Преди 60-те години на XX в. разбиранията за знаковите езици и по-специално за американския жестов език са били, че това е някаква опростена или пантомимна версия на говоримия английски език. Един преподавател по лингвистика в университета Галодет обаче успява да докаже, че жестовите езици са организирана, самостоятелна система със своя морфология, а не хаотични жестови конфигурации. Уилям Стокоу, наричан „бащата на американската жестова лингвистика”.