Има хора, чиито качества с времето не избледняват, а напротив, катализират и вдъхновяват други хора. Има дни, в които потребността да си спомниш за тези хора е израз на топла благодарност и признателност за завещаното от тях. Има дати, които се помнят тъкмо заради възможността да съпреживееш тези спомени  и да се обогатиш с нови познания. Точно такава дата бе 3-ти декември, когато в 13.00ч в зала 62 във Факултета по начална и предучилищна педагогика към СУ „Св. Климент Охридски” бе открито тържеството, посветено на дефектолога Венелин Иванов – личност твърде многостранно развита, чиято стогодишнина от рождението бе удачно отбелязана в Международния ден на хората с увреждания.

Published in Education

Когато бъде установено, че детето има загуба на слух и това бъде диагностицирано, родителите имат много въпроси и им предстои да вземат трудни решения. Децата не са просто „малки възрастни” – те са различни в много отношения. По същия начин трябва да се отнесем и с тяхната загуба на слуха – те трябва да бъдат оценени и третирани по различен начин от възрастни, зрели хора с подобни слухови дефицити. Родителите, които се интересуват и са натрупали  познания относно слуха, загубата му и свързани с това въпроси, обикновено са по-добри в това да обгрижват и защитават нуждите на детето си. Още по темата говори психологът Силвия Аладжова. 

Published in Psychology

Първата стъпка преди училище винаги е детската градина. Достатъчно трудно е, когато си дете, но още по-трудно е, когато си дете без възможност да чува. Тогава предучилищното обучение се превръща в особено отговорна дейност, предвид специалните потребности на малчовците със слухова загуба. 

Published in Interview

Проф. д-р Диана Попова е завеждащ сектор “Аудиология” към Университетската многопрофилна болница за активно лечение “Царица Йоанна-ИСУЛ”. Компетентен и ерудиран специалист по отоневрология и отоларингология, проф. Попова има редица участия в наши и международни симпозиуми, а на проведения преди 2г. в Правец XIV-ти Белинов симпозиум, тя коментира темата за новите индикации за кохлеарно имплантиране и подходите на лечение в отологията (раздел от медицината, изучаващ анатомията, физиологията и патологията на външното, вътрешното и средното ухо, както и диагностиката и лечението на заболяванията им, бел.моя). Във връзка с темите за ранната рехабилитация на деца с увреден слух, слуховия скрининг и слухопротезиране, се свързахме с проф. Попова за отговор на така важните за много родители въпроси за слуховото здраве на децата им. По-долу следва интервюто, без съкращения.

Published in Interview
Monday, 15 December 2014 02:00

Различните деца

Скъпи читатели, днес ви представяме една публикация на психолога Силвия Аладжова, която е част от екипа на „Ние ви чуваме”. Темата за децата със слухови дефицити и за въпросите, които си задават както те, така и родителите им, за емоционалния свят зад Тишината – днес, в „Различните деца”.

Published in Psychology

За ученици и студенти със слухови дефицити в Дания са положени усилия, за да се чувстват в максимално комфортна учебна среда, в зали с подходяща акустика и екрани. Съобразявайки се с обстоятелството, че в класа има учащи с различни слухови затруднения, преподавателите спазват няколко елементарни, лесно изпълними и много полезни правила. Общото между всички тях е, че са ориентирани към запазване на личното достойнство и едновременно с това осигуряването на максимално приобщаваща и комфортна учебна среда.

 

Published in Education

Оказва се, че не е достатъчно да сложиш на дете със слухова загуба кохлеарен имплант, за да го върнеш обратно в света на звуците. Поставянето на КИ освен скъпа процедура и морална дилема, повдига и въпроси, свързани с последващата рехабилитация. За нея не е достатъчно да има само добър специалист, но – оказва се, и специфични условия, свързани с акустиката. Интересно американско изследване, финансирано от Фондация за научни изследвания „Густав и Луис Пфайфър” и от Националния институт за изследвания и рехабилитация на хората с увреждания, показва как в редица училища в щата Масачузетс (САЩ) са решили този проблем.

Published in Education

Често получавам писма от родители на дечица със слухова загуба, които търсят отговори на множество въпроси с оглед на новата, непозната и плашеща за тях обстоятелствена комуникативна среда. С настоящата публикация бих искала да се обърна не само към онези родители, които ме потърсиха за съвет, координация и въпроси, но и към тези, които тепърва ще се ориентират в комуникацията с нечуващи деца.

Published in Blog

През 2012 г. в. „Гардиън” публикува материал на Чарли Суинбърн, посветен на проблематичния достъп на родители на деца със слухова загуба до знаковия език в Англия, курсовете по който са непосилни финансово за много двойки, а това ги ощетява в комуникацията с децата им. Въпреки задната дата, темата все още е актуална. Суинбърн е журналист на свободна практика и сценарист. Идва от семейство с двама глухи родители и самият той е частично глух. Пише за Гардиън и ББС Онлайн по въпроси, свързани с културата на глухите. Настоящата му статия е плод и на личния му опит, тъй като Чарли е баща на две деца, също със слухови дефицити. Написал е много драматични истории, преведени на жестов език и адаптирани за телевизионни предавания. Главен редактор е и на новинарския сайт „Куцото пиле”.

Published in Parents and children
Thursday, 19 September 2013 03:00

Трябва да питам мама!

Ако дете под 10 години иска разрешение или се допитва до мнението на родителя си, това е в реда на нещата. Но ако е на почти 30 и се налага да иска позволението или одобрението на мама и тате, това определено е обезпокоително. В настоящата публикация чрез примери се разглеждат ситуации, при които е заличена границата между грижа и контрол от страна на родителя, което от своя страна води до зависимост на детето и страх от самостоятелност. Когато детето е със слухов дефицит и /или със затруднения с говора, обикновено е извинимо и оправдано до него да се намира помощен асистент и още повече, ако това е собственият му родител, за да се чувства то по-спокойно. Но дори в този случай говорим по-скоро за изключения, в които става дума за еднократна, временна и конкретна помощ, при това само когато е наистина крайно необходимо. Но какво се случва, когато тази помощ е перманентна и е начин на живот?

Published in Parents and children
Page 1 of 2