Бюстовете, които извайва, са точно копие на живите оригинали – лицата на Френската революция. Те му носят слава като автор, лишен от слух и говор, но надарен с талант да пресъздава точно личностите, чиито гласове никога не е чувал. Клод-Андрé Дезен (Claude-André Deseine).

Централна тема в скулптурите му са жителите на Галисия. Вдъхновен от пасторалната идиличност на тяхното ежедневие, нечуващият художник извайва от метал не просто образи на рибари, доячки, земеделци и пилигрими, но създава антропологични паметници на радостта, надеждата и смирението в контекста на галисийската култура. Хосé Мария Акуня Лóпез (José María Acuña López).

За неговия живот се знае много малко, но скулптурите му – от статуи на светици и обикновени жени до монументи, посветени на френската революция, са отражение на два свята –  на мира и на войната. Пол-Франсоà Шопѐн (Paul-François Choppin).

Скулптурното му наследство наброява стотици творби, завещани на Република Австрия в годините след Втората световна война. Продуктивният художник вае портрети, персонажи от гръцката митология и декорира градини с фигури, запечатали стаен копнеж по небеса. Густин Амбрози (Gustinus Ambrosi).

Керамичните му скулптури и бронзови статуетки са с разлети и неясни форми, предизвикващи зрителя да ги свърже с представа или образ много отвъд табелката с обозначение. Вдъхновени от изкуството на 20-те години на миналия век, творбите му изразяват посланията на модернизма между двете световни войни. Нюъл Хилис Арнолд (Newell Hillis Arnold).

В пантеона на творците със слухова загуба, оставили следа в историята на френското изкуство е и един скулптор, чиито творби променят представите за човеколюбие. Феликс Мартен (Félix Martin).

За френския скулптор Лéон Морис (Léon Morice, 25.01.1868-ок.1940), се знае твърде малко. Нечуващият артист е творил с дърво, позлатен бронз, керамика и слонова кост, а скулптурите му пленяват с изключителна виталност и изящество. Голяма част от тях са многократно предлагани на търг, като най-високо оценена (1660 щатски долара) е статуетка от позлатен бронз и слонова кост “Мадоната с младенеца”(1934), закупена миналата година в Лион (Франция).

Той се ражда на 15 юли 1869 г., в живописната френска провинция Вандом, разделена на две от река Лоара. Най-големият син в заможно семейство, още в ранна възраст оглушава от гръмовния звук на оръдията, които огласят околностите на Лоара по време на Френско-германската война от 1870 г. Жан-Жак Фернан Амар (Fernand Hamar) – скулпторът, който извая свобода от бронз.

Скулптурите му са възхвала на силата и атлетичността. Мнозина съзират в тях подчертан хомоеротизъм заради афинитета на американския ваятел към изобразяването на голи или полуголи мъжки фигури в композициите му. Наричат го „Микеланджело на Запада” заради идеализирането на физическата мощ и „мълчаливият гений”, заради глухотата му. Дъглас Тилдън (Douglas Tilden).