да се справя само.