Спорт

Спорт

От 28 август до 8 септември тази година Франция за пръв път ще бъде домакин на XVII Паралимпийски игри (2024 Summer Paralympics). Церемонията по откриването ще бъде извън стадионите, сред пищни декори на парижкия площад "Конкорд" и авеню "Шан-з-Елизе". Основното послание на игрите е приобщаването. Какво е паралимпийски огън и по какво се различава от олимпийския си близнак?

Двукратен шампион в лека категория, той е една от легендите в испанския бокс. Кайетано Ерера (Cayetano Herrera), по-известен със сценичното си име Кид („Хлапето“) Тано. 

От 13 до 22 октомври в Монтесилвано (Италия) се провежда Европейското първенство по футзал за нечуващи (European Deaf Futsal Championship 2022). Българският отбор се класира за Световното първенство в Бразилия през 2023 г., след като на 18 октомври постигна победа над Дания с 3:2. 

В средите на професионалния скуош тя е известна като безкомпромисен играч, склонен да влиза в пререкания с реферите. „Бекс”, както я наричат съотборниците ѝ, може да се похвали с 8 титли от 24 участия и седемнайсетгодишна кариера. Не се смята за човек с увреждане и е върл противник на схващането, че нечуващите са хора с ментални проблеми. Ребека Макри (Rebecca Macree).

XXIV-ти Международни летни игри за нечуващи „Дефлимпикс” (Deaflympics) тази година се провеждат за пръв път в Южна Америка. От 1 до 15 май 2022 Бразилия ще бъде домакин на спортните игри, локализирани в град Кашиас до Сул (Caxias do Sul).

Много от нечуващите спортисти през 20-те години на миналия век остават извън Олимпийските игри само заради липсата на слух. Един французин, сам той занимаващ се с колоездане, решава да промени това и през 1924 г. създава Международните тихи игри, или както се наричат днес, Дефлимпикс (Deaflympics). Йожéн Рубéнс-Алкéз (Eugène Rubens-Alcais).

През 30-те години на миналия век той е професионалист в лека и полутежка категория, печелил титли в Италия и Европа. „Циганчето”, както фамилиарно го наричат миланци, се превръща в боксова легенда след златния медал на Олимпиадата от 1928 г. и има 97 победи за цялата си кариера. Карло Орланди (Carlo Orlandi).

Той е най-успешният дефлимпийски плувец с 29 златни медала и спортна кариера, в която освен в плуването, бележи победи по колоездане и бягане. „Тихото торпедо”, както го наричат, е  официален посланик на нечуващите и незрящите във фондация „Принцеса Шарлийн от Монако“, където преподава плуване и основни умения за безопасност във водата. Терънс Паркин (Terence Parkin).

Един от ключовите играчи във Висшата бейзболна лига на САЩ, като питчър той бележи доста победи за отбора на „Гигантите” между 1900 и 1908 г., и е считан за спортна икона от нечуващата американска общност. Роден без слух и служещ си с езика на знаците, той обучава дори и отбора си, за да не пропуска дори и дребна шега както в хода на общуването, така и на терена. Лутър „Дъми” Тейлър (Luther "Dummy" Taylor).

Животът му преминава под знака на тишината, олимпийските амбиции в гребането и вечното съперничество с друг велик британски гребец. През 1928 г., той е част от осемчленен екип, който печели сребърен медал на Летните олимпийски игри. Доналд Голан (Donald Gollan).