Четвъртък, 20 Април 2017 18:00

Мечти, сътворени от тишината

Автор:

Тя е само на 20. И рисува прекрасно. Нейните графики красят Алманаха „Още са живи крилатите хора”, издание на Русенския филиал на Съюза на свободните писатели (2017). И в деня на славянските първоапостоли Св.Кирил и Методий, 11 май, ще направи първата си самостоятелна изложба. Мечтае за шофьорска книжка и... диплома за завършено средно образование. Странни мечти, бихте си помислили. Но не и когато си без слух.

Мирела Венциславова е на около 3 години, когато установяват, че не чува. Вероятно като последица от антибиотиците и високата температура в бебешка възраст. Тя е едно от многото деца, озовали се в света на тишината в ранна детска възраст, които преминават през измъчените пътеки на опитите да чува. Слухови апарати, които не дават резултат. И кохлеарен имплант на лявото ухо, поставен ú в столичната Военно-медицинска академия, когато е на 8 години. Рехабилитации и логопедична терапия, които са задължителни. Уви, фактите са красноречиви – Мирела е с двустранна тотална глухота и неясен говор. Не владее и жестовия език – за да свиква с импланта и звуците. Но вече не го носи. Трудно общува с другите, обикновено чрез помощта на майка си. С удоволствие обаче и доста бързо комуникира в онлайн диалози. Реално, компютърът е единствената ú комуникативна връзка с останалия свят.

За родителите ú - Емилия и Венцислав Атанасови - не е лесно да приемат ситуацията, в която детето им е дефинирано със специални образователни потребности, защото се справя по-бавно от останалите деца. Но правят възможното, за да получи детето им образование. Семейството е от близкото до Русе село Тетово, и родителите решават да запишат дъщеря си в НУИ „Проф. Веселин Стоянов”, което налага на Мирела да пътува всеки ден по 32 км. „Учителите бяха решили, че тя няма да се справи и ме поканиха на среща. – споделя майката Емилия. – Заместник-директора, класната и психологът на училището присъстваха. Обясниха ми, че Мирела нямало да се справи с учебния процес.” Емилия се чувства несигурна в подобно твърдение и изразява намерението си да запише дъщеря си в друго училище. Тогава ú обяснили, че Мирела може да бъде приета по намалена учебна програма с ресурсни учители, като дали уверение, че диплома все пак ще получи, по думите на майката. Но Мирела иска да рисува и въпреки своите си съмнения, Емилия не премества дъщеря си в друго училище. След 4 години се оказва, че Мирела вместо Диплом за средно образование получава Удостоверение за завършен гимназиален етап, издаден от НУИ „Проф. Веселин Стоянов” – Русе. Този документ обаче не удостоверява завършено средно образование и не дава право на Мирела да продължи образованието си във висше училище (съгласно чл. 56, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета).

Емилия Атанасова се чувства подведена, както самата тя сподели. Бащата, Венцислав Атанасов, изпраща писмо до Областната управа в Русе, за да изложи проблема и да намери обяснение за ситуацията защо дъщеря му, приета след издържан изпит през 2011 в НУИ „Проф. Веселин Стоянов”, не може да получи диплом за завършено средно образование. Областната управа издава съответните разпореждания за проверки, които в общи линии се заключават в това, че Мирела Венциславова "се е обучавала в НУИ, като е завършила пълния курс на обучение по специалността „Графика” в дневна форма на обучение". Тъй като Мирела била със СОП, според ТЕЛК-овото решение на момичето, се посочва в становището на РИО – Русе, тя била обучавана по индивидуална образователна програма, съобразена със здравословното ú състояние и възможности за обучение. „Индивидуалната образователна програма не осигурява обучение в пълния обем на учебното съдържание по отделните учебни предмети”, съгласно държавните изисквания, се посочва още в становището. „Единствено по учебните предмети от задължителната професионална подготовка ученичката е постигнала държавното образователно изискване за учебните предмети, включени в този вид подготовка. По тези учебни предмети тя е получила оценки с качествен и количествен показател и е покрила хорариума съгласно училищния учебен план, като е получила и Свидетелство за професионална квалификация по професия „Художник”, специалност „Графика”. Този документ ú дава право да упражнява професията."

По-нататък в документа обаче се посочва, че предвид положеното обучение по индивидуална програма, по задължителни и задължителноизбираеми предмети като  български език и литература и английски език, Мирела „не е постигнала задължителните образователни изисквания за учебното съдържание и не може да бъде допусната до държавни зрелостни изпити за придобиване на средно образование. Не може да бъде издадена диплома за средно образование.” Поради тази причина и в съответствие с Правилника за прилагане на Закона за народната просвета (ППЗНП), чл.56, ал. 3 за деца и ученици със СОП, Мирела получава Удостоверение за завършен гимназиален етап, каквото ú е било издадено от НУИ „Проф. Веселин Стоянов”.

Мирела свикна с всички и нямаше проблеми – спомня си майката Емилия Атанасова. – Учителите бяха доволни от нея, а класната ú ми говори, че ще я пусне на матура. Мирела си купи справочник, но когато настъпиха матурите, ни казаха, че тя нямала право да се яви.” На Мирела ú предстои много сериозна подготовка, за да може да покрие образователните изисквания и да се яви на матура. Може да се яви, на приравнителен, макар че за майката Емилия това изглежда все по-невъзможно. „Мирела завърши с отличие и има свидетелство за професионален график, но все пак след 4 години... за какво?” – огорченият въпрос на майката увисва риторично.

А Мирела? Въпреки, че се справя по-бавно от останалите, тя иска да продължи във висше учебно заведение и е твърдо решена да се подготви, за да се справи с предизвикателството „диплома”. Хареса ми упоритостта и позитивната ú нагласа, въпреки обстоятелствата. Чаровната художничка работи в Общината и много се радва, че има възможността да помага на хората да принтират документите си. Пролича си оправданото доволство, че се справя с поетите отговорности и чувството, че е полезна. А ето, че през май я чака и първата ú самостоятелна изложба, която се нарича „Сътворени от тишината”. Колко подходящо – рисунките ú се раждат в тишината, за да заживеят свой живот в звучния свят и да разказват вълшебни истории.

Изложбата ще се проведе в регионална библиотека „Любен Каравелов” в Русе на 11 май от 18.00 ч., а куратор е Сдружение „Дунавско сияние”, чийто председател Емил Геориев е един от авторите на стихове в Алманаха „Още са живи крилатите хора”, илюстриран от Мирела.

Аз виждам в нея желание да комуникира. Но човек, който е от другата страна, веднага се стъписва и обърква при среща, и вместо да говори с Мирела, започва да говори на родителите ú. Тогава Мирела се отдръпва и оставя другият да говори вместо нея. Може би само чрез рисуването се опитва да бъде себе си и така да общува с другите...”, казва за нея Емил Георгиев. За него е мисия да подпомогне талантливата млада художничка, в духа на идейните принципи на „Дунавско сияние”, което работи в насока за развитие и утвърждаване на духовните ценности и културата,  а също подпомага социалната интеграция и личностна реализация на талантливи млади хора.

„Ние ви чуваме” с удоволствие ще уважи поканата за изложбата на Мирела Венциславова, в чийто свят ще надникне на 11 май.

Автор на текста: Христина Чопарова

Снимки за колажа: личен архив на Мирела

Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия

Оценете
(2 гласа)
Прочетена 2437 пъти