Общуването няма общо с това дали чуваш или не, а с потребността от диалог. Ако не можеш обаче да го водиш със Себе си, да се изправяш с честност пред най-тъмното у теб, ако се страхуваш да оставаш насаме със самия теб, да се опознаваш, да влизаш в общуване с различните си същностни проявления... Какъв е смисълът да го правиш с други хора? Как би ги опознал, ако не си опознал първо теб? А Тишината е точно входът, след който няма празнота, защото там са отговорите.

Published in Psychology
Wednesday, 15 February 2017 12:00

Психология на тишината

Когато се озовете в реалност, в която звуците са недостъпни за вас, както за всички останали, в първия момент ще виждате само недостатъците на положението – невъзможността да чувате музиката, собствения си глас, гласовете на любимите ви хора, на децата ви. Звуците от дъждовни капки, дори досадното капене на кранчето в банята. Птичите песни, фученето на вятъра, онзи особен звук от затварянето на врати. Нечий смях. Всичко, което хората с естествен слух приемат за даденост и на което в повечето случаи не обръщат внимание. Предимства има ли, ще попита някой. Има, разбира се!

Published in Psychology

Всичко зависи от начина, по който човек гледа на нещата. Тогава - липсата на слух ощетение ли е или дар? Как би могло да е дар, бихте попитали. Та кой би се радвал да живее в тишина, ако би могъл да избира? Но... помислете за миг. Когато изключвате уредбата, телевизора или се оттегляте за сън, това е вашият доброволен избор за утихване. И дори ви е приятно, че е тихо. За хората без слух това е постоянно. Вероятно сте си задавали и въпроса защо точно на тях (или на вас) се е случило. Няма отговор защо се случват много от нещата, които се случват. Но пък можем да изберем ъгъла, от който да погледнем на случилото се. Затова нека настоящата публикация бъде въпрос за бърза самопроверка - какво е за вас липсата на слух?

Ако сте от света на Тишината, как гледате на пребиваването си в нея? Никой не може да я владее, но може да се научи да владее себе си в нея.

Published in Psychology
Monday, 09 November 2009 02:00

Колко е важно да говориш

 Скъпи читатели на "Ние ви чуваме", акцентът в тази публикация е изборът на комуникационни средства спрямо комуникационната ситуация. С пример от лично преживяване се илюстрира как и в какви случаи, защо е необходимо тези средства да са съобразени със събеседника. В крайна сметка, за добрия диалог и взаимно разбиране е необходимо уважение към собствения избор на изразни средства, както и колко е важно да развиваш онова, с което разполагаш, за да ти служи добре.

Published in Psychology

  Около нас е пълно със звуци. Милиони звуци, които дори не е нужно да можеш да чуваш по обичайния начин. И независимо дали ги чуваш или не, те си съществуват и определено влияят на възприятията. Човешката реч е сбор от вокали, тя е истинска какофония от звуци. Нежни като мелодия, тихи като дъжд през май или гръмовни като ноемврийска буря, те са в състояние да ви превърнат в мелодия, дъжд или буря само като стигат до вас. Разбира се, не без ваше участие, и особено с ваше позволение. Затова е толкова важно не само какво казвате, но и как. И не само какво, но и С какво слушате и гледате света около вас.

Published in Psychology
Wednesday, 28 January 2015 02:00

Да чуваш или да слушаш?

Знаете ли, че лошото чуване би могло да бъде и реакция на твърде многото шум днес? Сякаш колкото по-шумен и технически по-обогатен става светът, толкова повече се увеличава и броят на хората, нежелаещи да слушат. Дори понякога декларирането на отказ от чуване и слушане може да зададе "програма за тишина", в резултат на което човек наистина спира да чува, чисто физически. Кое е по-важно за вас - да можете да чувате, или да умеете да слушате?

Published in Psychology

За да обичаш нещо друго, трябва да имаш в себе си достатъчно любов. А самообичта е здравословното начало, което полага основите на грижата, уважението и отговорността към себе си. Към чистотата на мислите, делата, осъзнаването на енергията, която се отдава и в какво е важно да се вложи. Само когато човек обича себе си, може да разбира и другите, а това е единствения път не само към градивна комуникация, но и към заедност. С още по-голяма сила това е валидно за хората, които пребивават в специфични състояния - необходимостта да се обичат такива, каквито са, защото веднъж приели и обичащи себе си, ще установят, че навсякъде са приети и обичани.

Published in Psychology

„Повярвай, че можеш и си изминал половината път до успеха.” /Теодор Рузвелт/

 Много хубава мисъл. Успехът обаче не е непременно в това да постигнеш нещо повече от останалите или да имаш нещо, което те нямат. Извън по-големите или по-малки цели, чието постигане удовлетворява, успехът е и в това да постигнеш (в себе си) онази златна среда и баланс, при която вярата ти няма да зависи или да се определя от друг, освен от теб. За съжаление мнозина насочват вярата си към обекти извън себе си, а те са твърде променливи, за да може и самата им увереност да остане стабилна. Самоувереността в никакъв случай не означава арогантност или сбор от негативни характеристики на Егото. Самоувереността е престой в онази твърдина от вяра в себе си, която ви дава достатъчно решимост да действате с убеждението, че можете и правите най-доброто за себе си и другите.

Published in Psychology

Когато чуете / прочетете думата „комуникация”, с какво я свързвате? Да, тя означава „общуване” в най-широк смисъл. А знаете ли, че латинската дума commūnicāre означава „да споделя”? Хората се срещат, за да общуват. Споделят. Споделянето сближава. Отделна тема е какво споделят. В този материал обаче ще акцентираме върху как.

Published in Psychology