Осведомена ли е добре и точно обществеността за правата на хората с увреждания? Имат ли те право на глас чрез медиите? Как са представени хората със специфични състояния в медиите, правдиво ли са отразени техните истории? Какви са начините, по които медиите предават послание? Тези и още много други въпроси са били разгледани на публично изслушване, организирано от Европейския икономически и социален комитет (EESC) на 28 юни 2019 г. в Брюксел (Белгия).

Как се информират хората без слух? Кои канали ползват, кои теми ги вълнуват и как достъпът до медии да бъде по-лесен за тях? Специализираният сайт „Ние ви чуваме” и фондация „Медийна демокрация” си поставихме за цел да проучим медийното потребление на хората със слухова загуба. Налице е сериозен дефицит на подобна информация за България. В същото време достъпът на хора в неравностойно положение до медии е неизменна част от плурализма и качеството на публичната среда. За целите на пилотното проучване създадохме онлайн анкета, насочена специално към глухи и тежкочуващи лица. Въпреки че наблюдението няма характер на представително изследване, резултатите очертават важни акценти както по отношение на медийната среда, така и в контекста на социалното включване на хората без слух.

Много функции в малко пространство. Това е печелившата формула в новите смарт устройства – часовници с LED екран или фитнес гривни. Всъщност, те са един и същи продукт, тъй като обединяват характеристиките на двата аксесоара, включвайки към тях опции за измерване на пулс, аларма и още много други. Нека видим какви са и как разработеният продукт за активно спортуващи може да бъде от полза в ежедневието на хората със слухови дефицити.

Гостът ни днес е преводач-тълковник от и на жестов език, с многообразни житейски роли. Майка на две момчета, тя съчетава превеждането с работата си като специализирана охрана. Тя е квалифициран стенограф – машинописец и администратор – документалист, но и с диплом по пантомима в НАТФИЗ като актриса за пантомимен театър. Носител е на кафяв колан по Шотокан, карате до. Преводач с дългогодишен опит, с който разговарям за жестовия език, професията на преводача и предизвикателствата в тази област. Камелия Ангелова, скъпи читатели!

Колкото повече се развиват новите технологии, толкова повече стават и разработваните приложения, които имат за цел да улесняват достъпа на хората със слухови дефицити до определени услуги и сфери на живота. Но технологичната експанзия не бива да бъде за сметка на качеството и професионализма, смятат от Световната федерация на глухите (WFD) и от Световната асоциация на жестовите преводачи (WASLI), които излязоха със становища относно професионалния жестов превод чрез новите технологии и използването на жестиращи аватари. В настоящата публикация са представени основни акценти от двата документа.

Понякога се случват пътни инциденти, при които първата помощ обикновено е от неспециалисти - те викат линейка или полиция, а понякога могат да окажат и долекарски медицински грижи. В такива моменти обаче съществуват опасения дали няма да навредят неволно на пострадалия, понеже не знаят нищо за здравословното му състояние до момента на инцидента. Колкото са по-запознати околните, за да могат да реагират и да информират за това специализираната помощ, по-добре. От този мотив се води една майка от Австралия, която създава „предупредителни” калъфи за деца със специфични състояния.

Слуховите смущения се появяват по много причини и всички имат своя специфика, което затруднява откриването им при много малките деца. Новородените нямат все още рефлекс за съсредоточаване и вслушване. Бебето шари с очички във всички посоки и сякаш не отчита звуците наоколо. Малките деца до 3 години също имат нисък праг на слухово внимание, което може да създаде впечатлението, че не чуват гласовете на хората край тях. В настоящата публикация разглеждаме типовете слухова загуба и как се идентифицира от родителите липсата на слух.

Скъпи читатели на "Ние ви чуваме", наш гост е една очарователна психоложка, специален педагог с впечатляваща практика в Националната асоциация на сляпо-глухите в България (2009-2018). Тя е на 33 и е от Пловдив. Понастоящем защитава докторска дисертация във Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий" с тема, свързана със стигмата върху хора, чиято комуникация е различна от словесния език. За сензитивността, езикът на знаците, хаптичната комуникация и най-вече за холистичния подход в общуването разговарям днес с Анна Ройдева.

Те са онзи лакът, който те сръчква да действаш, опознавайки се. Понякога са леки като докосване. Друг път са тежки като ковашки чук. Но са всякога навреме – тогава, когато е нужно да победиш не другите, а себе си. Не когато търсиш рай за завладяване, а когато направиш от себе си рай. За хората в Тишина този път е наистина труден, но всъщност много усмихващ. В края му ще знаят още повече и ще са наистина благодарни за всеки урок. Дори не биха променили маршрута, ако можеха да започнат отначало. Днес, в Международния ден на предизвикателството, бих искала да споделя с вас уроците, които научих аз.

Скъпи читатели, уникалните хора по света имат уникални способности, които книгата на рекордите „Гинес” отбелязва в своите архиви. Тези постижения обикновено са предизвикателство за онези, които желаят да ги надскочат, за да подобрят рекорда. Оказва се, че в „Гинес” са записани и рекорди в областта на жестовия език, за които сега ще ви разкажем.