Родители и деца

Родители и деца

Слуховите смущения се появяват по много причини и всички имат своя специфика, което затруднява откриването им при много малките деца. Новородените нямат все още рефлекс за съсредоточаване и вслушване. Бебето шари с очички във всички посоки и сякаш не отчита звуците наоколо. Малките деца до 3 години също имат нисък праг на слухово внимание, което може да създаде впечатлението, че не чуват гласовете на хората край тях.. В настоящата публикация разглеждаме типовете слухова загуба и как се идентифицира от родителите липсата на слух.

Първият учебен ден за много деца е свързан с немалко стрес. Приготовленията, цветята за учителката, дрехите и чантата, последните напътствия. Бързането да не закъснее. Церемонията и речите. Вълненията от срещата с други деца. Още преди да прекрачи прага на училището с първия звънец, детето вече е във водовъртежа на събитията. За едно дете със слухова загуба в първия му учебен ден напрежението е много по-голямо. Особено когато е в масово училище. За много деца и родители първият учебен ден предстои, а подготовката за него започва много преди края на летните месеци. Как да подпомогнем детето със слухозагуба да се справи с новите предизвикателства? Какво е правилното отношение към дете със слухов дефицит от страна на родители, учители, ученици? Публикацията ни не претендира за изчерпателност, само за основни насоки, базирани на личен опит.

Събота, 24 Декември 2016 14:13

Празник в Доганово

Написана от

Скъпи читатели, незабравимо е усещането да се озовеш сред деца и да виждаш радостта в очите им, докато любопитно и малко плахо надничат в торбичките с подаръци, за да видят какво си им донесъл. А когато сред децата откриваш истински художествени таланти, разбираш колко синхрон има между това, което даваш и онова, което получаваш. Децата получиха картички, нарисувани от художници от света на Тишината. "Ние ви чуваме" им гостува с любезното съдействие на Ваня Топалска от конна база Адгор, доброволец към БЧК, за да сподели с тях празничните коледни емоции. Нека ви разкажа за трогателната среща. И да знаете, ангелите са навсякъде! :)

Вторник, 15 Септември 2015 03:00

Постюбилейно за юбилея

Написана от

Скъпи приятели и читатели на “Ние ви чуваме”, след пресконференцията, ето че и дългоочакваният юбилей, който подготвяхме толкова старателно от повече от половин година, бе дочакан, отбелязан и насели много душици с хубави спомени. За тях искам да ви разкажа сега, за да съпреживеете празника и всички емоции от съботния ден на 12 септември. Истински голям празник, с над 250  уважили го, с щастливи деца, торта, хубословия, изненади и много, много вълнение. Смесица от тържественост, заради официалните гости, и с привкус на палавост, спотаена зад цветните балони. 40-тият рожден ден на Центъра за ранна рехабилитация на деца с увреден слух.

Скъпи приятели и читатели, “Ние ви чуваме” бе медиен партньор на националната кампания по случай 40-годишнината на Центъра за ранна рехабилитация на деца с увреден слух към СГБ. Част от нея бе и пресконференцията, уважена от национални медии, която се проведе на 8 септември 2015 г. в зала „Мерджан” на столичния хотел „Рамада”.

Четвъртък, 05 Февруари 2015 02:00

И супергероите понякога не чуват

Написана от

Когато си дете и се озовеш в Тишината, за теб е лесно да привикнеш. Да скиташ из непознати местенца, да откриваш как нещата звучат по нов начин. Звукът е далеч от теб – този отвън, но пък вътре също има. Отражения на звуци, вибрации, какви ли не неща. Разбира се, за хората около теб, за мама и тате, е шок да си толкова откъснат от техния свят. Те не познават мястото, където си. И искат да излезеш оттам. Затова съществуват слуховите апарати и кохлеарните импланти. Вярно, те могат да направят околните звуци по-силни, могат да махнат тихата бариера и да чуеш отново гласовете на всички, музиката, грохота от уличното движение. Но хората те заглеждат заради тях, а това е неудобно. Когато си дете, да се чувстваш неудобно заради нечие любопитство е далеч по-страховито от това да не чуваш...

Често получавам писма от родители на дечица със слухова загуба, които търсят отговори на множество въпроси с оглед на новата, непозната и плашеща за тях обстоятелствена комуникативна среда. С настоящата публикация бих искала да се обърна не само към онези родители, които ме потърсиха за съвет, координация и въпроси, но и към тези, които тепърва ще се ориентират в комуникацията с нечуващи деца.

Липсата на сензорно възприятие, каквото е загубата на слух, често се възприема като наказание, съдбовна несправедливост и прочие негативни форми, които изграждат нагласи за обреченост и жертвена предопределеност. Всъщност, би могло да се разгледа положението и от друга гледна точка. Липсата на слух не като повод за паника, а като възможност за друг начин на справяне и обогатяване чрез различен тип комуникация.

През 2012 г. в. „Гардиън” публикува материал на Чарли Суинбърн, посветен на проблематичния достъп на родители на деца със слухова загуба до знаковия език в Англия, курсовете по който са непосилни финансово за много двойки, а това ги ощетява в комуникацията с децата им. Въпреки задната дата, темата все още е актуална. Суинбърн е журналист на свободна практика и сценарист. Идва от семейство с двама глухи родители и самият той е частично глух. Пише за Гардиън и ББС Онлайн по въпроси, свързани с културата на глухите. Настоящата му статия е плод и на личния му опит, тъй като Чарли е баща на две деца, също със слухови дефицити. Написал е много драматични истории, преведени на жестов език и адаптирани за телевизионни предавания. Главен редактор е и на новинарския сайт „Куцото пиле”.

Вторник, 07 Юни 2016 03:00

Когато всеки ден е доброта

Написана от

Животът е пълен с изненади, които вади като вълшебник от магически ръкави. Не бих казала, че изненадите в повечето случаи са от тези, които се харесват. Но пътят към прозренията винаги е осеян с дози болезненост – просто няма друг начин да се събудиш и да прогледнеш за някои неща, без да се случат онези другите, болящите. Просто е – за да оздравееш, трябва първо да преминеш през болестта. А за да останеш здрав, трябва да помниш, че всяка болест се явява сигнал да гледаш, където трябва.

Скъпи приятели и читатели, в статията със заглавие Питай, опитвай и не се обезсърчавай ви разказахме историята на малкия Валери, която баща му сподели с нас. През декември м.г., няколко дни след третия рожден ден на момченцето и след множество проучвания за по-добър информиран избор, родителите му се решават на кохлеарно имплантиране. Трудно решение, но – оказало се – правилното. Поводът за настоящата публикация се дължи на неизказаната радост на родителите му  от първите положителни резултати.