Самоковският художник Радослав Генев подготви нова самостоятелна изложба, на която ще бъдат изложени негови пейзажи от романтичния о-в Капри (Италия). Картините могат да се видят в галерия „Масларски” в Самоков, където на 12 май 2021 г. ще се проведе тържественото откриване пред специалисти и гости.

Публикувана в Известия
Вторник, 20 Април 2021 14:47

Офортите на Уил Куинлан

Има гледки, които са толкова въздействащи, че вдъхновяват някои художници буквално да ги запечатват. Кораби, докове, пейзажи – парченца от реалността, останали в житейски спомен, които след това се озовават гравирани в метал и дълбоко отпечатани на хартия. С тази техника, наречена офорт - много популярна в средата на 17 век - е творил и Уил Куинлан – един американски художник, при когото тишината се настанява в ранна детска възраст.

Публикувана в Изкуство
Петък, 15 Януари 2021 15:58

Сто минути Слава

Така се нарича филмът (100 minuta slave, 2004) на хърватския режисьор и сценарист Делибор Матанич, чиято продължителност е точно 1 час и 40 минути. Лентата разказва за най-популярната хърватска художничка от края на 19 и началото на 20 век - Слава Рашкай, в контекста на сложните ѝ взаимоотношения с нейния ментор, Бела Чикош Сесия. Личността на Рашкай буди огромен интерес не само заради това, че акварелите ѝ донасят на австро-унгарската колония завидна популярност, но и заради обстоятелството, че художничката е без слух. 

Публикувана в Кино

В края на 19 и началото на 20 век Хърватия може да се гордее с най-значимата за времето си художничка, творяща с акварели. Популярността ѝ прехвърля пределите на Загреб, когато нейни картини събират взора на аристокрацията в Париж на Експо 1900. След това изложение името на талантливата художничка без слух се произнася с респект навсякъде из Европа. Слава Рашкай.

Публикувана в Изкуство
Сряда, 09 Декември 2020 13:17

Свитъкът на дракона

Япония, XI век. В една от провинциите, наречена Кадзуса, е изпратен инспектор с поръчение да установи къде изчезват конвоите с данъци. Случаят ще се окаже много по-заплетен, но увенчава с популярност японския Шерлок Холмс, чието разследване и приключения Ингрид Паркър описва много увлекателно в „Свитъкът на дракона” (ИК „Унискорп”, 2005)

Публикувана в Литература

Гасукама Сейхо (Gusukuma Seihō) е официален придворен художник в кралския двор на царство Рюкю през ранния 17 век, което въпреки малките си размери заема централна роля в морските търговски мрежи на средновековна Източна и Югоизточна Азия. Художникът е известен още като Джи Рьо, както и с артистичния си китайски псевдоним Кин Касей. Единствената му оцеляла картина изобразява талисман против беди, популярен в китайската и японската култура.

Публикувана в Изкуство

От картините му те гледат образи, които се вглеждат. Вслушват се – във вещите, в хората, във всичко. В тях има много повече, отколкото се вижда на пръв поглед. И толкова много мъдрост в очите им, и неопределеност във фигурите, и смисъл във фрагментите. Общото между всички творби е, че носят дълбока емоция и образуват такава. Ако една картина не докосва, ако не е нарисувана с любов, авторът ѝ е далеч от успеха. Поне според Морис Бродерсън.

Публикувана в Изкуство

Той е самоук. Правел мастилото си, като смесвал сажди от семейната печка на дърва със слюнка. Вместо с четки, рисувал сцени и вещи от ежедневието с подръчни инструменти – заточени пръчки, костилки от кайсии, тампони от памук и счупени перодръжки. Сам се учил на перспектива и нямал навик да датира творбите си. Криел голяма част от рисунките си в саморъчно направени кутии, което обърквало хронолозите на творчеството му. Джеймс Касъл.

Публикувана в Изкуство

Тъмни фигури, изобразени в гръб. Тълпи, които никога не гледат право в художника.  Хората от платната му сякаш са приведени от силата на житейския вятър или сгърбени, за да прикрият чисто човешките си слабости. Те са бедни работници, селяни и персонажи от индустриализиращия се през 19 век белгийски регион Моленбек. Такива, каквито ги вижда Йожен Леерманс – един трудно говорещ мъж без слух, художник на универсални съдби.

Публикувана в Изкуство

Абстрактната живопис е като неразгадаем лабиринт, в който всеки елемент е сам за себе си, но и свързан с цялото. В края на 50-те и началото на 60-те г. на 20 в. в Квабек (Канада) се заформя артистичен кръг абстракционисти, наречени Пластиците (Plasticiens). Сред тях е и художник със слухова загуба, наричан “математик на цветовете” заради афинитета си към геометричните форми като линии и кръгове, разгънати в собствена цветна атмосфера. Денѝс Жунò (Denis Juneau).

Публикувана в Изкуство