Образование

Мит е, че щом едно дете е родено без слух или го е загубило в ранна възраст, то трябва задължително да усвоява езика на знаците. Много от чуващите родители по света са убедени, че заради аграматичността и бедния си лексикален фонд жестовият език не притежава потенциала да предложи на децата със слухов дефицит качествено образование. Това е причината група майки от щата Тенеси, САЩ да основат училище за орално обучение за нечуващи деца.

На 23 април се отбелязва Световен ден на книгата и авторското право. Четат ли нечуващите хора книги и доколко литературата като цяло е достъпна за тежко чуващи, оглушали и Глухи лица? Каква е връзката между културната група на нечуващите и четенето? Статията няма претенции за изчерпателност - тя е резюме на наблюдения и дългогодишен личен и професионален опит на автора с представители на всички културни групи в българската нечуваща общност. 

Той е психолог по образование, чиято професионална кариера е посветена на световния лидер в образованието за тежко чуващи и Глухи - университетът „Галодет”. Осми негов президент и първият нечуващ от основаването на институцията, след избирането му за поста през 1988 г. Ървинг Кинг Джордан (Irving King Jordan) става международен говорител и застъпник на всички учащи се със слухови затруднения.  

В средите на нечуващата общност по света името му се свързва със създаването на училище за нечуващи, първото в американския щат Индиана, за което набира ученици със слухова загуба, докато обикаля със съпругата си на кон. Бидейки без слух, той е един от първите обучители с огромен принос в ранното образование на глухи и тежко чуващи деца. Уилям Уилърд (William Willard).

Той е дългогодишен изследовател на съществуващите в англоговорящите държави явления като „култура на Глухите” (Deaf culture), изложени в книгата му „Разбиране за културата на Глухите”, където определя с нов термин онзи период от живота на родените без слух или останали без слух в най-ранната си възраст, на които се налага да възприемат себе си като част от малцинство със свой знаков език. Пади Лад (Paddy Ladd).

През 19 век в Испания се създава първото училище за ученици със слухова загуба, в което за пръв път е назначен учител без слух. Кариерата на Роберто Прадез-и-Готие (Roberto Prádez y Gautier) като първият нечуващ преподавател по калиграфия и смятане е кариера по неволя - в навечерието на испанската Война за независимост (1811-1814) той е беден и умее единствено да рисува и да пише красиво. По липса на възможност да издържа повече учители през военните години, Кралското училище в Мадрид го натоварва да преподава също и други предмети, само защото сам е предложил да го прави доброволно. Така един Глух учител по неволя задава началото на испанското образование за Глухи, тежко чуващи и оглушали.

Той е дългогодишен президент на Европейския съюз на глухите (EUD) и силен привъженик на билингвизма като метод за образование на глухи, тежко чуващи и оглушали младежи. Неговите презентации и дискусии всякога са обект на силен интерес не само защото е изключително харизматичен лидер, но и бидейки сам той в тишина, мотивира младите хора да искат и да дават най-доброто от себе си. Д-р Марку Йокинен (Dr. Markku Jokinen)

Една публикация в отговор на поканата на проф. дсн Божидар Ивков да гостувам в блога му "Социология на инвалидността". Публикацията не претендира за изчерпателност и е базирана на дългогодишния и пространен комуникационен опит през годините за "Ние ви чуваме" с наши и чуждестранни специалисти и лица с различна по вид слухова загуба и средства за общуване.

В немскоговоряща Швейцария свързват името му с широкообхватната му дейност, довела до създаването на швейцарската Асоциация за социално подпомагане на хора със слухова загуба (SONOS). Сам той без слух от ранна възраст, посвещава живота си и неизчерпаемата си енергия на образователна, просветителска, социална и журналистическа работа за хора с различни по вид слухови дефицити. Юджийн Шутермайстер (Eugen Sutermeister).

Френски проект приобщава децата към книжките и четенето чрез интересен подход. Приказки за малки и големи оживяват върху ръчно правени килими, които пресъздават цялата история, а разказвачът чете, жестира и увлича малките зрители в спектакъл, който обединява литература, театър и пантомима в неустоима комбинация. Проектът е приложим в библиотеките на Франция, които работят с художници, изработващи „четящи” килимчета и кукли. Така всяко посещение в библиотеката се превръща в незабравимо време, където четенето е истински забавно.