Вторник, 11 Октомври 2022 19:34

Иконописецът Ива Минчева: Тишината е за смели души

Автор:

Днес ни гостува художник с многостранни таланти и страст към красивото, която умее да слуша Тишината, да учи забележителните ѝ уроци и да открива предимствата на тихото пространство. Разговаряме с Ива Минчева за рисуването, църковната живопис, фигурките от захар, плетените играчки и умението да общуваш с търпение и любов.

Добре дошла, Иве! Радваме се, че си гост на „Ние ви чуваме”! Какво още могат да научат читателите ни за теб – лично и прозаично?

За мен е чест да съм ваш гост! С висше художествено образование съм, бакалавър по „Книга и печатна графика“ от Националната художествена академия в София и магистър по Църковна живопис от Академията по музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. Живея в Асеновград на семейни начала. Любимата ми мисъл е от книгата „Малкият принц“ на Антоан дьо Сент-Екзюпери: „Най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите.“

Да, същественото всякога се открива по алтернативни пътища. Откога си в Тишината и как се случи срещата ви?

Не помня първата си среща с Тишината, случила се след усложнено възпаление на гърлото, тъй като съм била едва на една годинка. Близките ми са казали, че съм чувала и реагирала на звуци, не съм била родена глуха. Носила съм апарати и на двете уши, но ги спрях заради пищенето им, пречеха на часовете ми в гимназията.

Около теб прелива от творчески дейности - рисуваш, декорираш торти, плетеш – какво те вдъхновява и какво е новото творческо предизвикателство? 

Работата с тортите като декоратор започна през април 2015 г., малко след като завърших АМТИИ в Пловдив. Да, сякаш нямат връзка между тези две занимания, с които се справям еднакво добре -  да рисувам икони с голямо търпение и да правя с бързи движения захарни фигурки за вкусните торти. Понякога Животът прави изненади, за да ме научи на нещо, което още асимилирам и сега.

Плетенето е новото хоби - не аз съм го търсила, то ме намери в началото на тази година. Учили са ме да плета с две игли, но на една кука се научих сама. От няколко месеца започнах да плета, още съм новобранец (смее се). Уча се и се радвам на всеки сполучлив опит. Попаднах на групи с плетачи на играчки и видях невероятно много красоти, които развълнуваха сърцето и погледа ми. Плетените животни и кукли, наречени с японското име амигуруми, са много симпатични, като живи и всеки момент ще проговорят. Успях да продам пет досега и това за мен е мотивация да продължа.

Казват, че красотата ще спаси света. Изкуството и творчеството определено го правят по-уютен. Колко време ти отнема изработването на един артикул? 

Зависи от сложността и най-вече от вдъхновението, средно около три дни до седмица. Плетените ми играчки ги създавам в свободното си време за домашен декор и за детски игри. Уча се с удоволствие на нови бримки и ефекти от различни руски и английски схеми за плетене. Дори испанска схема с пате успях да направя. Хем уча нови езици, хем нови плетки (смее се). Ако спра да творя, няма да се чувствам добре. Зарежда ме, много живот има в творческите дни. Не разчитам на редовни доходи от това ново хоби, както и всяко друго лично творчество, което ражда красота. Тя няма цена.

Ти бе един от участниците в инициативата на специализирания ни сайт „Мисъл на седмицата”. На какво те научи Тишината и кои нейни уроци ти помагат в живота?

Тишината която не винаги харесваме, понякога е необходима. Има неща, които трябва да си останат неразкрити, не защото не заслужаваме, а за да обърнем внимание на това, което имаме.“ На смиреност и търпение ме научи и продължава с уроците си Тишината. Има и добри, и трудни страни в това да е тихо около мен. Замислям се какво имам, какво мога и други въпроси, изискващи изследване в по-голяма дълбочина. Внимавам, доколкото е възможно, да не стигам до прекалена критичност или обратно – до прекалена доверчивост, което би ме откъснало от света. Има и такива остри завои и нежелани дестинации в загадъчният свят на Тишината. Тя затова е за смелите души.

Какви са твоите мечти? Сбъдна ли някоя детска или откри нови посоки?

Като малка съм искала да стана художник и сбъднах желанието си. Имах по-забавно въображение и си вярвах, че ако рисувам много добре, това означава, че ще оживеят любимите ми герои и ще излязат от скицниците, за да си разговаряме и да си играем. Сега просто се зареждам с по-тривиални, но красиви неща, видени случайно в ежедневието ми.

Децата са извор на мъдрост, преоткрития и взаимно учене. Поставя ли слуховата загуба бариери в общуването ти с малкия Анди, със семейството и приятелите ти? 

Като родител споделям, че слуховата загуба поставя някои бариери, но са преодолими с много търпение, внимание и любов. Да, затруднява общуването и не само, няма как да се отрече това. Затова е необходимо да има повече будност и се налага често да гледам на четири очи. Иначе Анди е много схватливо и будно дете, емоционален и с вродено желание за самостоятелност.

На мнение съм, че слуховата стимулация е за негово добро и затова го пуснах на детската градина, където в момента се чувства добре и е щастлив. Не го ограничавам от срещите с други чуващи деца и майки, освен ако няма основателни причини. Със семейството ми се разбираме, като си говорим по-бавно и отчетливо. И с малкото приятели е така, в днешно време търпението не се среща така често, а е важен елемент във всяко приятелство и друга успешна връзка.

Абсолютно! За добрата комуникация търпението и разбирането са основни. Има ли място в ежедневието ти за друг вид алтернативна комуникация – жестовата?

Езикът на знаците, в случая жестов, сам по себе си не може да се определи като лош или добър, това зависи от начина по който се използва, така че избягвам категорични оценки. Това е просто инструмент, с който строим или рушим мостове към различни брегове. Дейностите, с който мислим, че си допринасяме силна идентичност, може да се окажат рисковани и накрая да задълбочат изолацията. Нуждата от уважение и признание чрез естествения жестов език приемам със състрадание, но и като червена лампичка. Филтрирането на различното мнение, особено при чувствителни и неразрешени теми, прави комуникацията едностранчива и непълна. Жестовият език не е част от ежедневието ми. Използвам гласа си и мимиката, както си знам. Калкираната реч я възприемам сравнително по-ясно от естествения вариант на езика на Глухите. Смятам, че е по-подходяща за образование, официални събития и в офиси, където информацията е предимно словесна и трябва да се предава с максимална точност, за да няма недоразумения.

Никога не е късно за добри думи. Какви са твоите към читателите на сайта „Ние ви чуваме”?

Щом сте изчели досега интервюто ми и то ви е развълнувало, значи и вие имате смелостта да се справяте с предизвикателствата на комуникацията. Говорете, търсете и не се предавайте, само така с отворени обятия ще приемете много решения.  Пожелавам ви много сили и вдъхновение!

Разговорът води Христина Чопарова

Колаж: Христина Чопарова

Снимки: личен архив на Ива Минчева, предоставени от нея

Сдружение НЦАК "Ние ви чуваме" е носител на изключителните права да публикува тази статия

Оценете
(8 гласа)
Прочетена 612 пъти