В много от държавните учреждения в България административното обслужване не е съобразено с възможността за добра взаимна чуваемост или визуален контакт с представители на всички културни групи в българската нечуваща общност: Глухи, тежко чуващи, оглушали и лица със слухови затруднения. Какво е решението и какви са правилните начини за комуникация съобразно комуникационните средства на нечуващите? Статията е базирана на наблюдения и проучвания от дългогодишен личен и професионален опит.